Тони Палмър и как се пише „Атанаска“

Възрастен мъж с бяла коса стои самотно насред фоайето на столичния Културен център G8 в 11 часа през нощта. Вратите на една от залите се отварят и навън се излива поток от хора. Постепенно го обграждат, но все още не смеят да се приближат. Той ги кани и скоро около него се струпват момичета, момчета и възрастни. Мъжът е прочутият режисьор Тони Палмър, а хората около него току-що са излезли от прожекцията на неговия филм „Бийтълс и Втората световна война”, част от програмата на „София филм фест”.

Палмър не пита какви са впечатленията им от филма му. Наясно е колко шокиращ и объркващ ефект има. Преди прожекцията ми каза:

„Ще бъдете много изненадана. Не сте гледали нищо подобно”.

Сега той се интересува само как се казва симпатичното момиче най-близо до него, моли го да напише на лист хартия „Атанаска“, защото никога не е чувал подобно име. После го разпитва защо се занимава с доброволчество, защо след стажа си в чужбина е избрало да се прибере в България… Чуди се защо не отидат на клуб сега, защото „нощта все още е млада”.

След този филм обаче можеш да се прибереш само у дома.

Преди прожекцията в неделя вечерта Палмър сладкодумно разказа историята около създаването на „Бийтълс и Втората световна война”. През 1972 година холивудски продуцент сънувал кадри от Втората световна война, озвучени от песни на „Бийтълс“. Събуждайки се, той решил, че идеята е добра, записал я и се обадил на свои колеги да задвижат проекта. Трябвал им обаче Тони Палмър, за да попита „Бийтълс” дали биха се противопоставили на подобен проект, тъй като песните трябвало да бъдат изпълнени от други популярни певци. Заради приятелството си с режисьора те били благосклонни.

Продуцентите предложили на Палмър да избере подходящите кадри и да ги монтира заедно с песните. Той отказал. Филмът бил осъществен, но Twentieth Century Fox не го харесали и той изчезнал. Саундтракът обаче бил издаден. Трийсет и пет години по-късно Палмър случайно открил копие от филма в британски филмов архив, заведено под неговото име. Изгледал го и разбрал защо е отхвърлен. Така решил го направи отново.

„Бийтълс и Втората световна война” е исторически филм. Той разказва последователно за всеки етап от развитието на военните действия – на азиатския и на европейския фронт. Започва с веселото представяне на Хитлер с песента The Fool on the Hill („Глупакът на хълма”) с гласа на Хелън Реди – фюрерът потупва деца по главите и наперено крачи, заобиколен от съмишленици. Продължава с обявяването на войната все с познатите, но и различни звуци от песните на „Бийтълс” – I Am The Walrus на Лео Сайер или Getting Better на Status Quo. Питър Гейбриъл понася загиналите към Strawberry Fields Forever, Елтън Джон или „Люси в небето с диаманти” бомбардира японската авиация, а правителството на Страната на изгряващото слънце подписва капитулацията с гласа на Тина Търнър, която пее Come Together.

Наслагването на страшните кадри, примесени със сцени от стари филми за Втората световна война, се отлага в съзнанието във възходяща градация. Виждаш разбиването на японските камикадзета в американските самолети в Пърл Харбър, разрушенията в Париж и Лондон, акостирането на американските, канадските и английските войски в Нормандия, марша към Германия, ужасната победа над нацистите в Сталинград, отнела живота на 2 000 000 души… И чакаш да видиш атомната бомба над Хирошима и Нагасаки.

Напрежението расте. Кое ли е парчето на „Бийтълс”, което може да даде тон на този позорен момент от цивилизационния процес? Няма такова. Ходът на историята, озвучен от песните на популярната група, секва с издигането на гигантската гъба. На гърлото ти застава буца, защото на екрана са жертвите на войната – овъглени японци, изсушени тела на евреи в Лагерите на смъртта, провиснали като на кукли крайници, голота, която няма пол, деца, в чиито очи няма детство. Процесията на мъртвите не свършва, продължава и днес с бежанците от Сирия.

Така е, не бях гледала нищо подобно!

В програмата на „София филм фест“ е и друг музикален филм на Палмър – „Ленард Коен: Bird on a Wire”, който гледах няколко часа преди „Бийтълс и Втората световна война”. Отивайки на музикален филм, не очакваш да бъдеш разтърсен, но точно насред песните на Коен, наситени с политическо съдържание, аз трепнах. Видях кадър от застрелване на мъж във Виетнам от сайгонски генерал. Същият бе излъчен преди години в новините по Първа програма на БНТ. Бях съвсем малка и това беляза съзнанието ми завинаги.

Следващите прожекции на филмите на Тони Палмър са:

„Бийтълс и Втората световна война” – 16.03, 19 ч., кино „Влайкова”
„Ленард Коен: Bird on a Wire” – 15.03, 19 часа в кино „Влайкова”