Теорията за сухите съчки на д-р Мангъров

Според доц. Атанас Мангъров „тук никога няма да се случи това, което се случи в Италия или Испания, просто защото Италия и Испания са на четвърто-пето място в света по средна продължителност на живота. Там има много хора, които са уязвими, там има много хора, които са „сухи съчки“. Ние, нашите хора на тази възраст, отдавна сме ги разкарали с пенсиите от 200-300 лева. Тоест, тук това не може да се случи, защото ги няма „сухите съчки“. Според доцента по инфекциозни болести у нас ги няма „сухи съчки“ както в Италия и Испания, където има домове за възрастни хора по 200-300 души с един и същи персонал и затова смъртните ни случаи са по-малко.

Може би това мислене е високоинтелигентно и компетентно, но никога няма да стане мое. Напълно съзнавам, че не е възможно да се живее в постоянна карантина и че рано или късно животът ще намери своите пробойни като дълго заприщван поток… Но този процес може да се извърши разумно и хуманно, или неразумно и фашизирано. Ако се поддадем на мисленето, че който и да било човешки живот не е важен и ценен, ние сме изгубили основното си право да се наричаме хора.

Ситуацията ни изправя пред екзистенциални избори. Аз също се замислям какво бих могла да правя, ако трябва да изпадна от борда на „необходимите професии“.

Тази болест, за която казват, че е съчетание от грип и спин и засега изглежда доживотно нелечима, ще ни победи наистина в момента, в който решим, че някой от нас, по някакъв признак – възрастов, етнически, полов или расов – е по-важен и ценен от друг.

Всички сме равни пред болестта, Бога и смъртта. Останалото са илюзии.

Цялото участие на доц. Атанас Мангъров в „Денят с Георги Любенов“ по БНТ

Текстът е от профила на Мила Искренова във Фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на „Площад Славейков“.