Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Тероризъм или патриотизъм?

Свободата. Принципите на свободното общество, откъс

 - Тероризъм или патриотизъм?

По всяка вероятност младите хора днес си мислят, че тероризмът е нов проблем, възникнал след края на Студената война. Всъщност тероризмът съпътства цялата ми политическа кариера. Решителните мерки срещу тероризма – неточно дефиниран като недържавно насилие по политически причини – бяха приоритет при управлението на Клинтън, на Рейгън, та чак до началото на 70-те години, когато правоохранителните органи за първи път го посочиха като сериозен проблем, който се нуждае от решение.

svobodata_cover-a

Използването на термина „тероризъм“ във връзка с политическо насилие има много по-ранен произход, който води началото си още от Френската революция, когато по време на Царството на терора бушува масово насилие в името на политическото послушание. По време на Студената война американски правителствени служители често говореха за склонността на комунистите да прибягват до тероризъм.

Разбира се, какво наричаме и какво не наричаме тероризъм зависи в последна сметка от гледната точка. Съединените щати са бомбардирали десетки страни с обосновката, че са репресивни мерки, но за невинните хора в тези страни действията на САЩ са по-скоро форма на тероризъм. Съединените щати може да наричат противниците на американската окупация терористи, докато за самите тях употребата на насилие е форма на патриотизъм. Всичко зависи от гледната точка.

Така или иначе, няма съмнение, че тероризмът, който най-често имаме предвид –

насилие срещу невинни хора
като наказателна мярка срещу САЩ

заради водената от тях външна политика – е сериозен проблем, който изисква решение. Ако американците не се чувстват в безопасност зад граница и са готови да се подложат на унизителни претърсвания по летищата, за да го избегнат, самата ни свобода е изложена на опасност от терористична заплаха.

При всяко обсъждане на този проблем настоявам да го изследваме по-задълбочено, отколкото повечето хора са склонни. Необходимо е да се запитаме какво принуждава един човек да извърши престъпление. Това е съществено съображение за всяка правоохранителна дейност. Трябва да проучим корените на проблема, за да разберем действията. Ако искаме да поставим точка на насилията, непременно трябва да си дадем сметка какво ги поражда, особено ако са на политическа основа. Не го ли направим, обикновено се стига до задълбочаване на проблема, вместо до намиране на решение.

Ако се вслушаме в това, което казват самите терористи, посланието много рядко е свързано с религия или ирационално желание за избиване на невинни хора. В повечето случаи е свързано конкретно с външната политика на САЩ в Близкия изток и на други места. Свързано е с окупациите на Ирак и Афганистан, нашата намеса и войските ни в Саудитска Арабия, субсидиите за разширяването на границите на Израел, както и с нашите репресивни мерки и военни операции в други страни. Това не означава, че промяната на тези политики ще създаде всеобщо братство на мир и любов, но поне ще привлече вниманието към неоспоримата реалност, към простия факт, че голяма част от терористичните акции не са безразсъдни, а са предизвикани по-скоро от конкретни несправедливости. Добре ще е да преразгледаме тези политики и да се замислим какво ни струват, преди да се хвърлим в нови войни, които ще влошат ситуацията още повече.

Тук стигам до много важната тема защо съществува Ал Кайда и защо хората са достатъчно мотивирани да се само­убиват в името на някаква политическа цел. Мотивирани са, защото войските ни са в тяхната страна. И какво правим? Изпращаме още войски, за да демонстрираме, че няма да проявим толерантност към каквото и да било несъгласие. Проблемът е, че това никога не е вършило работа в цялата човешка история. Простичко казано, когато воюваме с тероризма, като задълбочаваме причините, които го пораждат, увеличаваме насилието срещу самите себе си.

Това не би трябвало да ни изненадва. Обяви ли правителството война на каквото и да било (бедността, наркотиците, неграмотността и т.н.),

по-вероятно е проблемът да се задълбочи

Разбира се, правителството няма никакво желание да разкрие проблемите, предизвикани от войните му, защото именно те разширяват неговите правомощия, носят повече приходи, оправдават бюрократичната експанзия и нарушаването на свободите, като държат населението в постоянен страх, за да бъде контролирано по-лесно. Съмнявам се, както и по отношение на войните срещу бедността и комунизма, че правителството изобщо има желание да ги спечели. Целта е съвършено противоположна: колкото се задълбочава един проблем, толкова по-оправдано е увеличаването на правомощията.

Робърт Пейп, изследовател в Чикагския университет, прави проучване на 2200 терористични нападения за период от шест години въз основа на десет хиляди документа от публично достъпни бази от данни и стига до следното заключение: „Вече разполагаме с много доказателства, че чуждестранното военно присъствие предизвиква самоубийствени терористични акции…, а когато чуждестранните сили се оттеглят, терористичната активност спада с почти 100 процента.“ В своята книга Пейп дава обяснение на тезата си. Подобни проучвания потвърждават това, което твърдя, откакто се занимавам с политика – нахлуването в чужда страна е груба грешка, особено ако целта е да сложим точка на тероризма – резултатът е диа­метрално противоположен.

Правителството не е в състояние да направи това, което се очаква да направи. Задача като гарантиране на сигурността е нещо, което е най-добре да се предостави на частни институции. Авиокомпаниите са добър пример. От тях трябва да се изисква сами да организират собствената си безопасност. Разбира се, някои авиокомпании предпочитат цялата отговорност да поеме правителството, та ако нещо се обърка, да е по негова вина. Но когато оставим нещата в ръцете на частни фирми, те се справят креативно. Замислете се за ефикасността на компаниите за бронирани коли при опазването на пари, без никой да се безпокои за това, както и за бижутерийните магазини или банките. Всички те имат проблеми със сигурността, но ги решават със собствени средства.

Ако наистина искаме да постигнем съществен успех по въпроса с тероризма, има начин да го направим. Трябва да започнем да изтегляме войските си от чужди страни. Не трябва да започваме необявени войни. Не трябва да предприемаме завоевателни войни. Трябва да си дадем безпристрастна сметка за начините, по които политиката на САЩ принуждава отчаяни хора да предприемат крайни действия в отговор на извършено от нас политическо насилие.


Роналд (Рон) Ърнест Пол е бивш американски конгресмен от Тексас, конституционалист, либертарианец. Наричан Д-р Не заради отказа му да гласува закони, ако противоречат на Коституцията на САЩ. Критик на американската външна политика, обявява се против войната в Ирак. Той е за излизането на Съединените щати от организации като НАТО, ООН, които според него намаляват американския суверенитет. Пол е за по-малка намеса на държавата в икономиката, както и за намаляване на данъците. Кръстник на движението „Чаено парти“. 

Бел. ред. – заглавието на откъса е на „Площад Славейков“, оригиналното е „Тероризъм“.

 

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах