Теорията за връзките между Путин и Тръмп, защитена от фикцията

„Двойна следа”, новият роман на Илия Троянов, е литературна мистификация за тайните служби и зависимости между най-високите обществени кръгове

Илия Троянов е включил и себе си в литературно-журналистическата мистификация и е нарекъл героя журналист със своето име. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Теорията за връзките между Путин и Тръмп, защитена от фикцията

Илия Троянов е включил и себе си в литературно-журналистическата мистификация и е нарекъл героя журналист със своето име. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Във времена, в които истинските конспирации се прикриват чрез изфабрикувани фалшиви конспирации, най-добрият начин да кажеш истината е да я вложиш в уж фикционален роман. И без това хората напоследък повече вярват на литературата, отколкото на документите. Писателят Илия Троянов, известен с безпощадното разобличаване на пороците на социализма, този път е обърнал поглед към съвремието. Романът „Двойна следа“ е нещо като обзор на подозираното, но недоказано без съмнение, взаимодействие между олигархичните кръгове в САЩ и Русия. Писан преди края на мандата на Доналд Тръмп, романът играе с теорията за връзките на бившия американски президент с Русия и Владимир Путин.

Журналистът Троянов от книгата, който е наследник на македонски род, работи заедно с руския евреин емигрант Борис по разкриването на сложна мрежа от зависимости на особено високо ниво. Разкритията им са толкова горещи, че никога не могат да бъдат публикувани като журналистическо разследване. Не само защото са опасни, а и защото никой няма да им повярва. Накрая – като двойна мистификация – се появява идеята за книга, в която те да бъдат превърнати във фикция.

„В добрата фикция истината се намира по-лесно, отколкото в едно просто събиране на факти“, казва Илия Троянов в едно от интервютата си и това изцяло обяснява както целта, така и целостта на този роман.

След години, когато информационният боклук в интернет, на който сме свидетели, бъде затрупан от още информационен боклук, един от начините да бъде изтеглена нишката на истината вероятно ще бъдат гласовете на писателите от епохата. Това е демонстративната позиция на автора на този роман, разобличител по стил и по убеждения.

Едно от впечатляващите решения на Троянов е играта с имената в книгата. В „Двойна следа“ е налице необяснима на пръв поглед смесица от реални имена (включително това на автора, който е герой в собствения си роман), видоизменени – като това на педофила милиардер Джефри Епщайн, който се подвизава в книгата като Джефри Васерщайн, както и липсващи – като това на Тръмп, който е назоваван само Кривата кула. Владимир Путин също не е споменат с истинското си име. Наречен е Михаил Иванович – очевидна препратка към единствения президент на СССР Горбачов и типажното руско име Иван. И в този хаос от реални, измислени и прикрити личности излизат наяве, облечени в условността на художествената литература, журналистически разкрития от последните години.

Илия Троянов нарича ситуацията, която описва – година преди изборите за президент на САЩ – „какокрация“. Значението на този термин от гръцки означава „управление на най-неподходящите“, „управление на най-лошите“. Писателят, който пише на немски за немскоезична европейска публика, не може да бъде обвинен в целенасочено подкопаване на властта в САЩ. Степента на доверие към неговите твърдения е по-висока заради липсата на пряк политически интерес. И макар книгата да не оказва влияние върху резултатите от изборите отвъд океана, тя е предупреждение за останалите държави в света – тайните връзки, оплитани от тайните служби в продължение на десетилетия, все още са активни и диктуват живота ни.

Ситуациите, описани в романа, са толкова познати, че вече почти сме ги изтласкали в ъгъла на общественото си съзнание. Точно на това разчитат и реалните герои от новините – да бъдат забравени случайно изтеклите разкрития за неморалните им действия. Медийният поток услужливо предоставя тази възможност, като трупа все нови и нови теми, думи и хора, докато задръсти мозъците с информация. Дори нашумялото дело на Джефри Епщайн, в което изникнаха зависимости на едни от най-важните хора в света – Клинтън, Тръмп, Бил Гейтс, нобелови лауреати – вече е стара новина, тоест – без значение. В романа на Троянов този скандал е възкресен, запечатан и оставен да пусне корени, без да рискува да бъде отнесен от нещо още по-скандално на другия ден.
Парите са един от централните и активни герои в този роман – непрекъснато в движение, потоци от финанси, незаконно обогатяване, свръхалчност, мотивирана от болни желания, не от пазарна амбиция. Не става дума за икономика, а за измами на особено високо ниво, при това обвързани с „какократите“ – пари за вербуваните, пари за изпиране, пари за власт и влияние. Сякаш читателят изведнъж открива и в литературата, а не само в медиите, наличието на една друга реалност, паралелна с неговата, но скрита поради мащабите си – твърде значими за обхващане с един обикновен човешки поглед.

Романът „Двойна следа“ се чете с вълнението, с което обичайно се приемат сензационните разкрития, но и с прецизността, която е запазена за литературата. Неустоимо е желанието да се проверят следите, оставени от Троянов, чрез търсене на имена и случки в Гугъл. И потвърждаването на фактите със собствените усилия на читателя внезапно придобива силата на откровение.

Разнопосочен в търсенията си, автор на романи с различни послания и звучене, яростен или емпатичен, студен или откровен, Илия Троянов е силен глас в съвременната литература. Не можем да го припознаем като наследник на българска литературна традиция, не само защото пише на немски и се нуждае от преводач на български, но и защото гледната му точка е далеч от регионалните ограничения. Така че „Двойна следа“ не съдържа в себе си традиционната българска сантименталност към Русия или характерния у нас съвременен стремеж към сляпо подражание на Запада. Това изглежда трезв поглед на логично разсъждаващ човек, който не пречупва виждането си към света чрез своята националност. А в обществения дебат сериозно се усеща липсата на подобни личности и позиции.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах