Топ 10 на най-добрите корици нa 2022 г.

През годините, откакто правим класацията, художниците в нея се сменят по-често, отколкото издателствата. Товa показва, че за липсата на естетика в книгоиздаването у нас вина имат по-скоро издателите. Авторите, които попадат в този Топ 10, често се повтарят през годините, защото ги ангажират едни и същи издатели. Тази година обаче се появиха и няколко нови автори, част от които са начинаещи.  Корици на други сме виждали и преди, но чак сега те успяват да демонстрират отчетлив стил. През 2022 г. ни беше по-трудно от обикновено да подберем кориците за класацията – вероятно от страх пред вече развихрилата се криза (икономическа и здравна в глобален план и за хартия в локален), издателствата предпочитат да не рискуват и залагат на крайно комерсиално и скучно оформление.

Предлагаме ви десетте най-запомнящи се корици на 2022 г., отличени от редакционния екип на „Площад Славейков“ заради високата им естетика, съобразена с формата и съдържанието.

Топ 10 корици в книгоиздаването на 2022-а

Албена Лимони, „Нашата история започва“ от Тобаяс Улф (изд. „Кръг“)

Албена Лимони работи заедно с друг дизайнер на корици, който е попадал в класацията – Костадин Кокаланов. Това се забелязва в работата ѝ, шрифтовете в нейните корици видимо са основна част от замисъла. Избрахме тази корица на издателство „Кръг“, защото въпреки многобройните елементи, за които е трябвало да се намери място, всички са в съвършена хармония.

Антонина Георгиева, „Полът“ от Десислав Георгиев и Деница Ненчева (изд. „Scribens“)

Тази млада художничка за пръв път попада в класацията, въпреки че от години работи основно за издателство „Scribens“. В тази корица личи отчетлив почерк и находчивост в подхода към изображението и използване на нестандартни материали. Темата в „Полът – между хуманитарните, социалните и правните науки“ е предизвикателна и в известен смисъл деликатна, но Антонина Георгиева блестящо е измислила как да я представи (вижте задната корица на книгата), без да залита в крайности.

Веселин Праматаров, „Много готин сезон“ от Йозеф Шкворецки (изд. „СОНМ“)

Досега в класацията сме показвали корици на Борис Праматаров, който е син на Веселин. И двамата работят преди всичко за семейното им издателство „СОНМ“, което е сред малкото отличаващи се с визуална адекватност. Стилът на бащата е напълно различен от този на сина – докато Борис е по-декоративен в подхода си, у Веселин личи огромният опит, натрупан дори в легендарното списание „Дъга“. В тази корица на пръв поглед не са спазени никакви стандарти, но композицията е брилянтна.

Емил Марков, „Любовта е куче от Ада“ от Чарлс Буковски (изд. „Локус“)

Още един ветеран в дизайна на корици, който за пръв път влиза в класацията – причината Емил Марков да не е бил представян е, защото работи преди всичко върху комерсиални книги за самопомощ, а това не дава много възможности. Но дори при тях подходът му е различен от всичко, което правят другите художници. В тази книга той пак използва любимите си рамки, но като че ли едновременно с това и напълно ги пренебрегва. Попада тук най-вече заради изписването на заглавието.

Калина Мухова, „Галаад“от Мерилин Робинсън (изд. „Лист“)

Кориците на Калина Мухова са удоволствие за сетивата. Обикновено тя рисува цяла картина, която можем да видим в разгърнат вид, ако напълно отворим книгата. Предпочита да предаде атмосферата в книгата, като използва определена сцена от нея и добави цветове, които ни въвеждат в съдържанието още преди да започнем да четем. Тук тя е разположила фрагмент от църква на преден план, но продължава разказа на четвърта корица, където пълна луна се издига над житно поле.

Капка Кънева, „Степени на самотата“ от Миле Стоич (изд. „Панорама“)

Кой казва, че заглавието задължително трябва да бъде на един ред и лесно да се чете? Ако съдържанието го изисква, това може да се пренебрегне. Така прави Капка Кънева с тази книга – пръскането на буквите от думата „самота“ ни дава допълнително усещане за книгата. А иначе за „Панорама“ очакваме да видим хартиените пластики на Кънева, които са част от нейния личен почерк, но и вече отличителни за издателството.

Кирил Златков, „Унищожение“ от Мишел Уелбек (изд. „Факел Експрес“)

Не можем да си представим, че друг художник ще успее да предаде по-добре човеконенавистното писане на Уелбек. Харесваме, че винаги подхожда по различен начин към кориците на френския писател, като се съобразява само с историята в тях. Той пое щафетата след Яна Левиева – друга наша любима художничка на корици, и вероятно затова не се стреми да направи серия от книги на един автор. Корицата на „Унищожение“ е унищожителна.

Люба Халева, „Непрокопсаниците“ от Димитри Ферхюлст (изд. „Жанет 45“)

Очакваме тази книга да е хулиганска, неприлична, прекрачваща всякакви граници и доколкото сме наясно със съдържанието, тя е точно такава. Ето това прави корицата на Люба Халева – директно ни вкарва в историята, без да ни отегчава или да е твърде бъбрива, детайлна и буквална. Тя не ни разкрива и нищо от сюжета и все пак ни дава достатъчно информация как точно ще се чувстваме между страниците на книгата.

Милена Вълнарова, „Самотен мъж“ от Кристофър Ишъруд (изд. „Лист“)

Да, има филм по тази книга и той е много популярен и с известни актьори. Първото, което ще направи издателят с такава книга, е да вземе кадър от филма и да сложи заглавие – така ще убеди читателя, че книгата не е по-важна от екранизацията му, а класик като Ишъруд не го заслужава. И ето както прави Вълнарова – поставя самотния мъж в центъра, но ни кара да осъзнаем неговото безизходно състояние, кошмара на самотата. Хубавото е, че вътре по страниците този мъж крачи в своеобразна анимация и се опитва да избяга от самотата си.

Моника Вакарелова, „По пътя към морето“ от Хаджем Хайдаревич (изд. „Да“)

Още една художничка, която за пръв път влиза в класацията. Моника Вакарелова е начинаеща в оформлението на книги и въпреки това притежава своеобразна стилистика, която я отличава. За стихове е по-трудно да се прави корица, тъй като трябва да се избягва буквализмът. Не можеш да разкажеш сюжети, не можеш да извадиш детайл, но не може и да не се съобразяваш изобщо със съдържанието. Какво остава? Ето това, което виждате на тази корица.