Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Тодор Колев, или Изкуството на Шуменското пиво

Не прекалявайте с чуждите шедьоври, за да не се сблъскате с родния псевдореализъм

Тодор Колев (1939-2013) - Тодор Колев, или Изкуството на Шуменското пиво

Тодор Колев (1939-2013)

Уважаеми читатели, признавам доброволно, че нищо не разбирам от изкуство, защото не мога да схвана художествената идея на едно копче. Копчето, което пуска музиката на една кукла, пардон – статуя, да пее „Черно море…” Не мога да усетя постмодерната идея на този лунапарк и се чудя защо Тодор Колев трябва да играе роля в него. Може би, защото не си падам по Шуменско пиво?

Не мога да се пречупя пред тази самодейност от бронз, която по нашите ширини наричат изкуство. Непонятен ми е златният блясък на статуята, защото ми навява асоциации с броката от бузите на фолкпевица. Сляпа съм да забележа съвършената линия и форма и забелязвам очевидни грешки – Тодор Колев беше школуван музикант и надали е държал лъка на цигулката точно така, защото нямаше как да произведе приятен за ухото звук… Глуха съм и за големия шум, който вдигнаха шуменци, събирали левче по левче хонорара на скулптора Младен Младенов. Може би съм повредена от шедьоврите на Западновропейското изкуство? Явно не трябва да се прекалява нито с Ренесанса, нито с импресионизма, нито с модерното изкуство. Защото след това ще трябва да се сблъскам обратно с българския псевдореализъм.

И все пак изпитвам удовлетворение и дори щастие от факта, че не съм сама в своето невежество. Също толкова примитивна като мен и нечувствителна към изяществото на шуменската творба се оказа и дъщерята на Адама – Албена Колева. Тя разкри, че не харесва паметника и определено сбърка. Но бе сурово наказана от прочутия български морал, който не търпи подобна откровеност – да не подскачаш от радост, когато не харесаш подаръка си.

Грам тактичност и усет към съвременното българско изкуство не проявяват и някои уж майстори – Величко Минеков и Теофан Сокеров, други не посмяха да се опълчат на шуменското пиво. Минеков призна, че изпълнението на творбата е далеч от висотата на актьора и заяви, че оттук нататък ще се появяват все повече случайни неща в градската скулптура: „Няма комисии вече, които да гарантират качеството на паметниците. Намират се хора, които отиват при кмета, при приятели, поръчват, правят, леят… без никакъв критерий, което е много неприятно за българската култура. Ние нямаме добри традиции и в опазването на стойностите, имаме много добри неща, на които им липсва оценка и грижа…“ Сокеров бе още по-директен, той използва най-публичното място – фейсбук, за да нарече статуята „кич”.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

В интернет някои казват, че и песните на Тодор Колев – „Черно море”, „Камион ме блъсна”, „Жалба за младост”…, били кич и чалга. Може да не разбирам от изкуство, но ще си позволя да кажа, че те бяха сатира, която никога не падна в чалгата. Тази игра на ръба превърна Колев във феномен, в най-голямата пееща звезда в родната масова култура преди промените – той бе по-обичан от Леа и Лили Иванова и от Васил Найденов.

Мнозина актьори, някои от тях негови студенти, тръгнаха по стъпките на Тодор Колев. И постигнаха успех – различен, разбира се, от този на техния Учител. Убедена съм, че те също не разбират от изкуство…, защото си мълчат, не надигат глас да защитят от хули паметника на Тодор Колев. Чудя се, дали учениците на Тодор Колев биха се отбили да видят паметника в Шумен? Не като специалисти, а като зрители? Може би точно в този момент прекаляват със западно-европейско изкуство или са на хладно край статуите в музея „Уфици”?

Срещала съм неколкократно Тодор Колев и нямам претенцията да го познавам добре. Убедена съм, че това не биха могли да кажат дори колегите му, с които най-често е играл. Но и толкова ми стига, за да съм сигурна каква би била реакцията на актьора, ако можеше отнякъде да зърне „пивото” в парка на Шумен: вцепенен.

Не би казал нито дума. Това говори повече от всичко.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах