Том Ханкс учи робот на радостта да си жив

В кариерата си Том Ханкс неведнъж е влизал в образа на отшелник. Във „Финч“, най-новия филм на „Епъл“, той отново е самотник, може би последният оцелял човек на планетата след апокалипсис. Компания му правят куче и един робот.

„Финч“ тръгна онлайн на 5 ноември в платформата на „Епъл“ и заради атмосферата на филма някои го сравниха с „Уол-И“, историята за малкия самотен робот, живял десетки години сам на изоставената Земя.

Във „Финч“ от режисьора Мигел Сапочник (режисирал няколко епизода от „Игра на тронове“), Финч (Том Ханкс) е инженер, специализиран в роботиката. Това му умение се оказва особено необходимо след слънчев катаклизъм, унищожил живота на планетата, какъвто го познаваме. Финч не се предава, устройва се в подземен бункер и с годините изгражда свой собствен свят, който дели единствено с кучето си Гудиър. Средата навън не е благоприятна за живот, стелещата се радиация бавно заплашва да унищожи Финч и той е наясно с това. За да подсигури себе си и своя четирикрак приятел, Финч решава да създаде робота Джеф (Кейлъб Ландри Джоунс). Тримата се отправят на опасно пътешествие през опустошения американски Запад, за да покаже Финч на робота какво означава радостта от живота. Пътуването им е изпълнено с шеги и забавни моменти, но и с много предизвикателства, докато кучето и роботът търсят подход един към друг, а Финч се опитва да преодолее опасностите на постапокалиптичното ново нормално.

Режисьорът Мигел Сапочник е работил по някои от най-запомнящите се епизоди на „Троновете“, почти всички с мащабни битки и сблъсъци. Но във „Финч“ той доказва, че може да рисува и на много по-малко платно, отбелязва Оли Ричардс в „Емпайър“. Филмът се приема сравнително добре от критици и малко по-недоверчиво от публиката – специалистите му дават 74% одобрение, зрителите – 68%.

Роботът е изкусно създаден; замислен да внесе доза невинност в апокалиптичния свят, той изследва опустошението и все пак намира малки чудеса в него, отбелязва Ричардс. В този смисъл роботът е контрапункт на човека, който вече е видял твърде много от тази планета.

„Развитието на връзката им, докато Финч се учи да не контролира всичко и да приема помощта след толкова години, в които е разчитал само на себе си, е много симпатична – пише критикът. – Ханкс е майстор в това да предаде на зрителите едновременно умората си от света, но и надеждата.“

Струва си да се отбележи и другата главна роля, тази на Шеймъс, кучето от приют, което перфектно играе себе си, пише Томрис Рафли във „Варайъти“. Продукцията е избегнала основния капан при участието на кучета, затова Гудиър не носи никакви човешки черти, той е просто куче, което прави типични кучешки неща. Освен това визуалните ефекти са убедителни, изтъква критикът, а в съчетание с визията на режисьора филмът може би би бил по-подходящ за големия екран.

„Въпреки това „Финч“ предлага правилния вид високобюджетно кинобягство за деца и възрастни, обезоръжаващ филм с безусловната любов на преданото куче“, казва Лафли.

Изненадващо, във филма се откриват паралели с „По пътя“ на Кормак Маккарти, разказ за мъж и момче, отправили се на брутална одисея през Америка. „Финч“ е много по-лек и все пак същата тъга витае около него, отбелязва Ричард Лоусън във „Венити Феър“. Трудно е да се повярва, че светът, който Финч обитава, е толкова толерантен към обитателите си, казва авторът.

„Финч“ може да се гледа само онлайн и няма обявена премиерна дата за България.