Топ 5 на най-влиятелните художници през 2015-а

Влиятелният американски сайт за изкуство Artsy състави списък с живите художници, оказали най-голямо влияние на световната арт сцена през 2015 г. Повечето са артисти на съвременното изкуство и съвсем очаквано творбите им нямат много общо с традиционната живопис. 

Ай Вейвей
Роден през 1957-а в Пекин. Живее и твори в Берлин и Пекин

2015-а сложи край на четиригодишните мъки за Ай Вейвей. На 22 юли китайските власти върнаха на художника-дисидент паспорта му, който му бяха отнели през 2011-а, когато беше задържан за опит да напусне Пекин и да замине за Хонконг. Ай Вейвей прекара в ареста 81 дни, а хора на изкуството и борци за човешките права от цял свят подеха кампания за освобождаването му.

Известен с концептуалните си творби, които разклащат основите на културните ценности и политическата идеология, Ай консултира дизайна на т.нар. „Птиче гнездо” – Националния стадион в Пекин, който беше най-отличителното съоръжение на изключително скъпата и помпозна Олимпиада през 2008 г. Художникът бе доста критичен към режима след земетресението в провинция Съчуан същата година, при което загинаха над 5000 деца.

Ай Вейвей съобщи за получаването на паспорта си в Инстаграм и това не е никак учудващо, тъй като напоследък художникът използва социалните медии като платформа за съпротива срещу китайските власти. Той замина почти веднага за Берлин, където от няколко години го очаква готово студио, както и покана да стане преподавател в Университета по изкуствата.

Някои от ключовите представяния на Вейвей бяха в „Хаус дер Кунст” в Мюнхен през 2009-а и се стигне до пътуващата му ретроспектива „Според какво?”, която премина през музея „Мори” в Токио, „Перез” в Маями, Бруклинския музей и др. Китаецът представяше Германия на Венецианското биенале през 2013-а, а миналата година в берлинския музей „Мартин-Гропиус-Бау” се състоя най-мащабната изложба в кариерата му.

Най-голямото постижение на Ай Вейвей през 2015-а е ретроспектива на творбите му от последните 20 години, която до 13 декември се откри в лондонската Кралска академия на изкуствата. Експозицията „Анди Уорхол | Ай Вейвей”, която наскоро беше представена в Националната галерия на Виктория в Мелбърн, следващата година ще пътува към музея „Анди Уорхол” в Питсбърг.

Дългоочакваната изложба на Ай Вейвей в Пекин.

Изложбите в „Галерия континуа” и Центъра за съвременно изкуство Танг в Пекин, които китайските власти разрешиха да бъдат открити в началото на лятото, бяха първите индикации, че има шанс паспортът на художника да бъде върнат.

Джеф Кунс
Роден през 1955-а в Йорк, Пенсилвания. Живее и твори в Ню Йорк

Джеф Кунс се радва на огромна популярност, а през 2015-а най-скъпият жив американски художник отпразнува 60-годишнината си. За него възрастта не е нищо повече от поредната нарастваща стойност (през май в „Кристис” подобри собствения си рекорд за най-скъпа картина на търг). За него тази година не е толкова щедра откъм гръмки заглавия, колкото предходната. И все пак неговата ретроспектива в музея „Уитни” през 2014-а бе експонирана тази година в центъра „Помпиду”, а после и в „Гугенхайм” в Билбао.

Изложбата обхваща кариерата му от 80-те години досега – като се започне от предизвикващите неприлични асоциации прахосмукачки в осветени витрини и кичозните полихроми, включително скандалната порцеланова скулптура „Майкъл Джексън и Бъбълс” (1988), и се стигне до пищните серии Celebration и задължителното куче-балон. Ретроспективата разкрива способността на художника да превръща предмети и моменти от ежедневния живот на средната класа в бляскави произведения на изкуството.

Тази година, най-вече през есента, художникът продължи да укрепва връзките си с каноничното изкуство. През септември лъскавата и яркожълта скулптура „Плутон и Прозерпина” (2010-13) беше издигната пред „Палацо Векио” във Флоренция, близо до „Давид” (1501-04) на Микеланджело.

Зрителите попаднаха на творба на Джеф Кунс и в самия Палацо Векио.

Когато през октомври Музеят за природна история във Виена откри ново крило, за да изложи 29 500-годишната Венера от Вилендорф, гигантският „Балон Венера” (оранжев) (2008-12) успя да спечели не малка част от вниманието на публиката. За финал през ноември в нюйоркската галерия „Гагосян” бяха показани Gazing Ball Paintings, където десетки гигантски топки в цвят син металик се сблъскаха с перфектни копия на класически шедьоври като „Мона Лиза” и водните лилии на Моне. Два месеца преди това Джеф Кунс показа първата творба със синя топка в Палацо Векио.

