Топ 10 на художниците с най-добрите корици през 2021 г.

Въображението е на заден план при книжните корици тази година, заради пандемията издателите заложиха на комерса

Детайли от десетте най-добри книжни корици, излезли през 2021 г. - Топ 10 на художниците с най-добрите корици през 2021 г.

Детайли от десетте най-добри книжни корици, излезли през 2021 г.

Не беше лесно да отсеем десетте най-добри корици за годишния Топ 10 на „Площад Славейков“. Причината не е в изобилието на книжния пазар, а точно обратното – добрите корици напоследък са твърде малко. Възможно е Ковид-кризата да е оказала влияние върху креативността в родното книгоиздаване, но най-вероятно издателствата не са били склонни да рискуват и са залагали основно на комерсиалното. През 2021-а дори издателствата с традиционно добър вкус пускаха у нас корици, с които книгите им излизат в други държави.

Не беше толкова лесно да открием и кои са художниците на най-добрите корици през 2021 г. – ако често издателствата не смятат, че е важно да обявяват кой е преводачът на някоя книга, изглежда още по-маловажно им се струва кой е рисувал корицата на едно издание. Отделно много издателства все още не са осъзнали, че това, че някой е добър художник, не го прави добър художник на корици. А също и че шрифтът има много голямо значение.

И все пак, ето кои са десетимата най-добри автори на корици през 2021 г., с кратко резюме на техния принос за естетиката на една книга, особено сега:

Кирил Златков
„Лято в Бурландия“ от Момчил Миланов – изд. „Аквариус“

Кирил Златков работи за много издателства, но като че ли свързваме работата му най-вече с „Аквариус“, защото почти всички техни книги напоследък са с негови корици. А и рисунката му за „Лято в Бурландия“ на Момчил Миланов ни навява особена меланхолия и ни връща назад във времето. Този път Златков не акцентира върху шрифта, както прави най-често, а върху изображението, тъй като водеща е историята.

Милена Вълнарова
„Година на Маймуната“ от Пати Смит – изд. „Лист“

Милена Вълнарова е неизменен член на тази селекция всяка година. Това присъствие не е случайно, защото всичко, което тя поднася – независимо дали е малко или много – е впечатляващо и изненадващо. Такава е и корицата на „Година на Маймуната“ от Пати Смит. В нея има наглед объркващи детайли, които обаче носят важно двойно послание, което става ясно след прочитане на книгата. Изпадналото „а“ влиза между отразените „с“ и „м“, за да образува думата „сам“ – средоточие на посланието в книгата, а също и лично име на един от основните герои в историята.

Борис Праматаров
„Книга на сбогуванията. Книга на чародействата“ от Фьодор Сологуб – изд. „СОНМ“

Издателство „СОНМ“ има характерен визуален облик, виновник за който е Борис Праматаров – художник на повечето им корици. Праматаров работи основно в чужбина и печели международни награди. Тази корица на „Книга на сбогуванията. Книга на чародействата“ от Фьодор Сологуб е далеч от семплото въпреки ограничената палитра. Образите са силни и по-скоро водят собствен диалог с читателя-наблюдател, независимо от текста.

Мила Янева-Табакова
„Линия девет, или когато пресъхнаха чешмите“ от Теодора Николова – изд. „Жанет 45“

Мила Янева-Табакова за пръв път попада в тази селекция. Позната е по-скоро като илюстратор на детски книги или на картинни книги, които издава сама в лимитиран тираж. Едва напоследък тя прави корици на книги и засега има успешни и неуспешни опити. Корицата на „Линия девет, или когато пресъхнаха чешмите” от Теодора Николова за „Жанет 45” напълно покрива това, което бихме очаквали от нея. Едновременно бъбрива заради множеството истории, които виждаме в миниатюри, но е и изчистена, което Мила постига с хармоничната синьо-лилава палитра с малки оранжеви акценти.

Ирина Джонкова
„Minima Moralia“ от Теодор В. Адорно, изд. „Критика и хуманизъм“

Кориците на Ирина Джонкова за „Критика и хуманизъм“ напомнят тези на Яна Левиева – и това може би не е случайно, тъй като отишлата си твърде рано художничка беше основният оформител на книгите на издателството. И все пак приликата е само донякъде. Почеркът на Джонкова е по-минималистичен, а и очакваме с времето да развие характерен стил. Тя попада за пръв път в тази селекция с корицата на Minima Moralia от Теодор В. Адорно, тъй като все още е само на 20 години. Завършила е Художествената гимназия в София и в момента е студентка в Художествената академия, специалност „Книга и илюстрация“.

Капка Кънева
„Морз“ от Таня Николова – Фондация „Емили“

Капка Кънева като че ли предпочита повече да илюстрира книги, където може да разгърне идеите си по-цялостно. И все пак от време на време прави и корици. С времето, откакто правим тази селекция, може да се проследи как се променя нейният стил. В тази корица за Фондация „Емили“ за пръв път виждаме пример за последните ѝ търсения в хартиената пластика. Тук светлината и отраженията имат много по-голямо значение от самата хартия. Капка преподава в катедра „Книга и печатна графика“ в Националната художествена академия.

Костадин Кокаланов
„Момчетата от „Никел“ от Колсън Уайтхед – изд. „Лист“

Костадин Кокаланов е преди всичко дизайнер. Което е най-важно, когато правиш корица на книга. Защото тя не е просто добра рисунка, а символ на книгата и не са много тези, които могат да го покажат. В „Момчетата от „Никел“ от Колсън Уайтхед на издателство „Лист“ виждаме точно това. Минималистично – само с цветове, той е предал жестокостта на историята, а еднаквите образи подсказват анонимността, която може да скрие всяко престъпление.

Люба Халева
„Разкази“ от Наталия Мешчанинова – изд. „Жанет 45“

Тази корица на Люба Халева е различна от това, което сме свикнали да очакваме от нея през годините, откакто работи за издателство „Жанет 45“. Тук тя експериментира повече с цветове и не залага толкова на образите, въпреки че навява усещане за клаустрофобия, за потиснатост, липса на изход и повторяемост. Не сме чели още разказите на Наталия Мешчанинова, но Халева ни казва достатъчно какво можем да очакваме от тях – да намерим онова, което е скрито в негативното пространство.

Албена Лимони
„Идва събота“ от Лусия Бърлин – изд. „Кръг“

Въпреки че върху корицата на „Идва събота” от Лусия Бърлин има прекалено много думи, Албена Лимони е успяла да запази баланса и да извади образа напред, без той да натежи. И за пръв път тук става ясно, че Лимони е преди всичко художник и вероятно е по-добре в кориците повече да го показва. В тая корица се вижда нещо особено отчетливо и важно за дизайна – когато логото на издателство е добро, то по-скоро помага на художника, вместо той да се чуди как да го вплете в идеята си, да му намери място или да го избегне.

Христо Гочев
„Още ли не са открили отсъствието ми?“ от Йордан Ефтимов – изд. „Жанет 45“

Повечето корици на Христо Гочев не са интересни – вероятно книгите, по които работи, не успяват да го провокират достатъчно. Все пак тази година той направи две добри корици. Тази е едната, която привлече вниманието ни. В нея отново виждаме напластяване на послания – Гочев умело е успял да се справи с многото думи, които е трябвало да събере на корицата. И затова e оставил корицата без образ – за да изтъкне заглавието „Още ли не са открили отсъствието ми?“, което наднича иззад основната причина за появата на тази книга, подчертавайки „отсъствието“ – юбилея на Йордан Ефтимов.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах