Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Той не свири, а пее на виолончело

Майски празник през януари за рождения ден на Моцарт с Радиосимфониците

„Ръцете не са най-важното нещо, те са само част от целия апарат, заложен в човешкото тяло. Преди тях е умът, а в моя винаги звучи музика“, казва Миша Майски. Снимки: БНР - Той не свири, а пее на виолончело

„Ръцете не са най-важното нещо, те са само част от целия апарат, заложен в човешкото тяло. Преди тях е умът, а в моя винаги звучи музика“, казва Миша Майски. Снимки: БНР

Рожденият ден на Моцарт, среща със солист от световна величина, млад диригент – чужденец и български оркестър в чудесна форма – празничнитe моменти в януарския концерт на Симфоничния оркестър на БНР в Зала „България“ бяха „майски“. Заложени още със самото съставяне на програмата и присъствието на Миша Майски в нея (това се случва по идея на Росен Гергов, главен диригент на Радиосимфониците), повечето от тях се състояха. Забелязали сте обаче, че колкото по-високо е вдигната летвата, толкова по-осезаеми са пропуските? Може би заради това дори най-добронамерените слушатели проявиха чувствителност към детайлите и с еднаква страст обсъждаха преживяното наслаждение, но и „препятствията“ по пътя към него.

С щедрия и магнетичен Миша Майски, с прекрасното изпълнение на „Вариации на тема рококо“ (или накратко „Рококо вариации“) и трите биса (ако зависеше от публиката, те щяха да бъдат и повече), концертът бе паметен за столичните ценители на симфоничната музика. Майски видимо е от музикантите, които обичат сцената, публиката, контактите. Сцената също го обича, както и музикантите, с които работи, а отношенията му с публиката са широко известни.

Изборът на „Рококо вариации“ за концерт в деня на Моцарт, Майски мотивира така:

„За мое огромно съжаление този гений не е писал нищо за соло виолончело, или поне няма завършено произведение. Защо е така – не знам, но ако имаше концерти или каквото и да е, бих ги изпълнявал с огромно удоволствие. Наистина няма думи, с които да изразя колко харесвам музиката му“.

Произведения на Чайковски прозвучаха и в два от трите биса (третият беше Прелюд от Сюита за соло виолончело № 1 от Бах). Първият – „Ария на Ленски“ от операта „Евгени Онегин“, е една от знаковите пиеси, изпълнявана от големия музикант.

Да припомним, че Майски има цели програми, в които изпълнява руски романси в транскрипция за виолончело и пиано (или преработки със съпровод на симфоничен оркестър). Струва си да се чуе неговото изпълнение на романси – не само от Чайковски, но и от Глинка, Глазунов, Рахманинов и т.н. Той наистина съвършено успява да ги „изпее“, да „разкаже“ на „руски език“ вокалните партии с инструмента в ръцете си.

Така се случи и на концерта в София – и с „Рококо вариациите“, и с пиесите на бис.

Произведения на Чайковски прозвучаха и в два от трите биса (третият беше Прелюд от Сюита за соло виолончело № 1 от Бах).

Виолончелото, накарано от госта и у нас да запее, попада у него по загадъчен начин. Изработено от италианския майстор Доменико Монтаняна, то му е подарено от неизвестен меценат след дебюта на Майски в „Карнеги хол“ през 1973 г. – около година след като емигрира.

„Това, което е невъзможно да си отиде от мен, е музиката – сподели пред мен Миша Майски ден преди концерта в зала „България“. – Тя звучеше в главата ми дори когато по цял ден товарех цимент в камиони, лопатата не излизаше от ръцете ми от сутрин до вечер.“

Още в съвсем млада възраст Майски (вече изключително талантлив и популярен; студент в Московската консерватория, в класа на Ростропович; спечелил няколко престижни награди) попада за кратко в съветски затвор, а след това – в трудов лагер. Сестра му вече е емигрирала в Израел. Властите решават, че той ще стори същото и чакат удобен случай, за да го „неутрализират“. Музикантът съвсем скоро им дава повод: купува нелегално от черния пазар талони за валутния магазин „Березка“, еквивалент на нашия „Кореком“ (за който пък ние нелегално купувахме долари „на черно“). Целта на „валутното престъпление“ е да си купи лентов магнетофон, с който да записва лекциите на своя професор, за да ги слуша отново, когато му е необходимо. В резултат за около две години изобщо не се докосва до виолончело, а след лагера за два месеца го изпращат и в психиатрична клиника, вероятно като част от наказанието и сплашването. В крайна сметка Майски напуска СССР.

Без да е забравил страданията, днес той гледа на трудния период с благодарност донякъде – за натрупания житейски опит и възможността да се развие като личност „в много бързо темпо“. Възстановява формата си на инструменталист сравнително скоро, независимо от физическите травми след тежкия труд.

„Ръцете не са най-важното нещо – ми каза маестрото. – Понякога им придават по-голямо значение, отколкото е необходимо. Да, ако имаш рани или някакви увреждания, е невъзможно да свириш. Но ръцете са само част от целия апарат, заложен в човешкото тяло. Преди тях е умът, а в моя винаги звучи музика. Дори когато товарех цимент с лопатата, така и сега, в този момент, в който разговаряме. Но най-важно е сърцето – там се ражда музиката, от любов се ражда, след това преминава през ума и отива в ръцете.“

„Арията на Ленски“ в изпълнение на Майски е и първата среща на (малкия тогава) Саша Земцов с легендарния виолончелист. Той е толкова впечатлен, че започва да търси всичко, което може да чуе и прочете за този „беглец“.

Виолончелистът Миша Майски и диригентът Александър Земцов

Земцов е виолист със сериозна кариера, около десет години беше преподавател в „Гилхол скул“ (Guildhall School of Music and Drama). Бил е водач на виолите в Лондонската филхармония. В момента преподава в Австрия, Германия и Швейцария. През 2015 г. той дебютира като диригент на International New Symphony Orchestra Lemberg, което му донесе позицията на художествен ръководител и диригент на Chamber Orchestra INSO (и двата състава са в Лвов, Украйна).

Чуха се различни мнения за диригентските умения на Земцов, затова ще си позволя да изразя своето лично мнение. Изненадана съм, че е успял за кратък период да усвои толкова много от „занаятчийската“ страна на професията. Жестът му е ясен, уверен, знае какво търси и как да го „поиска“ от оркестрантите. Със сигурност след време ще видим още по-добри постижения от него на диригентския пулт.

През последните три години той е научил доста добре български език (съпругата му е наша сънародничка, двамата имат син). И може би трябваше да каже няколко думи от сцената преди изпълнението на „Музикална шега“, едно от трите произведения, с които бе почетен рождения ден на Моцарт в зала „България“. Другите две – увертюра към операта „Дон Жуан“ и Симфония № 40, достатъчно известни и обичани, бяха изпълнени в голяма степен „канонично“, без особена намеса в общоприетите трактовки, професионално и премерено.

„Музикална шега“, с която започна концертът, предизвика известни вълнения. Първо, трябва да благодарим за избора. „Музикална шега“ или „Селските музиканти“, както още е популярна творбата, не звучи много често от нашите сцени. Това наистина е великолепна и бих казала гениално „скроена“ музикална шега. Но за съвременния слушател явно са необходими пояснения – поне няколко думи за историята, характера и изразните средства. Не в книжката с програмата, а от сцената – непосредствено преди изпълнението. Не би навредила и известна „хореография“ и театралност при изпълнението, това би допринесло за адекватно възприемане на произведението. Тогава на всички би станало ясно, че „разминаванията“, както и „фалшивото свирене“ са изразни средства, ясно изписани в партитурата. Както и че Моцарт използва новаторски политоналност, особено на финала, където е най-голямата „бъркотия“.

„Музикална шега“ е писана четири години преди Моцарт да си отиде от този свят – време, в което геният много разсъждава за смъртта и преходното, а в противовес пише радостна, дори весела и „смешна“ музика. Знае се, че той обичал да се шегува и е имал талант за това. Може би по-големите разлики в темпата, заложени в концепцията на повечето диригенти, също биха подсилили комичното. Но едва ли мнозина от присъстващите са навлезли в толкова дълбоки разсъждения, пък и едва ли са намерили неточности в изпълнението.

Концертът на Симфоничния оркестър на БНР на 27 януари бе скъп подарък за столичната публика.

Голяма подарък за българската публика бе концертът на Радиосимфониците за рождения ден на Моцарт. Скъп и ексцентричен подарък – чухме някои от най-популярните и обичани творби на виенския класик, изпълнявани твърде рядко т у нас; един от най-великите ни съвременници ни понесе в света на Чайковски със своето говорящо виолончело; а Прелюдът на Бах – на чието изпълнение Миша Майски дължи огромната си популярност и днес сред най-младите ценители в интернет, бе гениалният завършек на участието му в този изключителен концерт. Майски празник през януари.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах