Найден Тодоров и Камий Тома

„Той направи всичко Русия да стане свободна. Но Русия не беше готова”

Лични изповеди, благодарности и проклятия от всички страни на обществения спектър по повод смъртта на Горбачов, последния генерален секретар на КПСС

Михаил Горбачов (1931 - 2022) в Берлин през 2014 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС - „Той направи всичко Русия да стане свободна. Но Русия не беше готова”

Михаил Горбачов (1931 - 2022) в Берлин през 2014 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Смъртта на Михаил Горбачов, последния лидер на СССР, човекът, при когото беше съборена Берлинската стена, но и Чернобил отрови Европа, провокира противоречиви реакции сред обществениците и обикновените хора по цял свят. Световните лидери отчетоха ролята на Михаил Горбачов за края на Студената война, но хората след Съюза – в Русия и бившите съветски републики – пазят спомени, които рисуват нееднозначен портрет на починалия съветски и руски ръководител.

В публикациите в социалните мрежи изказванията се мятат между „пръстта да му е като пух“ и „земята да му е като стъклена вата“ (идиом, разпространен в обикновената руска реч, който е нещо като проклятие за мъртвия).

Борис Акунин написа във Фейсбук по повод смъртта на Горбачов:

„Чета как приятелите ми във Фейсбук изпращат Михаил Горбачов и виждам, че много от тях пишат не само за него, но и за себе си, за своя собствен Горбачов. Това ми е много близко и разбираемо. Преди известно време написах сценарий на сериал за Горбачов. Филмът се наричаше „Me and Gorbachov“. Искаше ми се да разкажа не толкова за самия Горбачов, колкото за това как той промени живота на най-обикновените хора, включително и моя. Това беше история как в края на осемдесетте Съветският съюз постепенно се успокояваше и се превръщаше от „империя на Злото“ в повече или по-малко нормална страна. Сега проектът, разбира се, няма да се осъществи, защото Русия еволюира в обратната посока и на никой на света не му е интересно да си спомня за пропуснатите възможности. Страната на Путин окончателно изтласка страната на Горбачов.

Все тая.

Тъжно ми е да си мисля как би се развил животът ми, ако Горбачов не се беше появил в него. Ако нещо в живота ми не се е получило, това си е моя вина. А това, че със страната ни всичко не се получи, това си е наша обща вина.

Благодаря, Михаил Сергеевич. Светла ви памет“.

Вицепрезидентът на Международната академия по наука и изкуства в Париж Алексей Лушников допълва в отговор на Акунин:

„Ничий живот не би се развил и на процент от получените възможности. Мнозина не го разбраха. Не го забелязаха. Който го разбра, е загубил. Горбачов обогати всички с възможността да получат реална представа за своя свят. И да се ужасят“.

Предприемачът и общественик Михаил Ходорковски също реагира на смъртта на Горбачов в профила си в Туитър:

„Главното, което направи лично за мен Горбачов още при първата ни среща – той отми завинаги трепета ми пред хората на трона. С това промени живота ми. А още и с отношението си към Раиса Максимовна – втори важен урок. Сега отиде при нея. Да почива в мир“.

Лидерът на рок групата „Машина времени“ Андрей Макаревич написа във Фейсбук:

„Отиде си Михаил Сергеевич Горбачов. Той направи всичко Русия да стане равна сред равни, свободна сред свободни. Оказа се, че Русия не беше готова. Тези, които го поливаха с кал, не разбираха колко добро направи той и за тях. Чудо не се случи и страната бавно се върна в обичайното си състояние. А освен това – той не открадна и една рубла. Странно, нали? Лека ви пръст, Михаил Сергеевич“.

Но тези лични изповеди, изразяващи истинска тъга от кончината на руския ръководител, се сблъскват с реакции, които са в противоположната част на емоционалния спектър.

„Танковете, смазващи литовците пред Телевизионния център – това също е страната на Горбачов“, пише във Фейсбук Александър Бичев.

Фатя Фатюша допълва:

„Танковете, смазващи азербайджанците на 20 януари 1990 г., смазващи грузинците на 9 април 1991 г…. Това също е Белязания, затънал до лакти в кръвта на моя народ“.

Бившият главен редактор, водещ и съсобственик на радиостанция „Ехо на Москва“ Алексей Венедиктов пренася гледната точка към съвремието:

„Горби си ОТИДЕ – както и неговото наследство. Това, което направи Горбачов, е изцяло унищожено; неговите реформи са на нула, превърнаха се в пепел, в дим. Когато той си тръгна, в Европа имаше 4 хиляди сили за бързо реагиране на НАТО; сега ще има 300 000 до 2024 г.“

Активни рускоговорящи потребители на социалните мрежи изразяват същите противоположни мнения. Мнозина повтарят – очевидно иронично, че след смъртта на Горбачов „няма да има кой да разруши възкръсналия СССР“. Други съжаляват за времената на перестройката, когато „можеше да се критикува правителството“. Припомнят, че след Горбачов е дошъл Елцин, когото „мислехме за борец за демокрация, а той се оказа обикновен алкохолик, а и доведе диктатор убиец на власт“.

Мнозина са възмутени, защото Горбачов недвусмислено се е изказвал в полза на руската анексия на Крим и смятат, че това го прави част от путинската „дружина на смъртта“.

Много са публикациите с актуален черен хумор – „Володя се притесни, смъртта кръжи наоколо“, „Президентите могат да доживеят до 91 години. Време е да се отчаем“, „Нима Всевишният е решил да опрости визите за отвъдното? И да ускори опашката, че по-бързо да стигне до когото трябва?“

Най-често се повтаря възклицанието „Това не беше правилния старец! Господи, не улучи!“.

Също толкова непримирими към делата на Горбачов се оказват и носталгиците по соца. Те, макар и да не пишат много в социалните мрежи, все пак се появяват с твърдения, че Михаил Сергеевич е „предател“.

„На Римската империя ѝ трябваха 15 столетия, за да се разпадне, а този мерзавец разруши съветската империя за няколко години“, казва една от коментиращите в Туитър.

Има хора, които припомнят, че точно преди 4 години на същата дата си е отишъл Йосиф Кобзон. На няколко места се срещат „предсказания“, че на 11 септември ще си отиде Путин. Но има и сериозни препратки към датата 30 август:

„Този не си струва възпоминанията. Хубаво би било да се напомни, че на 30 август беше рожденият ден на Политковска…“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах