Топ 5 на арт събитията през уикенда

В навечерието на новия „Междузвездни войни“ – „Силата се пробужда“, българските зрители ще могат да слушат и гледат на голям екран концерт с музиката на един от най-големите филмови композитори – Джон Уилямс. Без гениалната тема, създадена за поредицата, историята на джедаите нямаше да бъде същата. Най-вдъхновените мелодии, създадени от Уилямс, ще бъдат изпълнени този уикенд в Лос Анджелис, но ще можем да им се насладим и в столичен киносалон.

Ето кои са нашите пет събития в културата на столицата през уикенда, които смятаме, че не са за пропускане.

Филмовата музика на Джон Уилямс в кино „Арена“

Легендарните филмови мелодии на Джон Уилямс ще звучат в зала „Уолт Дисни“ в изпълнение на Филхармонията на Лос Анджелис, а у нас концертът ще бъде прожектиран в два киносалона в събота вечер – от 20 часа в „Арена Младост“ и „Арена Запад“. В програмата са темите от „Междузвездни войни“, „Списъкът на Шиндлер“, „Хари Потър“, „Амистад“, „Приключенията на Тинтин“. На диригентския пулт излиза Густаво Дудамел. Без коментари и без кино – само мелодии.

Омар в „София лайв клуб“

Изпълнителят от британската нео соул сцена Омар пристига в София за концерт в „София лайв клуб“ на 5 декември. Дете на ямайски китаец и индийка, англичанинът израства в Кентърбъри и още като малък формира вкуса си, свирейки на тромпет, пиано и перкусии.

47-годишният певец, композитор и понякога актьор пристига в България със седемте си албума. Работил в миналото с изпълнители като Ерика Баду, Анджи Стоун, Естел и дори Стиви Уондър, Омар се задава за първата си среща с българска публика.

Книга за Катя Паскалева в Клуб „Перото“

Неколцина са българските актриси, които вълнуват толкова много своята публика, като Катя Паскалева. Тя си отиде преди 13 години и сега ще си спомним за нея с книга, посветена на живота й.

„Животът на Катя днес е в три кашончета, съхранени в Държавния архив”, казва журналистът Георги Тошев.

Първоначално той написва книгата и после се отказва от нея. По-късно попада на дневниците на актрисата и решава, че само нейният собствен глас може да разкаже историята ѝ автентично. По ирония на съдбата героинята ѝ Найме в първия ѝ филм „Краят на песента” е безмълвна, така приключва и животът на Паскалева – като губи най-ценното за една актриса: гласа си.

Тя до последно запазва естественото си любопитство към света и към себе си. Не спира да пита „защо” и се тормози, че е толкова „сгъната”, както сама се нарича. Всичките ѝ вътрешни конфликти и тайни намират израз в записките, ролите и рисунките ѝ. Това, което Георги Тошев успява да направи, е да събере всички жени, които живеят в Катя, и да помири в образа на една-единствена – нито светица, нито грешница, просто жена артист.

„Катя Паскалева. Жените в мен“ ще бъде представена в събота от 17, 30 ч. в Литературния клуб „Перото“ в НДК. Откъс от книгата ще прочете актрисата Меглена Караламбова.

Бил Оуенс и американския живот във „Виваком арт хол“

Американските предградия през черно-белия поглед на фотографа Бил Оуенс. Заснемани още от 1968 г., когато той работи в малък местен вестник, през годините Оуенс приема проекта си като творческа мисия. Ядосано момченце с пушка играчка, семейна двойка на пасторален фон и жени по бански в гръб – това са част от кадрите в изложбата на Suburbia, открита на 30 ноември в столичния „Виваком Арт хол“. Експозицията ще бъде достъпна до 10 януари.

Образописов, Морозов и Скорчев в Софийска градска галерия

Васил Захариев , Маринчо Бимбелов – Страшния, 1935

Графика от фонда на Софийската градска художествена галерия са изложени в залите й до 7 февруари догодина. Над 190 произведения на 80 художници очертават динамичното развитие на печатната графика в България от средата на ХVІІІ век до първото десетилетие на ХХІ век. Предоставяйки широка картина на промените в графичното мислене от Възраждането до наши дни, експозицията показва и връзката между различните технологични похвати и техния художествен еквивалент.

В изложбата са включени произведения на някои от първите гравьори от българското Възраждане като Георги Хр. Клинков, Анастас Карастоянов, Димитър Щерев, Никола Образописов и др., емблематични за българската графика имена като Васил Захариев, Пенчо Георгиев, Николай Райнов, Веселин Стайков, Павел Вълков, Петър Морозов и др., както и майстори от втората половина на ХХ век като Тодор Панайотов, Анастасия Панайотова, Румен Скорчев, Иван Нинов, Стоимен Стоилов, Стоян Цанев, Мария Духтева, Милко Божков, Христо Кърджилов, Явора Петрова и много други.