Тези „NeoДачници“ докараха Путин на власт

Иван Пантелеев предложи своя редакция на академичната пиеса на Горки „Дачници“ и понеже се намеси без да му пука от авторитета, изгонвайки неколцина герои и вкарвайки чужди текстове, той честно промени и заглавието. „NeoДачници“ излезе на голяма сцена в Народния с участието на актьорския елит на театъра и с много изненади за зрителите, свикнали на класическите формати на тази сцена.

„NeoДачници“ може да се разбира като „модерни дачници“, също както „неореализмът“ е модерно развитие на реализма със съответните екстри и похвати. Но „неОдачници“ може да се тълкува и като неграмотно, тоест саркастично употребено понятие за „неУдачници“, което съвпада със статуса на представяните герои.

Представлението показва вечно мърморещата ленива руска интелигенция, децата на която докараха Путин на власт. Понеже съветската критика откри идеален път към възхищението от нейното ялово недоволство в пиесите на Чехов и Горки, замествайки парализата на действията с поетично мечтателство и нежност на душата, българските режисьори – епигони на чеховедението и горкиведението – с облекчение възприеха този алгоритъм. Вместо да се ровят в мътните и кървави противоречиви времена от края на ХІХ и началото на ХХ век, те дадоха живот на бленуващи мъже и жени, страдащи неизвестно защо, докато някъде далеч се чуваше звън на скъсана струна, а луната морно осветяваше мълчаливото езеро.

Иван Пантелеев дойде и с немска упоритост разбута този елегичен и безжизнен свят.

Хората на „Дачници“ са писател, инженер, лекарка, журналист, адвокат, актриса – умишлено подбран каймак на интелигентното общество. В текста на Горки те непрекъснато се жалват. Ето какво ще чуем:

„Да бъдем справедливи… нима леко и свободно се живее сред хора, които непрекъснато стенат, непрекъснато викат за себе си, насищайки живота с оплаквания, без нищичко, нищичко друго да привнасят в него? Какво внасяме в живота всички ние… вие, аз, ти?…“.

Това обобщаващо наблюдение е на Варвара, съпругата на адвоката Басов. В нейната роля е Радена Вълканова, а Басов е Юлиан Вергов. Да не си помислим, че някой се замисля и решава да промени нещо в себе си или в обществото! Та това е руска интелигенция, тя знае как да умъртви недоволството от живота – ще го насочи срещу колегата по творчество и съдба, клепайки и осмивайки го пред жената, която го харесва.

Чехов пък измисли пушка, която виси на стената в първо действие, и чеховедите тутакси решиха, че в последното тя гърми. Ама не срещу властите, а срещу този, която я държи. В „NeoДачници“ има една фарсова сцена, в която Олга, жената на инженера Суслов (Иван Юруков), която интензивно му слага рога, вади пистолет и му предлага да се застрелят. Ама най-напред той, защото може да се самопомилва, след като я види мъртва. За Олга режисьорът е избрал Александра Василева, която играе много секспилно ролята си на ваканционно разгонена кучка. Пистолетът изчезва така ненадейно, както и се появява.

На Пантелеев му е дошло до гуша от тези руски стенания между летовниците, които влизат в стаите, после излизат от тях, за да влизат отново, след като искат чай. И ги изкарва всичките на сцената, оставя ги да седнат на столове като първи ред на публиката, и ги кара да рецитират оплакванията си един след друг, като на тържество в читалище.

Това е силно иронично и интересно за театрала. Но за зрителя сигурно е досадно, понеже липсва случка, наратив и перипетии. В тази форма има ехо от немския режисьорски стил (казано без предубеждения, понеже Пантелеев идва оттам – аз съм гледал в Берлин сходна форма на спектакъл по Бото Щраус). За разлика примерно от Галин Стоев, постигнал в този средноевропейски стил „Танцът Делхи“, Пантелеев освежава представлението като дава индивидуалност на героите си.

И точно тук актьорите имат възможности да покажат майсторството си. Басов на Вергов умее да се измъква от всяка ситуация, без да се срамува, че изглежда като шут. Варвара на Радена Вълканова е ъгловата дама (така и ходи), заканително праволинейна с позициите си. Поетесата Катерина на Стефания Колева е нежна, фина, като носена от вятъра вейка, с нежни и фини разсъждения и бездарни стихове. Влас на Христо Петков е неин брат, свикнал да е добавка към всичко и всекиго. Суслов (Иван Юруков) го боли главата от растежа на рогата, но посреща това положение с автоирония. Олга на Александра Василева демонстрира умело секс заднешком и въобще е призивно сладка.

Радена Вълканова, заканително праволинейна с позициите си. Снимка: Народен театър

Писателят Шалимов на Владо Карамазов се перчи като пуяк, априори велик и недостижим от нападки и завист. Лекарката Мария на Теодора Духовникова е умна жена с проницателни наблюдения, която ръси съвети на другите жени за връзки и поведение, считайки го за свой лекарски дълг. Досадница, ама красива.

Красивата досадница на Теодора Духовникова. Снимка: Народен театър

Журналистът Рюмин на Николай Урумов си трае и наблюдава, а в един тъп момент прави признание на Варвара, очевидно поддал се на задължителната през лятото свалка, но не познал природата на обекта. Замислов на Дарин Ангелов, аргатинът на адвоката, е лятното приключение на Олга – нагъл непукист, консуматор и левент. На неизбежното за руската дача пиано дрънка Рашко Младенов като смешния човечец Двоеточие.

Сцената в решението на Милена Пантелеева е гола, с един едър магически хладилник, в който можеш да влезеш и да изчезнеш. Там е царството на Олга.

Представлението е два часа и половина, би било от полза да бъде стиснато.