Том Круз – духът, а не тялото на авантюриста

Ако след онова злощастно недоразумение „Мумията“ някой все още има желание да се подложи на филм с Том Круз, може да рискува и да гледа „Бари Сийл: наркотрафикантът“ – единствената премиера този уикенд. Аз рискувах и спечелих.

Чувствам се длъжен веднага да уточня две неща: първо нямам обяснение как така многозначителното и иронично оригинално заглавие American Made – се е превърнало на български в плоското, еднозначно, банално и невярно „…: Наркотрафикантът“. И второ – този път Том Круз се справил не просто по-добре, а много добре. Впрочем режисьорът Дъг Лаймън – също. (Но това няма да ми върне десетте лева и двата часа, изгубени за „Мумията“.)

Филмът е базиран на истинската история на въпросния Бари Сийл – доста противоречива личност. Благодарение на таланта си на пилот, духа си на авантюрист, изключитления си късмет и факта, че живее в Америка (САЩ), Бари изживява такива приключения и спечелва толкова пари, че никой не би повярвал, че тази история е истинска. Но тя е, при това е документирана доста подробно с документи, снимки, видеозаписи и СРС-та.

Дъщерята на Бари Сийл водеше дълга съдебна битка да спре създаването на този филм, но не й се удаде. Е, ако вече е успяла да го гледа (в САЩ премиерата е в края на септември), сигурно е останала доволна. Този път Круз е успял да изгради образ, който въпреки лекомислието си и дългата поредица извършени престъпления, резонира в сърцата на зрителите. Което, разбира се, е съвсем незаслужено. Мястото на престъпниците е в затвора, а не в сърцата на зрителите.

Не можем обаче да отречем наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства във всички криминални дейности на героя. Като граждански пилот в „Транс уърлд Еърлайнс“ Сийл прави сам първата крачка по наклонената плоскост, внасяйки контрабандно кубински пури от Канада. Но засилката по нанадолнището към пропастта му я дава ЦРУ с помощта на тояга (затвор), морков (много пари) и третата – най-гнусна съставка – призиви към патриотизма му. Не знам кой би устоял на тази тройна комбинация, но Бари Сийл не успява.

Натакък животът му става все по-налудничав – той е принуден да работи (едновременно и/или последователно) с ЦРУ, колумбийския наркокартел Меделин, контрасите в Салвадор, Агенцията за борба с наркотиците, сандинистите в Никарагуа, американските митнически власти, генерал Нориега в Панама и дори с Белия дом… всичко това в името на иначе благородната цел да бъде спрян комунизма в Латинска Америка.

Бари Сийл лети на юг и доставя оръжия за борба срещу комунизма, които партизаните продават на наркобароните (защото предпочитат парите пред въоръжената борба). А Бари Сийл се връща на север, натоварен с дрога и с джобове, пълни с пари. Пари, които скоро достигат невъобразими количества, а това влече допълнителни проблеми, освен обичайните при сътрудничество с крайно недоверчиви и докачливи хора като колумбийските наркобарони.

Том Круз е част от крайно некадърните опити на ЦРУ да бъде спрян комунизмът в Латинска Америка през 80-те години.

Накрая всичко стига до естествения си и единствено възможен край. Както и до поредния документиран случай, в който най-бързо забогателите и сякаш по чудо неосъдени престъпници с почти стопроцентова сигурност работят за някоя голяма важна тайна държвата организация. Или даже за няколко.

В този криминален, почти документален драматичен трилър, Дъг Лайман е успял да вкара достатъчно хумор, напражение, сатира, екшън и директна критика към американската политика от 80-те години. А когато прави роли на хора с нормални човешки слабости, Круз е далеч по-убедителен, отколкото в повечето си опити да носи героичен ореол. Домнал Глийсъм също е доста… неприятен, като безличния и безпринципен човек от ЦРУ, а Джеси Племънс прави неголяма, но както винаги приковаваща вниманието роля.

Има и още нещо, заради което дъщерята на героя трябва да е доволна от филма – истинският Бари Сийл не е изглеждал като Том Круз, а по-скоро като Митьо Пищова (в най-охолните му години). Но Том Круз не е Крисчън Бейл и е предпочел да изиграе духа, а не тялото на героя си.