Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

„Тор: Рагнарок“ – смешен, страшен, кух и прекрасен

Залезът на боговете, разказан като фентъзи екшън комедия

Най-трудни са битките с приятели. - „Тор: Рагнарок“ – смешен, страшен, кух и прекрасен

Най-трудни са битките с приятели.

Близо 100 години (с малки изключения) в киното ставаше така – ако един филм е спечелил доста пари, се правят продължения в опит да се доизцеди каквото мляко е останало във вимето на дойната крава, пък ако ще и да тече само водица. И така, докато прокапе кръв – тоест, докато финансовите загуби станат болезнени.

С появата си на кинопазара „Марвел“ наруши много правила – включително и това – и създаде нови. Студиото уверено върви по пътя на „Дисни“, започнал от книжки със смешни мишки, за да се превърне във втория най-голям медиен конгломерат в света и в най-голямото и прочуто студио в американското кино.

„Марвел“ не започнаха с мишки, а със супергерои като Ка-зар, Човека-факел и Капитан Америка, но принципът е същият. И все пак засега „Марвел“ е просто една малко по-едра мишка с големи мечти в гиганския майчин скут на „Дисни“.

Рано е да се каже дали „Тор: Рагнарок“, седемнадесетият филм на „Марвел“ от 2008 г. насам, е и най-добрият. Но със сигурност е най-добрият от трите за Тор Одинсон, скандинавския бог на гръмотевиците, който, благодарение на студиото зад гърба си, вече не е принуден да живее чак в Асгаард, а където си иска. И освен това се сдоби куп интересни приятели като Хълк, Капитан Америка, Железния човек, Черната вдовица… но и с нови врагове.

В норвежката митология Рагнарок (гибелта или залезът на боговете) е поредица от предстоящи събития, сред тях и грандиозна битка, която ще завърши със смъртта на редица видни фигури от местния пантеон като нашите приятели Один, Тор и Локи. Холивудсака митология има малко по-различни (и по-хуманни) представи, но няма да издаваме кой умира и кой не. Макар че всеки знае.

Та в „Тор: Рагнарок“ целта на Тор (Крис Хемсуърт) е да предотврати Рагнарок. След като не успява (за наш късмет, защото иначе нямаше да видим великата битка), той минава към план Б: спечелване на сражението с помощта на част от приятелите си отмъстители. Но краят е трагичен – всички до един умират (шегувам се, не всички).

Този път Тор има няколко противника – първо огненият демон Сутур, защото за да настъпи Рагнарок, короната на Суртур трябва да се събере с вечния огън, който гори под Асгаард. После (като в класическа сапунка) се оказва, че освен пакостлив брат – Локи (който ту пречи, ту помага), Тор има и мно го по-опасна сестра – Хела (Кейт Бланшет). Тя поне е праволинейна, но това е много лоша новина за Тор, защото Хела е богинята на смъртта, далеч по-силна от брат си и ужасно злонамерена…

Сестра му Хела (Кейт Бланшет), която не се плаши от чукове.

Брат му Локи (Том Хидълстън), който никога не знаеш какъв номер ще ти извърти.

После се сбива с една постоянно подпийнала, но доста симпатична валкирия, а преди да финалната баталия му се налага да участва и в много тежък гладиаторски двубой с уж приятеля си Хълк. И всичко това – без любимия си чук.

Сред великолепния дизайн, поразителните ефекти, безупречните екшън сцени и чудесните актьори, участват още Теса Томпсън, Том Хидълстън, Антъни Хопкинс, Марк Ръфало, Джеф Голдблум, Идрис Елба, Бенедикт Къмбърбач (като д-р Стрейндж) – ме подразни единствено музиката (но може пък да зарадва някой друг).

Още в началото на филма беше много силно, първата битка е озвучена с песента на „Лед Цепелин“ „Immigrant Song“, писана сякаш за Тор:

Идваме от земята на леда и снега
От полунощното слънце и горещите извори
Чукът на боговете
Плаваме с корабите си към нови земи
За да се ​​бием с ордите, да пеем и да крещим
Валхала, аз идвам!
“, пее Робърт Плант и развява коса също като Крис Хемсуърт в ролята на Тор (преди да го подстрижат принудително като милиционер софийски хулиган през 1974 г.).

На фона на този най-естествен избор, през повечето време останалата музиката бе с някакво доста демоде синти-поп-диско звучене. „Цепелин“ се завърнаха чак за акомпанимента на финалната битка – късно.

Хубаво е, че откакто не сме го виждали, Тор е развил чудесно чувство за хумор – което му е много нужно, за да понесе без да се депресира всичко, което му се случва в този филм. Вече може да мисли и за кариера в комедийно шоу, но и в „Тор: Рагнарок“ не спира да подхвърля шеговити реплики, към всеки, с когото говори или се бие. Особено, когато се бие. Или го бият.

Най-сетне в историята се появи и валкирия – забавна, опасна и понаквасена.

Ако още не е станало ясно, за разлика от първите два филма „Тор: Рагнарок“ е комедия – фентъзи екшън комедия с доста страшни и някои много красиви моменти, но все пак комедия. Не знам дали продуцентите са си взели бележка от успехите на доста смешните „Дедпул“ и „Пазителите на галактиката“, но това е верният път. Опитите да се направи драма от история, в която скандинавски бог се бие с човек, който става много зелен и голям, когато се ядоса, не могат да бъдат приети сериозно.

В заключение: „Тор: Рагнарок“ е шумен, пъстър, страшен, кичозен, ефектен, красив, забавен и кух филм – с една дума чудесен! Точно какъвто трябва да бъде един блокбъстър по комикс, с който да прекараме захласнати в безмислено забавление 130 минути.

P.S.: Длъжен съм да добавя, че едно от очакваните най-трудни изпитания за Тор – преминаването му през Ануса на Дявола – всъщност не беше нищо особено.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg