Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Топ 10 на спектаклите в Англия през 2014-а

Критикът на Гардиън Майкъл Билингтън коли и беси в театъра обобщаващо

Кралицата е мъртва. Да живее кралят?
Представлението "Крал Чарлз ІІІ" изследва хората под короните, неписаните правила на английската демокрация и съвестта на най-известното семейство във Великобритания. - Топ 10 на спектаклите в Англия през 2014-а

Кралицата е мъртва. Да живее кралят? Представлението "Крал Чарлз ІІІ" изследва хората под короните, неписаните правила на английската демокрация и съвестта на най-известното семейство във Великобритания.

Майкъл Билингтън, един от водещите критици във Великобритания, изготви годишната си класация с най-добрите спектакли на годината. „Имелда Стентън беше поразителна, а Софие Грабол предизвика истинска сензация, но короната отива при бъдещия ни монарх“, отсъжда Майкъл Билингтън във вестник „Гардиън“.

1. „Крал Чарлз III“
Театър „Алмейда“, Лондон

T01-a

Постановката на Майк Бартлет е хитът на годината. И съвсем заслужено, тъй като спекулира с наболелия въпрос какво би се случило, ако Чарлз се възкачи на трона. Имаме ли причина да очакваме от един мъж с ясно изразени принципи да обуздае интервентските си наклонности, когато бъде коронован? Имаме ли нужда от конституция, която да определя ролята на монархията? И какви машинарии могат да заместят един крал, който превишава пълномощията си.

Но истинската стойност на пиесата се крие в многоплановия портрет на Чарлз. Пресъздаден брилянтно от Тим Пигън-Смит, той е човек, който не се чувства добре в собствената си кожа, притеснен е от бремето на монархията и същевременно е непоколебимо принципен.

„Без моя глас и дух, аз съм прах“, обявява той. Също така има много остроумие в пародийния ямбичен пентаметър, използван от Бартлет, и в многото препратки към шекспировите пиеси: Ричард II като олицетворение на детронирането, двете части на Хенри IV в портрета на пакостливия и шумно празнуващ принц Хари; Хамлет в идеята за призрака на Даяна като инструмент за пророчества.

Тази пиеса предизвика безкрайни спорове и анализи. След като я гледах за втори път в Уиндам и я обсъдих с изключително умни американски студенти, бях принуден да преосмисля мнението си, че Кейт на Лидия Уилсън е подмолно манипулативната Лейди Макбет. Беше ми припомнено, че тя е образ, който вижда много ясно какво трябва да изтърпи традиционната монархия, за да се адаптира към съвременността и да признае принципите на феминизма.

Текстът беше толкова богат, че продукцията на Рупърт Гулд не получи цялото внимание, което заслужаваше. Пиесата лесно можеше да се превърне в много шум за нищо. Вместо това тя беше поставена със забележителна чистота върху пурпурен подиум, дело на Том Скът, и разкрива вижданията си за властта и общественото положение чрез старателно подбрана хореография. Представлението притежава воайорското очарование на пийп шоу зад кулисите. В същото време поставя сериозни и все още нямащи отговор въпроси за бъдещето на монархията и доколко нейното оцеляване зависи от благия й неутралитет.

2. Ballyturk
Театър „Блек Бокс“, Галуей

T02-a

Още едно представление, което някои критици пренебрегнаха, но публиката обикна. Гледах го два пъти и все още съм поразен от текста на Енда Уолш, интуитивната игра на Килиън Мърфи и Микел Мърфи и мрачната красота на речта, в която Стивън Риа ни напомня, че „всичко е тук и ние сме тук, за да оставим завет“.

3. „Долината на удивлението“
Театър „Йънг Вик“, Лондон

T03-a

„Зрелост, покой, естетично изящество“: тези качества открих във впечатляващата постановка, написана и режисирана от Питър Брук и Мари-Елен Естиен. Тя изследва тайните на човешкия мозък и проклятието и благословията на мнемоничните сили. Минималистичен театър, максимален ефект.

 

4. 2071
Театър „Ройъл Корт“, Лондон

T04-a

Бях смаян от нивото на атаките срещу лекцията на Крис Рейпли за климатичните промени, написана в съавторство с драматурга Дънкан МакМилан. Някои критици дори се тормозеха от скучните му дрехи. Според мен посланието на този човек, че за да избегнем разрушението на нашата планета, ще е необходимо „най-великото колективно действие в историята“, е доста по-важно от избора му на спортни якета.

 

5. „Циганка“
Чичестърски фестивален театър

T05-a

Музикалното възкресение на годината. Продукцията на Джонатан Кент пресъздава веселия свят на американския водевил. Музиката е на Джули Стайн, текстът е на Стивън Зондхайм по книгата на Артър Лорентс. Постановката се гордее със спиращото дъха изпълнение на Имелда Стентън, която играе ролята на Мама Роуз не като някакво непреклонно чудовище, а като жизнерадостна и напета жена, търсеща алтернативен път към успеха в шоубизнеса за двете си дъщери.

 

6. „Прозорец към небето“
Театър „Уиндам“, Лондон

T06-a

Пиесата на Дейвид Хеър от 1995 г. става дори още по-дълбока на второ гледане. А близкото до съвършенството завръщане на Стивън Долдри ви кара да мислите, че бедстващият ресторантьор на Бил Нахи и пуритански идеалистичната учителка на Кари Мълиган наистина са имали общо емоционално и сексуално минало.

 

7. „Тежко изпитание“
Театър „Олд Вик“, Лондон

T07-a

В една голяма година за Артър Милър възраждането на Яел Фарбер придава мистично усещане на този суров лов на вещици в Салем. С Ричард Армитидж и Ана Мейдли пиесата показва едно общество на ръба на разпадането.

 

8. „Бащи и синове“
„Донмар Уеърхаус“, Лондон

T08-a

Адаптацията на Брайън Фриъл на романа на Тургенев предлага някои от най-добрите актьорски изяви на годината. Всеки беше перфектен – от Тим МакМълън и неговия изкушен от Европа денди с разбито сърце до Сюзън Енгел в ролята на сприхава руска принцеса с необяснима омраза към акордеонисти.

 

9. „Двамата джентълмени от Верона“
RSC, Страдфорд

T09-a

Саймън Годуин в своя режисьорски дебют за RSC (Кралска Шекспирова компания) взима непозната Шекспирова комедия и я третира като хипнотично изследване на любовта, която има силата да променя човешката личност.

 

10. The James Plays
Фестивален театър, Единбург

T10-a

Епичната трилогия на Рона Мънро за трима крале от 15 век, и то в годината на референдума за независимост, поглежда шотландския национализъм от любопитна историческа гледна точка. Продукцията на Лори Сансъм за Националния театър на Шотландия, представена по-късно и в Лондон, ни поднася и убийствено добра игра на датчанката Софие Грабол.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах