Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Толкова дребно, толкова важно

„Най-златната“ изложба с най-интересното, открито от археолозите по нашите земи през 2016 г. (снимки)

Малкото мънисто в средата вероятно е най-ранното обработено злато, откривано в Европа. Снимки: Емил Георгиев - Толкова дребно, толкова важно

Малкото мънисто в средата вероятно е най-ранното обработено злато, откривано в Европа. Снимки: Емил Георгиев

Може би най-интересният артефакт на юбилейната, десета изложба „Българска археология 2016“, е един от най-малките. Определено от откривателя си като „сензационно“, това е златно мънисто от средата на V хилядолетие пр. Хр. – навярно най-старото обработено злато намирано не само на наша територия, но и в цяла Европа.

Мънистото е открито в Селищна могила Юнаците край Пазарджик – обект, който засега се очертава като най-стария град в Европа, като първообраз на по-късните градове, обясни пред „Площад Славейков“ археологът Явор Бояджиев. Животът там е съществувал приблизително от началото на V хилядолетие пр. Хр. – и досега са установени със сигурност поне девет последователни селища. Въпросното златно мънисто произхожда от четвъртото от тях, отгоре надолу, т.е. около прехода от ранен към късен халколит.

„Най-ценното е самият факт, че в толкова ранен период вече има обработено злато, т.е. хората вече не само са познавали златото като метал, но са можели и да го обработват, за да го използват за украса – каза Бояджиев. – Това са наченките, първите етапи на развитието на металургията, въобще в Европа, а може би и в света.“

Мънистото е било част от гердан – такива, каквито са откривани в по-късни етапи на халколита например в Дуранкулак и прословутия Варненски некропол. Обикновено с висока естетическа стойност, огърлиците са били съставени от разноцветни мъниста, сред които малахит, кост, черен минерал, дори мрамор.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Археологът поясни, че на могила „Юнаците“ все още има огромна неразкрита площ, за която не може да се гадае какво ще излезе. Според него, дори да не бъде открито нещо „толкова сензационно като златното мънисто“, целият комплекс е пълен с ценни находки и дава все по-пълна представа за цялата култура от този период.

„Тя действително е на много високо ниво и говори, че България е начело на европейската цивилизация“, коментира Бояджиев.

Изложбата „Българска археология 2016“ се открива официално на 14 февруари в залата за временни експозиции в Археологическия музей в София. В нея участват общо 13 исторически и археологически музеи в страната, представени са експонати от 18 обекта и постери за други 50 – от праисторията до Средновековието, разкрити през изминалата календарна година.

Най-златната от десетте

Тазгодишното издание на изложбата, която ще остане в музея до 19 март, е „най-златното“ от десетте до момента, обясни пред журналисти директорът на НАИМ при БАН доц. Людмил Вагалински.

Сред показаните находки се отличава забележително запазен накит от първата половина на II хилядолетия пр. Хр., открит при разкопките при с. Изворово. Част от огърлицата е златно мънисто, особено впечатляващо заради сложната си изработка с няколко техники.

Златното мънисто в средата на огърлицата е особено впечатляващо заради сложната си изработка с няколко техники.

Един от най-ранните обработени сребърни предмети също е част от експозицията – сребърни мъниста и халка от Харамийската дупка край с. Триград, Девинско. Те се датират от края на каменно-медната и началото на ранната бронзова епоха. Самият обект е определен като първото пещерно светилище, открито в Родопите.

Сред по-внушителните златни предмети попада начелник и комплект апликации за конска амуниция (от могилата Силихляр под връх Канара, Приморско – 320-280 г. пр. Хр.). 40-те елемента са открити непосредствено под настилката на гробното съоръжение. Съкровището вероятно е било депонирано в земята преди изграждането на обекта.

Начелникът е украсен с релефна глава на орел и геометрични орнаменти. Освен него, комплектът съдържа наносник с кръгла форма, декориран с орнаменти от стилизирани растителни мотиви; четири кръгли плочки с релефна и ажурна украса, допълнена с псевдо-филигранни орнаменти; две продълговати плочки с ажурна и релефна украса, допълнена с псевдофилигранни орнаменти; тридесет и две миниатюрни апликации с полуцилиндрична форма, с изпъкнал ръб в основите си и покрит с псевдофилигран. По своите характеристики и особености на изработката съкровището от Приморско има близки аналогии с тези от Ивански и Сборяново.

Златен начелник и комплект апликации за конска амуниция (от могилата Силихляр под връх Канара, Приморско – 320-280 г. пр. Хр.).

2016-а година е била благоприятна за разкопките и по отношение на съдовете – интересни експонати на чаша с релефна украса от Некропола на Аполония (I в.), съд за благовонни масла от втората четвърт на IV в. пр. Хр., както и стъклен лакримарий от края на II-III в., намерен в базиликата „Св. София“ в София.

Забележителен при средновековните артефакти е пръстенът с изображение на светец и патриаршески кръст от втората половина на XII-началото на XIII в., открит при крепостта „Калята“ край Якоруда. Пръстенът е мъжки, с шестстенна плочка, в която е вписано схематично изображение на светец с двоен (архиепископски) кръст. Пръстени с аналогична форма на плочката се срещат в периода ХІ-ХІІІ в. из Сърбия, България и Византийската империя, известни са луксозни масивни златни образци с надписи от територията на империята, датирани в ХІІІ в.

Колкото до най-стария експонат в изложбата – той е на повече от 45 хиляди години, от периода на прехода между среден и късен палеолит. В самото начало на обиколката си в залата зрителите виждат зъби от пещерна хиена, от Homo sapiens (навярно), от примитивно говедо, от диво магаре, от кон…

Най-ранните експонати в изложбата са на повече от 45 хиляди години.

Златен венец от третата четвърт на I в., Созопол

Стъклен алабастрон, III в. пр. Хр.

Букел-амфора, ранна желязна епоха

Глинени лули, XVII-XIX в.

Бронзови крака от статуи, средата на II – първата половина на III в. , „Деултум-Дебелт“

Плосък костен идол с медни апликации. Късен халколит (4600-4200 г. пр. Хр.)

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах