Тероризъм или автомобилизъм – от кое се страхувате повече?

Напоследък често чуваме, че терористичните атаки не бива да ни хвърлят в паника, защото загиналите вследствие на автомобилни катастрофи – у нас, във Франиция, в Европа – са несравнимо повече от жертвите на всички ислямисти и терористи взети заедно. Обаче никой не призовава да се борим с транспорта – личен или обществен, защото вече сме свикнали с него. Пък и точно всяването на паника била целта на терористите.

Безспорно е, че целта е тази. И не съм видял, поне у нас, някой да е изпаднал в истинска паника – въпреки усилените опити на разни политици и техните медии, които се стараят да им прокарат идеите. Но фактите са си факти. ПТП-ата са много по-смъртоносни от ИД и останалите религиозно мотивирани варвари.

И все пак сравнението между тероризма и трафика е повърхностно и всъщност цинично. Първо, защото животът без автомобили ще стане много, много по-труден, на практика невъзможен. Което е точно обратното на живота без тероризъм. Второ – жертвите на тероризма се увеличават, а жертвите на пътни произшествия непрекъснато намаляват.

Специално у нас, колкото и невероятно да звучи, пред последните десетина години по пътищата загиват два пъти по-малко хора, отколкото през 70-те – въпреки че сега и пътищата, и пътниците, и автомобилите са поне два пъти повече.

Трето – ако ни е позволено да бъдем несериозни по толкова сериозна тема – зад пътно-транспортните произшествия не стои желанието на банда откачени двигатели с вътрешно горене да командват света. В огромното си мнозинство те са резултат от човешка грешка – невнимание и/или безотговорно поведение.

И което е още по-важно – жертвите на пътя намаляват, защото и производителите на автомобили, и пътуващите, и съответните държавни органи непрекъснато предлагат, прилагат и изпълняват нови и нови мерки за безопасност – повечето от които не съществуваха през 80-те: задължителни колани, фарове, въздушни възглавници… Расте и културата на шофиране – днес в София повечето шофьори дават път на пешеходците на „зебра“, което съвсем не беше така допреди двайсетина години.

Ако не стане някакво чудо, изглежда, че пълната победа над тероризма е толкова възможна, колкото и пълната победа над пътно-траспортните произшествия. Дотогава не ни остава друго, освен да се научим на постоянно и строго прилагане на мерките за безопасност. Това няма спре тероризма, но сигурност ще намали броя на жертвите.