Топ 100 на най-великите британски романи

Литературни критици от цял свят решиха, че най-великият британски роман на всички времена е „Мидълмарч” на Джордж Елиът. След него се нареждат две произведения на Вирджиния Улф и едно на Чарлз Дикенс, който има най-много заглавия в Топ 100 на британските книги.

Класацията е изготвена за Би Би Си от литературната критичка Джейн Чабатари, която се допитала до 81 свои колеги от цял свят, с изключение на Обединеното кралство. Всеки от тях бил помолен да състави списък с 10 британски романа и да определи един от тях като най-великия. Резултатът е Топ 5, в който влизат шедьовърът на Джордж Елиът, следван от „Към фара” и „Мисис Далауей” на Вирджиния Улф, „Големите надежди” на Чарлз Дикенс и „Джейн Еър” на Шарлот Бронте. В Топ 10 попадат още две книги на Дикенс: „Студеният дом“ (6) и „Дейвид Копърфийлд” (8). „Вълните” и „Опандо” на Улф са съответно на 16-а и 65-а позиция.

Еклектичен и интригуващ, списъкът съдържа модерни автори („Буда от предградията” на Ханиф Курейши и „Там, но за това”, на Али Смит), Нобелови лауреати („Повелителят на мухите” на Уилям Голдинг и „Къща за мистър Бисвас” на Видиядхар Сураджпрасад Найпол), хумористи като П. Г. Удхаус („Законът на Устър”) и детски класики като „Хрониките на Нарния” на Клайв Стейпълс Луис и „Тъмните му материи” на Филип Пулман. Зейди Смит участва с две книги, подобно на Джанет Уинтерсън и Алън Холингхърст.

Както Би Би Си изтъква, в класацията има силно дамско присъствие. За разлика от други публикувани наскоро списъци, включително онзи на „Обзървър”, писателите от женски пол доминират Топ 10, а като цяло книгите им съставят 40 процента от всички включени заглавия.

„Изглежда, че за външните наблюдатели британският литературен пейзаж е доста по-дамски, отколкото ни се струва на нас самите”, отбелязва пред Би Би Си писателката и журналистка Хефзиба Андерсън. Според нея „толкова много поколения жени писателки са се чувствали двойно чужденки – и по полов, и по творчески признак – че останалите чужденци ги припознават лесно.“

Но защо „Мидълмарч” е на първо място? Романът на Джордж Елиът е спечелил „с голяма преднина”, обясняват от Би Би Си, като е присъствал в 42% от списъците на международните критици. Сам Сакс от „Уолстрийт джърнъл” твърди, че „това е най-великият социален и психологически роман, писан на английски език”, а влиятелният американски критик Джордж Шалаба смята, че „последното изречение може би е най-трогателното в британската белетристика”.

Топ 100

100. „Законът на Устър” П. Г. Удхаус, 1938)

99. „Там, но за това” (Али Смит, 2011)

98. „Под вулкана” (Малкълм Лоури, 1947)

97. „Хрониките на Нарния” (Клайв Стейпълс Луис, 1949-1954)

96. „Спомените на един оцелял” (Дорис Лесинг, 1974)

95. „Буда от предградията” (Ханиф Курейши, 1990)

94. „Личните спомени и изповеди на един оправдан грешник” (Джеймс Хог, 1824)

93. „Повелителят на мухите” (Уилям Голдинг, 1954)

92. „Неуютна ферма” (Стела Гибънс, 1932)

91. „Сага за Форсайтови” (Джон Голсуърти, 1922)

90. „Жената в бяло” (Уилки Колинс, 1859)

89. „Направо от извора” (Джойс Кери, 1944)

88. „Смъртта на сърцето” (Елизабет Боуен, 1938)

87. „Разказ за старите жени” (Арнолд Бенет,1908)

86. „Наследство” (Сибил Бедфорд, 1956)

85. „Регенерация” (Пат Баркър, 1991-1995)

84. „Сензационни новини” (Ивлин Уо, 1938)

83. „Барчестърски кули” (Антъни Тролъп, 1857)

82. Поредицата за Патрик Мерлоуз (Едуард Сейнт Оубън, 1992-2012)

81. „Перла в короната” (Полс Скот, 1966)

80. „Отлични жени“ (Барбара Пим, 1952)

79. „Тъмните му материи” (Филип Пулман, 1995-2000)

78. „Къща за мистър Бисвас” (В.С. Найпол, 1961)

77. „Души в окови” (Съмърсет Моъм, 1915)

76. „Малък остров” (Андреа Леви, 2004)

75. „Влюбени жени” (Дейвид Хърбърт Лорънс, 1920)

74. „Кметът на Кастърбридж” (Томас Харди, 1886)

73. „Синьото цвете” (Пенелъпи Фицджералд, 1995)

72. „Същността на нещата” (Греъм Грийн, 1948)

71. Old Filth (Джейн Гардам, 2004)

70. „Даниел Деронда” (Джордж Елиът, 1876)

69. „Ностромо” (Джоузеф Конрад, 1904)

68. „Портокал с часовников механизъм” (Антъни Бърджес, 1962)

67. „Катастрофа” (Джеймс Г. Балард 1973)

66. „Разум и чувства” (Джейн Остин, 1811)

65. „Орландо” (Вирджиния Улф, 1928)

64. „Как живеем сега” (Антъни Тролъп, 1875)

63. „Разцветът на госпожица Джийн Броуди“ (Мюриъл Спарк, 1961)

62. „Фермата на животните” (Джордж Оруел, 1945)

61. „Морето, морето” (Айрис Мърдок, 1978)

60. „Синове и любовници” (Дейвид Хърбърт Лорънс, 1913)

59. „Линията на красотата” (Алън Холингхърст, 2004)

58. Loving (Хенри Грийн, 1945)

57. „Краят на парада” (Форд Мадокс Форд, 1924-1928)

56. „Портокалите не са единственият плод“ (Джанет Уинтърсън, 1985)

55. „Приключенията на Гъливер” (Джонатан Суифт, 1726)

54. NW (Зейди Смит, 2012)

53. „Безкрайното Саргасово море” (Джийн Рис, 1966)

52. „Новата улица на литературната бохема“ (Джордж Гисинг, 1891)

51. „Тес от рода д’Ърбървил” (Томас Харди, 1891)

50. „На гости в Индия” (Едуард Морган Форстър, 1924)

49. „Обладаване” (А. С. Байът, 1990)

48. „Щастливецът Джим” (Кингсли Еймис, 1954)

47. „Животът и мненията на Тристрам Шанди, джентълмен” (Лорънс Стърн, 1759)

46. „Среднощни деца (Салман Рушди, 1981)

45. „Малкият непознат” (Сара Уотърс, 2009)

44. „Вълци” (Хилари Мантел, 2009)

43. The Swimming Pool Library (Алън Холингхърст, 1988)

42. „Кеят на злото” (Греъм Грийн, 1938)

41. „Домби и син” (Чарлз Дикенс, 1848)

40. „Алиса в Страната на чудесата” (Луис Карол, 1865)

39. „Предчувствие за край” (Джулиан Барнс, 2011)

38. „Страстта” (Джанет Уинтърсън, 1987)

37. „Упадък и падение” (Ивлин Уо, 1928)

36. „Танц под музиката на времето” (Антъни Пауъл, 1951-1975)

35. Remainder (Том Маккарти, 2005)

34. „Никога не ме оставяй” (Казуо Ишигуро, 2005)

33. „Шумът на върбите” (Кенет Греъм, 1908)

32. „Стая с изглед” (Едуард Морган Форстър, 1908)

31. „Краят на една любовна история” (Graham Greene, 1951)

30. Мол Фландърс (Даниел Дефо, 1722)

29. „Брик лейн” (Моника Али, 2003)

28. „Вийет” (Шарлот Бронте, 1853)

27. „Робинзон Крузо” (Даниел Дефо, 1719)

26. „Властелинът на пръстените” (Дж.Р.Р. Толкин, 1954)

25. „Бели зъби” (Зейди Смит, 2000)

24. „Златната тетрадка” (Дорис Лесинг, 1962)

23. „Невзрачният Джуд” (Томас Харди, 1895)

22. „Том Джоунс” (Хенри Филдинг, 1749)

21. „Сърцето на мрака” (Джоузеф Конрад, 1899)

20. „Доводите на разума” (Джейн Остин, 1817)

19. „Ема” (Джейн Остин, 1815)

18. „Остатъкът от деня” (Казуо Ишигуро, 1989)

17. „Хауардс Енд” (Едуард Морган Форстър, 1910)

16. „Вълните” (Вирджиния Улф, 1931)

15. „Изкупление” (Иън Макюън, 2001)

14. „Клариса” (Самюел Ричардсън,1748)

13. „Добрият войник” (Форд Мадокс Форд, 1915)

12. „1984” (Джордж Оруел, 1949)

11. „Гордост и предразсъдъци” (Джейн Остин, 1813)

10. „Панаир на суетата” (Уилям Мейкпийс Такъри, 1848)

9. „Франкенщайн” (Мери Шели, 1818)

8. „Дейвид Копърфийлд” (Чарлз Дикенс, 1850)

7. „Брулени хълмове” (Емили Бронте, 1847)

6. „Студеният дом” (Чарлз Дикенс, 1853)

5. „Джейн Еър” (Шарлот Бронте, 1847)

4. „Големите надежди” (Чарлз Дикенс, 1861)

3. „Мисис Далауей” (Вирджиния Улф, 1925)

2. „Към фара” (Вирджиния Улф, 1927)

1. „Мидълмарч” (Джордж Елиът, 1872)