Иисус – магьосник във фентъзи без дракони (видео)

„Бен-Хур“, новият филм на Тимур Бекмамбетов („Нощна стража“, „Неуловим“), който тръгва по кината тази седмица, е римейк на прочутото заглавие от 1959 г. То пък е римейк на немия филм от 1925 г. – който представлява удължен вариант на късометражния „Бен-Хур“ от 1907 г., а той от своя страна е по мотиви от бродуейската постановка от 1899 г., която е сценична адаптация на едноименния роман от 1880 г., който… Всъщност той може да е възникнал и от само себе си, но надали. Това обаче не е всичко – има още един „Бен-Хур“, издаден директно на DVD през 2003 г., както и мини тв сериал от 2010-а.

Ще кажете: „Толкова много „Бен-хур“-ове, сигурно вече ги правят много добри“. Не съвсем.

А може и да кажете – аз поне го казвам – аман от римейци (римейкове?)! Но този „Бен-Хур“ поне не е продължение, нито е по комикс. А в мрачното кинолято на 2016-та ние, зрителите, брулени от вятъра на досадните продължения, шибани от пороите на комиксови адаптации и давени в наводненията от трудно различими супергероични филми, усещаме и най-малката промяна в ужасното време като някакво облекчение.

Новият филм на Тимур Бекмамбетов е в единия край на една много дълга бенхурова (хранителна) верига, но за съжаление не и на върха й. Предпоследните два филма – от 1925-а и от 1959 г., са сред най-скъпите продукции (всяка в своето време), в тях в главните роли бяха звезди – Рамон Новаро (1925) и Чарлтън Хестън (1959). Вторият отнесе 11 Оскара от 12 номинации. Но по-важното е, че те са признати от Американския филмов институт за произведения с „културна, историческа и естетическа значимост“ – нещо, което няма да се случи с „Бен-Хур“ (2016) и след 100 години. Въпреки двете звезди – Морган Фрийман и Родриго Санторо, които са в по-второстепенни роли.

Морган Фрийман този път не е Господ, а просто търговец, който помага на Юда Бен-Хур (Джак Хюстън) да отмъсти на римляните.

Макар и да не е по комикс, жанрът на „Бен-Хур“ всъщност е фентъзи, както всяка библейска история. Но без дракони и само с един магьосник (Иисус), който извъшва само едно чудо. Затова и самият филм е едно малко приятно чудо на фона на безкрайните чудеса, супергеройства, мутантщини и други чудесии, с които ни засипва Холивуд. Можем да го наречем – скромно библейско фентъзи, в комбинация с исторически филм и опит за грандиозен екшън финал.

Иисус, закрилникът на грешниците

Екшън финалът е прочутото състезание с колесници в йерусалимския колизеум. В онова време това са били спортни събития, по-смъртоносни от Формула 1 през 70-те, когато загиват 9 пилоти. В пистовите надпревари с колесници – поне според филма – по толкова са били жертвите в едно състезание. Първият филм от 1907 г. всъщност е показвал почти само конския екшън. В ролите на колесничарите и конете са били огнеборците и техните коне от местната пожарна команда в Ню Джърси, където са правени снимките. Вторият филм от 1929-а също му е отделил подобаващо внимание, като на следващата година дори пуска специална книга с разкази и многобройни илюстрации, посветена на заснемането на състезанието.

Същият епизод става особено прочут и във филма от 1959-а, независимо от това, че в един момент се вижда как под една от колесниците стърчи газова бутилка. Днес, с помощта на вече доста напредналите компютърни технологии, вероятно пресъздаването на надпрепускването – катастрофално за повечето участници, но триумфално за един от тях – не би било особен проблем. Само че създателите на филма твърдят, че Тимур и неговата (конска) команда са се справили с голи ръце и копита. Във всеки случай без СGI (компютърно създадени изображения). Дано наистина нито един кон не е пострадал при снимките.

Ако все още се интересувате от сюжета – той се фокусира върху дългогодишното приятелство между еврейския принц Юда Бен-Хур и римлянина Месала, осиновен от семейството и отгледан като негов брат. Едно недоразумение между двамата – ако може да се нарече така спор за смисъла на съпротивата сред поробените народи – води дотам, че принцът се превръща в просяк, даже по-лошо – роб-гребец на римска галера. Но му се случват и позитивни събития – на няколко пъти има кратки срещи с Иисус Христос…

Без да блести с нещо особено, Бекмамбетов успява да поддържа добър ритъм на разказа и да задържа вниманието на зрителите – но не и да им остави нещо силно вълнуващо. Добър екшън епизод – от крайно ограничената лична гледна точка на окован роб-гребец в галера, е морската битка с гръцките бунтовници.

Джак Хюстън, Родриго Санторо и останалите актьори едва ли ще бъдат запомнени точно с този филм – нито с добро, нито с лошо. Виждали сме Хюстън далеч по-приковаващ вниманието в тв сериала „Престъпна империя“.

Единственото, което все още ме вълнува във връзка с този филм, е защо на пазара в Йерусалим имаше сергии с чушки и тикви? Те не идват ли от Америка 15 века по-късно?

Пазар на тикви в библейски времена… Нещо като римска колесница с дизелов двигател.