Яйои Кусама
Родена през 1929-а в Мацумото, Япония. Живее и твори в Токио

На 86 години аленокосата Кусама е художник, пред когото световното арт общество се прекланя. Ако беше рокзвезда, щеше да е Мик Джагър, а феновете й щяха да се въргалят в спални чували по тротоарите, за да си купят билети най отпред до сцената. Тази пролет нейната „Стая за унищожение” (2002-досега) стигна до галерията на Дейвид Звирнер, а посетителите се редяха с часове, за да засвидетелстват любовта си към японската художничка, чиято кариера продължава повече от 6 десетилетия. Изложбата отбеляза американския дебют на абсолютно белия сглобяем дом, по който посетителите лепят цветни стикери и го правят напълно неузнаваем.

„Стая за унищожение“

Огромната страст на Яйои Кусама към полка точките съперничи само на огромното им търсене на пазара. От 10-годишна възраст тя рисува точки, за да се справи с умствено заболяване, като визуализира халюцинациите си. През 60-те Кусама участва в някои от най-авангардните нюйоркски хепънинги (само си представете: оргии с полка точки!). Днес при някои от редките си излизания от санаториум в Токио, където живее по собствено желание от 1977 г., тя се появява пред очарованата тълпа задължително в дрехи на точки.

2015-а е знакова в изключителната кариера на Кусама – първата й голяма ретроспектива в Скандинавия, първата й изложба в Музея на модерното изкуство в Луизиана, първото й самостоятелно представяне в Русия, където откри обновения Музей за съвременно изкуство „Гараж”.

Изложбата в „Гараж“

„Никога не сме имали толкова много посетители”, отбелязва Кейт Фоули, главен куратор на галерията, и добавя, че около сградата се виели опашки от хиляди хора.

Деймиън Хърст
Роден през 1965 г. в Бристол, Великобритания. Живее и твори в Дейвън и Лондон

С откриването на неговата галерия „Нюпорт стрийт” във Воксхол, Южен Лондон, през октомври 2015-а Деймиън Хърст написа още една страница от дългата си и разнообразна кариера. Дизайнери на сградата са водещите архитекти от „Карузо Сейнт Джон“. Галерията беше открита с изложба, посветена на британския абстрактен художник (и идол на Хърст) Джон Хойланд. Отзивите за новия арт музей бяха повече от положителни, макар че имаше и няколко не съвсем ласкави оценки за творбите на Хойланд.

Галерията на Хърст в Южен Лондон

Ако се съди по интереса към откриването на галерия „Нюпорт стрийт”, може би Деймиън Хърст ще успее да се съвземе от не особено успешните от финансова гледна точка последни няколко години. След вече покрилия се с позорна слава търг в „Сотбис” през 2008-а, когато бяха продадени негови творби на обща стойност 111 млн. британски лири (около 300 млн. лева), цените на Хърст се сринаха заедно със световната икономика. През 2012-а пък негова изложба в лондонската галерия „Белият куб” беше разпердушинена от критиците. С „Нюпорт стрийт” Деймиън сякаш се връща към корените си: той беше кураторът на легендарната експозиция Freeze през 1988 г., направила известни много от колегите му, които тогава бяха все още студенти в „Голдсмитс колидж”.

Йоко Оно
Родена през 1933 г. в Токио. Живее и твори в Ню Йорк

През декември 1969-а Йоко Оно и Джон Ленън подеха световна кампания в 10 големи града, изписвайки простичкото послание WAR IS OVER! (Войната свърши!), а отдолу с по-малки букви IF YOU WANT IT (Ако го пожелаеш).

„Войната свърши…“, 1969 г., Ню Йорк по Коледа

Този декември Оно възроди инициативата, като използва социалните мрежи и личния си сайт да призове отново за прекратяване на войните. И след смъртта на съпруга си през 1980 г., тя непрестанно се бори за мир. Но през 2015-а Йоко е по-активна от всякога. Чрез Туитър художничката осъди притежанието на оръжие, организира хиляди хора да формират в Сентрал парк гигантски знак на мира, а с изкуството си вдъхнови публиката. На нейната изложба в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк беше отделено голямо внимание.

Просто мир

„Йоко Оно беше изпреварила толкова много времето си – четири или пет десетилетия за ранните си работи – че творбите й чак сега започват да изглеждат съвременни и публиката да разбира колко многопластови са те. Като пионер в концептуалните, социалните и пърформанс практиките тя е един от най-иновативните и значими артисти на нашето време”, обяснява Клаус Бизенбах, главен куратор на Музея на съвременното изкуство.

Изложбата „Yoko Ono: One Woman Show, 1960–1971” е посветена на ранната й кариера и включва много картини, пърформанси, видео, фотографии и текстове. Тази експозиция отхвърля всякакви съмнения относно визионерските качества на Оно и ролята й на самобитен творец.

Не по-малко интересна и поучителна е сегашната изложба в две части на Йоко – THE RIVERBED. Тя се разпростира едновременно в нюйоркските галерии „Андреа Розен” и „Лелонг”. Художничката отново залага на медитативните преживявания, като този път предлага на посетителите да седнат и да помислят върху прости думички като „помня” и „желая”, а след това да допринесат с разсъжденията си за крайния облик на инсталацията.

Йоко Оно и THE RIVERBED