Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Тоалетна чиния със златен дебют в музея „Гугенхайм“

Италианският скулптор Маурицио Кателан иска да премислите още веднъж преди да пуснете водата

Маурицио Кателан, „Америка“. Снимка: „Гугенхайм“ - Тоалетна чиния със златен дебют в музея „Гугенхайм“

Маурицио Кателан, „Америка“. Снимка: „Гугенхайм“

Америка може и да се е освободила от британското потисничество – триумф на народа над кралската власт, както кандидат-президентите обичат да напомнят – но Ню Йорк сега се прекланя пред нов златен трон, който ще бъде представен в Манхатън, съобщава патетично „Индипендънт“.

Този трон обаче е за хората, на които не им е до церемонии, когато трябва да го използват. Тоалетната чиния – произведена от италианския скулптор Маурицио Кателан – е много специална, но и напълно функционална, нищо, че е експонат в музея. Уредът е от солидно злато. Дори седалката му е златна, тежи доста и ще ви е трудно да я вдигнете, ако ви се налага. Единственото разочарование е евтината метална поставка за тоалетна хартия. Дори „Гугенхайм“ не може да си позволи тази част от скулптурата да е златна.

Това е единствената постоянно охранявана тоалетна в света. Ако това ви изнервя, ще трябва да се примирите. Понеже не става въпрос за порцелан, от музея искат да са сигурни, че някой няма да се опита да избяга с парче от нея. Със сигурност това е най-скъпото място за облекчаване по света.

Разбира се, това е колкото изкуство, толкова и коментар. Произведението на Кателан се нарича „Америка“ и представлява шега с крайностите на пазара на изкуство. Би могло да се интерпретира и като американската мечта – богатство за всички, същевременно напомняйки физическата действителност, която неизменно ни настига. От „Гугенхайм“ поясняват, че това е и сатира към живота на привилегирования 1% от населението.

Тоалетна в музея е обект в изобразителното изкуство от появата на „Фонтанът“ на френския художник Марсел Дюшан насам. През 1917 г. Обществото на Независимите в Ню Йорк обявява, че ще приеме всяко произведение на артист, който заплати такса от 6 долара. Няма жури, няма ограничения. Между всички творби е пристигнал и писоар, обърнат наобратно, озаглавен „Фонтан” и подписан R. Mutt. „Независимите” са заявили, че ще приемат всяко произведение. В същото време обаче знаят, че ще предизвикат скандал, ако покажат един писоар като изкуство. Започва спор дали „Фонтанът“ да влезе в изложбата и произведението отпада на косъм.

Марсел Дюшан, „Фонтан“, 1917 г.

Марсел Дюшан, „Фонтан“, 1917 г.

Дюшан заявява по-късно пред приятели, че ако писоарът е станал част от експозицията, това е щяло да бъде провал за него. Той обаче прави скандал, напуска в знак на несъгласие, изпраща „Фонтана“ в студиото на Щиглиц, където го снимат на фона на модернистичната картина на Марзден Хартли, като вид провокация към модернизма. „Фонтанът“ престоява няколко дни при Щиглиц, след това се връща в студиото на Дюшан. Малко след това писоарът изчезва и никога повече не се появява. Остава една снимка, която медитира между артистите и историята за него.

Произведение няма, но то продължава да влияе на изкуството през целия XX век.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах