Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Не от Македония, кирилицата тръгва от България

Св. Климент Охридски е ключов участник в борбата за независима българска църква с проповед на български език, провеждана от царете Борис и Симеон, коментира д-р Тодор Чобанов

Свети Климент Охридски е наречен в своето житие „пръв епископ на български език“. - Не от Македония, кирилицата тръгва от България

Свети Климент Охридски е наречен в своето житие „пръв епископ на български език“.

Славянската писменост дойде от македонските земи, заяви на 24 май руският президент Владимир Путин на среща с македонския си колега Георге Иванов. Гостът добавя, че св. Климент Охридски е „нашият най-известен светец, най-добрия ученик на св. св. Кирил и Методий“. За срещата между двамата „братя славяни“ и темата на техния разговор съобщава официалният сайт на Кремъл.

Твърденията на тази среща предизвикаха бурни дебати в родното Фейсбук-общество. Сред експертните мнения бе „историческа справка“ от зам.-кмета на София по културата, д-р Тодор Чобанов, поместена в личния му профил. Археологът обяснява с исторически аргументи откъде е тръгнала кирилицата и ролята в разпространението й на Климент Охридски.

Предлагаме ви пълния коментар на д-р Тодор Чобанов. 

„Първият славянски език, получил азбука, писменост и литература е българският. Това е така, защото в съседство с могъщата културно Византия се простира езическа все още тогава България и гравитиращи към нея славянски племена, в които империята вижда бъдещи християни. Божието слово се възприема най-добре на роден език и това е голямото интелектуално откровение на Кирил и Методий. Именно затова те създават глаголицата, с която започва християнизацията на България, изпратена малко преди това и във Великоморавия и сама по себе си представлява огромно интелектуално достижение.

Глаголицата обаче е твърде сложна графично и още в края на 9-и век в центровете на българската държавност – Плиска, Преслав и Охрид – е наложена нова графична система, базирана на конкретен шрифт на гръцката азбука, използван от българската държавна канцелария дълго преди тези събития.

Западната граница на България по онова време е в днешна Албания, не е случайно, че надписът за кръщението на Борис и неговия народ е намерен именно там, служил най-вероятно като граничен знак. Западните територии (областта Кутмичевица) са управлявани от Девол и Охрид, където е изпратен от Плиска св. Климент, играл ролята на дефакто управител на областта.

Той е наречен в своето житие „пръв епископ на български език“ и това не е случайно – Климент е ключов участник в борбата за независима българска църква с проповед на български език, провеждана от царете Борис и Симеон. Вероятно св. цар Борис е конкретно идеологът на новата графична система и не е случайно, че езическото му иначе име е толкова популярно – на Борис е кръстен например единият от първите двама руски светци, син на българската съпруга на киевския княз Владимир.

Трябва да припомним, че български клирици векове наред играят ключова роля за изграждането на руската църква. Достатъчно е да споменем само няколко – първия митрополит на Киев Михаил Българин, който бил според Йоакимовската летопис „учен и богобоязлив, същински българин“.

Първият период на Десятинната църква в Киев наподобява силно Дворцовата църква на цар Симеон от Велики Преслав и по мнението на видни руски учени става дума за директен пренос на плана. Българи са и видните дейци на руската църква Св. Киприян митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия и Григорий Цамблак, както и множество знайни и незнайни духовници, пренесли книгите на българския златен век в Русия (например Симеоновия сборник), а сред тях даже и българския исторически летопис „Именник на българските канове (князе)“.

Приносът на средновековна България е отчетен от Византия, която определя последната столица на Средновековна България от този период Охрид за седалище на „Архиепископия Охридска на Първа Юстиниана и на цяла България“. Грамотите на Василий са ясно свидетелство за изконно българския характер на Охридската архиепископия, а административната област, в която се намира Охрид, е наречена „тема България“.

Всички тези факти са добре известни на руската наука и са оценени по достойнство. Достатъчно е да цитираме академик Д. С. Лихачов, който написа следното:

„Плътта на българската държава създаде Аспарух, нейния дух – Кирил и Методий. И чуждите завоеватели не можаха да победят тази държава на духа, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха езикът, писмеността, литературата“.

Академик Лихачов наричаше Средновековна България „държавата на духа“ и в своята оценка той се обедини с големия учен Арнолд Тойнби, който написа, изследвайки световните цивилизации, че „като втори център на православната цивилизация, България посредством християнизацията и религията на българската църква и литературната и преводаческа дейност, активно разпръсква просветата и културата сред славянските и други народи на Балканите и Източна Европа“.

Именно в България още в началото на 19-и век започва честването на 11-и май, една прекрасна традиция, която продължаваме и днес. Нека тези, които празнуват заедно с нас на 11(24) май не забравят, че ако не беше Средновековна България, днес можеше да няма нито кирилица, нито глаголица, както се случи в някогашна Моравия и на други места, където делото на Светите братя не бе издигнато в държавна и църковна доктрина.“

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90