Топ 10 на най-добрите български корици през 2023 г.

Рисково е да държиш на стила и визуалната идентичност в България. Доказателство за това е все по-трудният избор, който ни се налага да правим за многогодишната рубрика на „Площад Славейков“ „Топ 10 на най-добрите корици“. Не защото има изобилие от добри корици, а заради това, че все повече издателства предпочитат да се съобразяват с масовите предпочитания на читателите, които рядко стигат по-далеч от корица на американски трилър. И все пак тази година в Топ 10 се появяват нови издателства и нови художници.

Представяме ви десетте най-добри корици на българския книжен пазар през 2023 г., отличени от редакционния екип на „Площад Славейков“ заради високата им естетика, съобразена с формата и съдържанието.

Топ 10 на най-добрите български корици през 2023 г.

Веселин Праматаров, „Меланхолията“ от Ласло Ф. Фьолдени (изд. „СОНМ“)

Веселин Праматаров попада в класация за втора поредна година. Отново с корица за семейното му издателство „СОНМ“. Само с 3 цвята тежкият детайл на преден план веднага ни поставя в контекст и в същото време ни въвежда в основната тема на есеистичната книга – формирането на понятието „меланхолия“. Изображението е едновременно семпло и богато на детайли.

Виктория Видевска, „Последен избор“ от Лу Алори (изд. „Кръг“)

Виктория Видевска за пръв път попада в класацията и изненадващото е, че се случва с корица за фенфикшън за сериал, които обикновено са насочени към по-комерсиална публика. Видевска е от наскоро завършилите Художествената академия художници, но вече е работила по много книги, най-вече за издателство „Кръг“. За пръв път обаче почеркът ù е ясно заявен с приятен ретро вкус. Съобразила се е със символиката на сериала, но без да следва поп облика му.

Виктория Николова, „Скитник между звездите“ от Джек Лондон (изд. „Лист“)

Виктория Николова има подчертан интерес към фантастичната литература. Сравнително рядко работи за книги, но всяка нейна корица е напълно различна от обичайното, което срещаме у нас. В тази черно бяла корица тя напълно е пренебрегнала хоризонталата и предава вертикално дълбокия смисъл на книгата – извисяването на душата. Вертикалните линии не изобразяват просто решетките на затвора, в който се намира главният герой. Перспективата напомня, че решетките не ограничават стремежа към свобода, а могат да се превърнат в отправна линия.

Дора Иванова, „Записки от подземието“ от Фьодор Достоевски (изд. „Нике“)

Дора Иванова вече е била част от класацията, но издателство „Нике“ е в нея за пръв път. Художничката предпочита да работи със семпла палитра от цветове, а тук стига до пълна монохромност. Виждаме пак любимата ù колажна колаборация с фотографско изображение, но в далеч по-изчистен вариант от обикновено. В резултат се е получила много въздействаща корица.

Ирина Джонкова, „Мислене/подреждане“ от Жорж Перек (изд. „Критика и хуманизъм“)

Преди години визуалната идентичност на издателство „Критика и хуманизъм“ се определяше от Яна Левиева, сега това прави Ирина Джонкова, която вече се е откъснала от влиянието на своята предшественичка и смело подхожда към изображенията за кориците. Понякога е достатъчен само щрих, тук много характерното лице на Перек се оглежда в котка.

Капка Кънева, „Палене на библиотека“ от Марко Погачар (изд. „Панорама“)

„Панорама“ са хартиените пластики на Капка Кънева. Очакваме да ги видим на кориците им и всеки път ги виждаме по различен начин. Няма буквализъм, винаги ни посрещат неочаквани образи – по нов начин. През тази година Кънева повече прави изложби и ветрила, но продължава да се усеща влиянието ù върху книгоиздаването.

Люба Халева, „Облак с форма на камила“ от Алина Нелега (изд. „Жанет 45“)

Че Люба Халева е вдъхновена за корицата на тази книга от изображенията, които психолозите показват на пациентите си, е ясно. Интерпретацията на това петно на Роршах може да е различна според гледащия – може да е страшна, но може и да е смешна. Също както в психоанализата. Достатъчно силно, за да въздейства и на съзнанието, и на подсъзнанието. А в крайна сметка върши и основната си функция – да създаде усещане за книгата.

Мариета Ценова, „Орландо“ от Вирджиния Улф (изд. „Лист“)

„Орландо“ е част от серия на издателство „Лист“ с книги на Вирджиния Улф със сходна идентичност заради декоративността на изображенията, но всеки от отделните томове носи собствено послание – според съдържанието. Тази корица едновременно отразява гората около замъка на главния герой/героиня, където се случва голяма част от повествованието, и също така показва безвремието, в което се носи той/тя. Решението да е в черно-бяло е също с идея за излизане от обичайния ход на времето.

Милена Вълнарова, „Закуска за шампиони“ от Кърт Вонегът (изд. „Кръг“)

В тази класация може да бъде всяка от книгите на Кърт Вонегът с корица на Милена Вълнарова, която излезе през последните 2 години. Всяка от тях има собствена символика, но се вписва в цялостна концепция за поредица с книги на един автор, което се оказва доста трудна работа за много художници, които понякога вземат абсурдното решение да сложат портрет на автора на корица на роман. А свързващият елемент тук не е само шрифтът на заглавието и името на автора.

Моника Вакарелова, „Кой те обича“ от Каръл Ан Дъфи (изд. „Да“)

Свикнали сме да свързваме издателство за поезия „Да“ с чудесните корици на Надежда Ляхова. Напоследък оформлението на книгите им поемат и непознати дизайнери и художници. Моника Вакарелова е сравнително нова в този бранш, но вече за втора година попада в тази класация, пак с книга на „Да“. Тя харесва изчистените изображения и наситените и малко мрачни цветове – морскосиньо в различните му тоналности, зелено… Отличителни за кориците ù са изчистените фонове, които често доминират.