Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Топ 10 в БГ литературата през 2014-а, според Светлозар Желев

Номинациите на Господинов, наградата от ЕС на Русков, книгата Калуня-Каля

 - Топ 10 в БГ литературата през 2014-а, според Светлозар Желев

Езикът е този, който говори, а не авторът, гласи постмодерното разбиране за литературата, защото съвременният текст е тъкан от цитати, създадени в хиляди културни огнища… Раждането на читателя трябва да се заплати от „смъртта“ на автора. Авторът е функция на текста, той притежава стила си, но не и смисъла на онова, което е написал.

У нас обаче полето на литературата не се развива по Ролан Барт и Мишел Фуко. И ако сме съвсем актуални – в последните години авторът отново се завръща в отношението към един текст. Авторът определя до голяма степен събитието, в което се превръща неговата книга. Така е при утвърдените ни писатели. За щастие, на българската литературна сцена се появяват и нови текстове, чиято тъкан предизвиква вълнение, сътресение, тласък…, възвишение.

Кои са най-значимите събития в българската литература през годината? „Площад Славейков“ покани някои от професионалните читатели у нас, в чиито ръце попада може да се каже всичко, излязло от печат. Първият е Светлозар Желев – мениджър на онлайн книжарницата на bg-mamma.com и директор на Националния център за книгата към НДК. Ето кои са неговите 10 събития, най-важни за литературата ни през 2014 г.

S_Jelev-a

Светлозар Желев, директор на Националния център за книгата към НДК

1. Създаването на Национален център за книгата към НДК – институционализирането на една толкова важна за развитието на българската литература организация, каквато е един национален център за книгата, е със сигурност най-голямото събитие на 2014 г. Освен физически дом на книгата в НДК, центърът ще даде огромни възможности като мислене, идеи, място за генериране на литературен контекст, но и шанс за подпомагане на литературни проекти, адвокатстване и подкрепа на книгата пред български и международни институции, ще допринесе неимоверно за тежестта, уважението и реализацията на българската литература в страната и чужбина.

2. Номинациите на „Физика на тъгата” на Георги Господинов за двете най-престижни италиански литературни награди – „Стрега” и „Вон Рецори” – изключителния престиж, които имат тези награди, медийното внимание, което им се обръща в целия свят, изключителната компания на писателите, номинирани за нея, е нещо, което поставя един български писател на световната литературна сцена. Най-голямото световно признание досега за български писател.

3. Европейската литературна награда на Милен Русков – тя се връчва на 4 години за различните страни, въпреки че изборът се прави в България, от българско жури, наградата дава възможност за превод, представяне, позициониране и популяризиране на автора и българската литература в цялост.

4. Гостуванията на световни мислители и писатели у нас като Нобеловия лауреат Мо Йен, Майкъл Ондатджи, Херман Кох, Юлия Кръстева, Цветан Тодоров, Матю Нийл, Мирча Картареску – изключително важно присъствие за българския литературен контекст, а и за българското позициониране като литература на световната литературна карта.

5. Вторият Софийски международен фестивал – като изключим личното ми мнение, а и не само моето, че фестивалът не трябва да бъде в рамките на Панаира на книгата, а отделно събитие, той беше много силен, с присъствието на такива автори като Софи Оксанен, Юхан Теорин, Улф Старк и Офейгур, едни от най-титулованите скандинавски писатели. И с много силно българско участие. Възможността за среща между писателите е много важна, но не във формата на обща среща с читатели, а по-скоро в работна среда, е нещо, върху което трябва да се работи. Моите почитания за добрата организация на фестивала, и чакам с нетърпение следващата година.

6. Българските литературни награди –„Роман на годината” – „Апарат” на Васил Георгиев, отличията „Христо Г. Данов”, „Иван Николов”, разпределена между Васил Балев и Катерина Стойкова-Клемър – първа награда, и Белослава Димитрова и Албена Тодорова – втора награда, приза на „Хеликон” за „Една и съща нощ” на Христо Карастоянов… Наградите са изключително важни за литературния контекст и разбирането за важността на литературата. И трябва да им отдаваме нужното уважение.

7. Получаването на най-престижната френска награда за поезия от българската поетеса Аксиния Михайлова за стихосбирката й „Небе за изгубване”. Много много важно литературно събитие! Често казвам, че по качество и сила в българската литература най-силна е поезията, после идват разказите, и чак тогава романите. Поредното доказателство за това.

8. Явление като книгата „Калуня Каля” на Георги Божинов – забравен български автор и роман, открит случайно от Деян Енев, благодарение на който беше възкресен в българската литература. Много важно послание като смисъл – ние имаме прекрасни книги – и в миналото, и сега, трябва да ги оценим.

9. За мен бяха явления книги като „Сексът и комунизмът” на Милена Фучеджиева и “#НаЖивоОтСофия”, които изчерпаха първоначалните си тиражи за по-малко от месец и продължават да се радват на изключително добър прием от всички читатели – това говори за очакване на книгите, за нетърпение и оценка на интересни текстове, не само от големите имена, нито от жанровите писатели, а и от набиращи още по-голяма популярност автори, което е стабилност и перспектива

10. Продължаването на поредицата „Нова поезия и проза” на Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, под редакцията на Ани Илков. С още три книги през тази година, вече са девет. Всеки момент ще излязат и още три. Издаването на дебютни автори е най-важната инвестиция в бъдещето – моите адмирации и почитания към директора на издателството Димитър Радичков и водещия редактор Ани Илков.

И накрая нека да спомена списанието за нова литература „Гранта България“ и неговия четвърти брой „Без тема”. Излизането на това списание, благодарение на подкрепата на НБУ, е изключително важно за родния литературен контекст и присъствието на България на световната литературна карта. Нещо, което трябва да бъде мисия на всички хора, посветили се на книгата.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах