Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Да ходим на театър като на сватба, а не като на погребение

Ако обичате театъра, не пропускайте спектакъл с Юли Малинов! Снимки: Гергана Змийчарова - Да ходим на театър като на сватба, а не като на погребение

Ако обичате театъра, не пропускайте спектакъл с Юли Малинов! Снимки: Гергана Змийчарова

Най-новата сватба, пардон – спектакъл, в Театър „София” има всички шансове да скандализира театроведите, особено онези, които очакват изкуството да се прави „по книга”. Премиерата на „Сватбата на дребния буржоа” от Брехт настрои мастити критици с академично образование с желание да косят, да секат и използват хладни оръжия на мисълта. Защото това произведение е било многократно поставяно у нас, създало е стереотипи, а и в учебниците подробно е описан Брехтовият театър на отчуждението и как точно се постига това на сцената. Така едни хора дойдоха на театър, за да проследят колко стъпки встрани ще направи режисьорът Петринел Гочев, за да обявят спектакъла му за „сбъркан” и да го унищожат.

За щастие, театралното изкуство не е предназначено за специалисти, а за непредубедена публика. Затова „обикновеният фашизъм” на професионалните критици едва ли ще повлияе на решението на зрителите да си купят билет за това представление. А в него впрочем става дума точно за зараждането на фашизма, за Хитлер, който все още се причислява към артистичната бохема на Германия, влюбва се, танцува, има приятели… В това представление ще усетим неговия замислен поглед с два лакирани в черно пръсти под носа – там, където по-късно ще поникнат прочутите мустачки на най-черната фигура в историята на ХХ век.

Сватбената трапеза, на която ни кани Петринел Гочев, е арена на ожесточена любезност между домакините и техните гости. Под лъскавите дрехи, зад ослепителните усмивки и фалшиви диалози за храната и виното, светът на тези дребни хищници се крепи на косъм, докато не се счупи и срути като мебелите, сковани несръчно от младоженеца. Този дом, който се превръща в руина, е символ на Германия преди Първата световна война, върху чиито основи Адолф Хитлер гради диктатурата на националсоциализма.

Hitler

Сцената с Хитлер, алюзия с „Великия диктатор” на Чаплин

Превъплъщенията на всички актьори на сцената са забележителни. Режисьорът е изваял от всеки актьор същество от мащабна картина, в която образите не са плоски от началото до края на представлението, а в развитие, сякаш наблюдаваме растежа на стъбълце в забързан кадър.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Режисьорът е създал полифония от солови актьорски изпълнения, които „коментират” отстрани истинската същност на героите си. Те са като солисти от виртуозен биг бенд, които излизат отпред, за да импровизират. Целта на тези моно изяви не е за да се перчат актьорите със своето майсторство, а да доизваят образа на своя персонаж.

Най-въздействащи са превъплъщенията на Юли Малинов, Николай Върбанов и Симона Халачева. Талантът на Малинов в образа на Хитлер има силата да смекчи жестокостта на всеки есесовец в театралната критика. Присъствието му в „Сватбата” е есенция на целия спектакъл, черешката върху една ексцентрична торта, която ще предизвика реакция и у зрителя без задръжки, и у най-натоварения с култура естет. Тук неговият Адолф е нежен и влюбен, в развитието на образа му обаче наблюдаваме нарастването на манията за величие – първо пред дамата на сърцето му. Любовният му дует с Лора Мутишева е най-красивата част от този изключително красив и зрелищен спектакъл. Двамата се съизмерват, съперничат си, воюват напъхани в една червена фуста. Нежността на бъдещия фюрер към девойката постепенно се превръща в насилие, докато накрая я подчини на волята си и я превърне в статуетка, въртяща се около оста си фигурка в музикална кутия.

Uli Malinov_Lora Mutisheva

Танцът-дуел на Юли Малинов и Лора Мутишева е най-красивата сцена в този спектакъл.

Художникът у Петринел Гочев ни напомня, че театърът не е само за слушане, а и за гледане. Всяка сцена е като картина, нарисувана с размах. Някои „петна” са нанесени с едри щрихи, сравнения и метафори (например алюзията с Хитлер и глобуса от филма на Чаплин „Великият диктатор”), други са нанесени от режисьора с тънка четчица, за да подчертае намек или просто намигване…

Това е спектакъл, който наистина може да не се хареса на критиците. Но за какво са ти мухлясали рамки, когато правиш изкуство? А и може би на театър трябва да ходим като на сватба, а не като на погребение. Сами ще се уверите, че на „Сватбата на дребния буржоа” няма да спрете да се усмихвате.

И още нещо: не пропускайте спектакъл с Юли Малинов!

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах