Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Тези монументи се броят на пръсти

На Паметника на жертвите на комунизма ще му се съберат само шест дни пред публика в „Райко Алексиев“ - галерията, кръстена на жертва на комунизма

„Покаяние“ на скулптора Андрей Врабчев ще бъде в столичната галерия „Райко Алексиев“ до събота, 24 март. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Тези монументи се броят на пръсти

„Покаяние“ на скулптора Андрей Врабчев ще бъде в столичната галерия „Райко Алексиев“ до събота, 24 март. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

На пръв поглед в центъра на боядисаната в сиво галерия „Райко Алексиев“ е струпана купчина бетонни отпадъци. Но по-отблизо проличават крак, ръка, лице… Накрая става ясно, че купчината е от човешки тела, подредени в няколко слоя и плътно притиснати едно в друго, като минали през преса в автоморга. Човешки отпадъци.

Това е „Покаяние“ – паметник на жертвите на комунима, на скулптора Андрей Врабчев. Най-страшната част на композицията е в центъра на телесната купчина, там (като) заспало мъртвешкия си сън, свито в ембрионална поза, лежи едно бебе. Зародишът на покаянието?

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Това е монумент, който вероятно няма да замине за лагера „Слънчев бряг“ край Ловеч или за остров Персин, край Белене, въпреки че там му мястото. Такива паметници не се търсят много.

У нас и на други паметници не им е лесно, особено на по-новите. Или ще им се смеят, защото им светят очите, или ще ги демонтират в последния момент, преди да са паднали от самосебеси. Още по-зле са паметниците на комунистическите дейци – ако не са оставени на произвола на природните стихии, то са прибрани в двора на така наречения Музей на социалистическото изкуство – и не се знае кое от двете е по-лошо.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

А има и паметници като този на Съветската армия и Альоша в Пловдив, които някои дни празнуват с червени знамена, социалисти и нощни вълци, а някои нощи посрещат недоволни граждани или деструктивни криейтъри, които тотално им сменят фасадата.

Най-трудно е за най-малката група паметници на жертвите на комунизма. Ако за първите 30 години след Девети септември из България поникнаха хиляди гранитни, бронзови и бентонни партизани, селяни, народни трибуни, ятаци и червеноармейци – все „жертви на фашизма“, то първите 30 години след 10 ноември 1989 г. у нас паметниците на жертвите на комунизма се броят на пръсти. Те са малки, малко, и е по-вероятно да бъдат залети с боя, отколкото президент да поднесе им цвете. Представяте ли си Румен Радев, преклонил глава пред паметника на Георги Марков? А Бойко Борисов да поднася цветя пред Сашо Сладура?

Съдбата на новата творба на скулптора Андрей Врабчев „Покаяние – паметник на жертвите на комунизма“, представена тази седмица в галерия „Райко Алексиев“, също не е лека. Тя ще остане в галерията само до събота, 24 март, включително. Така на практика на Паметника на жертвите на комунизма ще му се съберат само шест дни пред публика в „Райко Алексиев“ – галерията, кръстена на жертва на комунизма.

Нямаше и официално откриване, след като първоначално обявеното беше отложено. И така изложбата на Андрей Врабчев отвори миналия петък, в събота пък галерията затвори два часа преди края на работното време по „технически“ причини – все още новият паметник изпускал неприятна миризма, заради смолата, от която е направен. Във вторник в залата още работеше вентилатор, но миризма вече не се усещаше.

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

„Изложбата цели да ни накара да почувстваме нуждата от покаяние, но и да повдигне въпроса за необходимостта не от емоционална, а от историческа оценка на комунистическия терор – както пред обществата от бившия Източен блок, понастоящем членове на ЕС – така и пред останалата европейска общност“, пише авторът в текста към „Покаяние“.

Изложбата може да бъде разгледана до 24 март, събота, включително. Само шест дни едва ли ще стигнат за покаяние.

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

За автора

Андрей Врабчев работи в полето на скулптурата в публични пространства, монументалната пластика и инсталацията. Завършил е Художествената академия в София, специалност „Скулптура“. Член на Кралското британско скулптурно дружество в Лондон и на СБХ. Автор е на паметник на Майор Томпсън. Участва в редица национални и междуародни конкурси. Последните му изяви са участие в скулптурна изложба в кралските ботанически градина в Лондон през 2017-а, излага своята пластика АБВ във Виена в Дом Витгенщайн през 2016-а, същата година участва в конкурса „Iluminated river“ в Лондон, участва в международното изложение „Скулптура и обект“ в Братислава, през 2015-а, както и в конкурса за паметник на демократичната революция в Словакия.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах