Тодор Чобанов за Ларгото: Запазен е автентичният облик на обекта

Няма прочут обект по света – дори и резерватът „Помпей“, на който да не е правена някаква консервация и реставрация, заявява зам.-кметът на София Тодор Чобанов по повод статията на Манол Глишев „Как НЕ се прави реставрация“, посветена на дейностите по археологическия обект под Ларгото в столицата. В свое изявление във Фейсбук Чобанов казва, че консервирани и реставрирани са египетските пирамиди, Колизеумът в Рим, Стоунхендж, Мачу-Пикчу, храмът „Света София“ в Истанбул, и добавя, че това се прави, за да се защитят от времето и природата.

Заместник-кметът пояснява, че автентичният облик се пази навсякъде, каквато е и ситуацията в случая с Ларгото, а след няколко години реставрационните дейности по обекта ще са трудноотличими от автентичния облик на римския културен хоризонт.

„Тези надзиди имат за цел да запазят основите на оригиналните структури от разпад и от друга страна да позволят на посетителите, които не са специалисти, да обхванат с поглед контурите на древните сгради и да добият представа за късноантичния период – посочва Чобанов. – Но всеки може да се убеди, че те бързо придобиват автентичен вид – достатъчно е да се види комплекса около ротондата „Св. Георги“ (оформен в края на 70-те и 80-те години), където трудно може да се различи надзиждането от оригинала. Там е използван същият подход като на Ларгото, при това много успешно и това място се радва на оправдан интерес.“

Тодор Чобанов коментира още, че не е истина, че Бойко Борисов се е карал на археолозите за откриването на амфитеатъра на Сердика в участъка под хотел „Арена ди Сердика“, тъй като разрешението за строеж на този обект е издадено повече от година преди Борисов да стане кмет.

Заместникът на Йорданка Фандъкова признава, че има случаи на изчезнали знакови сгради в София, но твърди, че общината води непрекъснати битки за спасението на всяко подобно здание и дава пример с къщите на Яблански, Яворов, Фингов, както и с глобите заради сградата на Захарна фабрика.

Вижте пълния текст на изявлението на заместник-кмета на София Тодор Чобанов:

На снимката: изцяло възстановена сграда в Помпей, Италия. А сега и повода да сложа тази фотография на страницата си… Един материал в интернет. Уважавам сайта „Площад Славейков“ и го чета редовно, доколкото той е от тези няколко български портала, на които редовно пишат за култура. Чета с интерес текстовете на различните автори в него, макар и невинаги да съм съгласен с едно или друго от написаното. Понякога обаче се налага да бъде отговорено на определено мнение, особено когато то е пълно с откровени неистини по въпросите, които ни вълнуват. И така – защо се налага да се отговори на текста „Как не се прави реставрация“ с автор Манол Глишев?

На първо място буди тревога фактът, че без да е специалист по опазване на културното наследство, авторът се е изказал от позицията на „последна инстанция“ и то преди обектът Ларго да е завършен и представен. Съвсем ясно е, че г-н Глишев не познава и проектната документация, която е резултат от усилията на редица специалисти в сферата на наследството, сред които именития наш архитект и почетен гражданин на София Васил Китов. Ако я познаваше, г-н Глишев може би би разбрал, че т. нар. открита зона пред бившия ЦУМ е много малка част от 15-те хиляди кв. метра в обхвата на комплекса. Същевременно това е единствената открита зона и именно тук се налага сериозна консервация и реставрация с изграждане на т. нар. консервационни надзиждания, каквито например почти отсъстват в останалата част от комплекса и особено в най-добре запазената зона – подземната, под бул. „Мария Луиза“. Тези надзиди имат за цел да запазят основите на оригиналните структури от разпад и от друга страна да позволят на посетителите, които не са специалисти, да обхванат с поглед контурите на древните сгради и да добият представа за късноантичния период. Вече много пъти коментирах във Фейсбук, че тези надзиди, които съвсем не са родно изобретение, няма как да изглеждат стари, тъй като не са преседели стотици години под земята. Но всеки може да се убеди, че те бързо придобиват автентичен вид – достатъчно е да се види комплекса около ротондата „Св. Георги“ (оформен в края на 70-те и 80-те години), където трудно може да се различи надзиждането от оригинала. Там е използван същия подход като на Ларгото, при това много успешно и това място се радва на оправдан интерес – скоро дори прие постановката „Антигона“ като естествен декор за класическата древност.

Тревога будят също така редица авторови мисли, граничещи с откровената лъжа или направо преминаващи границата. Няма как кметът Борисов да се е карал на археолозите за откриването на амфитеатъра на Сердика в участъка под хотел „Арена ди Сердика“ по простата причина, че разрешението за строеж на този обект е издадено повече от година преди Борисов да стане кмет, а документацията е съгласувана от бившия главен архитект на София г-н Янев.

Друга авторова измислица също е притеснителна – че в София много известни стари сгради били изчезнали. Несъмнено има няколко такива случая, но именно Столична община години наред води битки за запазването на историческите сгради, което явно не е известно на г-н Глишев. Например, че за да бъде спасена къщата на Яблански – бившето Китайско посолство, са гласувани три решения на СОС. Общината е наложила стотици хиляди лева глоби на некоректни собственици – само за „Захарна фабрика“ глобите са над 300 хиляди лева. Води се битка и за къщата на Яворов, за къщата на Фингов и за редица други обекти, чиито собственици явно не желаят да ги стопанисват отговорно. Факт е, че общината е единствената институция, която е предприела системни мерки за спасяването на тези сгради и в много случаи усилията са се увенчавали с успех. Например след реновирането на Женския пазар са ремонтирани близо 50 обекта в квартала, което говори само по себе си за тенденциите в София. Подготвят се и мерки с държавно и европейско финансиране, които ще позволят на собствениците да реновират своите исторически сгради.

Но да се върнем на статията. Подозирам, че на автора не е известно, че няма прочут обект по света – дори и резерватът „Помпей“, на който да не е правена някаква консервация и реставрация. По една проста причина – самото време и природата работят срещу целостта на тези обекти и без човешка намеса за защита, те неминуемо се саморазрушават. Консервирани и реставрирани са известни египетски пирамиди и храмове, Колизеумът в Рим, Стоунхендж, Мачу-Пикчу, храмът „Света София“ в Истанбул и т.н. Разбира се, автентичният облик се пази навсякъде, каквато е и ситуацията в случая с Ларгото.

Нашите реставрационни дейности след няколко години ще са трудноотличими от оригиналите и ще позволят възприемането на автентичния римски културен хоризонт. Това стана възможно, благодарение на метрото, което за разлика от всички други метросистеми в Европа, в това число тези в Рим и Истанбул, премина ПОД, а не ПРЕЗ археологическия хоризонт. Софийското метро в района на метростанция „Сердика“ премина дълбоко под старините, което стана благодарение на управленската твърдост на кмета Фандъкова, по чието нареждане проектът за метростанция „Сердика“ бе променян пет пъти. Благодарение на общината бе подготвен обектът така, че да стане възможно изпълнението на нов цялостен проект, който да доведе до създаването на уникален по своя характер културно-комуникационен комплекс с музейна част, който е обречен да бъде и една от големите атракции на София и да съхрани миналото за бъдещето.

Столична община се гордее и с другите си големи инициативи за опазване на културното наследство – като Музея за история на София с уникалната му колекция и подземния музей на базиликата „Св. София“. Последният струва на общината над пет милиона лева, изразходвани в период от около 15 години. На финала бе получена и европейска помощ от около половин милион лева. Авторът на проекта – отново архитект Васил Китов, за съжаление, ни напусна. Но резултатът от неговата работа е един от най-посещаваните ни обекти, който от откриването преди две години до днес е посетен от над 70 хиляди души. В него почти всяка седмица слиза и нашият кмет, за да представя културното наследство на града на нашите гости от целия свят.

Може би г-н Глишев трябваше да попита по този въпрос, преди да напише екзотичното си твърдение. А може би, ако той самият се интересуваше повече от темата и посещаваше по-често музеите на София, щеше да знае истината кой какво прави за културното наследство на града. Но, както е написал преди повече от хиляда години един именит българин – „Бог гледа“. Истината е ценност, лъжата е грозен грях.