Тошко Африкански подсказва: Тиквата е най-високата планина в България

Преди точно 80 години се появява най-прочутата маймунка в българската литература. Повестта на Ангел Каралийчев „Тошко Африкански“ излиза през 1940 г. и бързо става любима на децата, защото пакостливото животинче прави повече бели, отколкото те самите.

Тошко пристига от Африка – „внесен“ е в България. Всъщност най-характерната черта на маймунката е, че каквото и да стане, оцелява. Тошко предизвиква неудобства, създава хаос и проблеми за другите, поставя ги в нелепи ситуации, а после се измъква – точно както се полага на маймунка. Той е и смешен, и дразнещ; и естествен, и нелеп. Влязъл в света на нормалните хора, Тошко го разбърква напук на всички правила, без да оставя нито поука, нито нещо новосъградено – гений на съвършената пакост.

Предлагаме ви да прочетете глава от повестта на Ангел Каралийчев.

Мъдри отговори

— Няма ги вече патенцата, отлетяха! — замислено проговори Тошко и закрачи към Пънча.

Дръпна го за крака. Пънчо спеше блажен сън. Едвам отвори едното си око и пак го затвори. Тошко навря в носа му една сламка. Пънчо скочи. Крушевата сянка наближаваше вратника. Сънливият ученик се протегна, влезе в пещника, отряза си една порязаница хляб, мушна я в торбичката наместо книга и потегли за училище. Тошко закрачи подире му.

Беше още рано. В учебната стая нямаше никой. Пънчо натика Тошко пак в печката и седна на мястото си. Бръкна в торбичката, отрони шепа трохи и ги налапа. Надойдоха децата. Превърнаха тихата стая в лудница. Влезе и учителят. Провери всички ли са дошли. След това се изправи пред черната дъска.

— Деца — рече той, — вие знаете, че през първия час имаме урок по география. Научихте ли си урока?

— Научихме го — извикаха всички.

— Много се радвам, че го знаете. Я да излезе Пънчо Върбов и да ми го разкаже! Хайде, Пънчо?

Пънчо излезе неохотно и скръсти ръце.

— Разказвай! — подкани го учителят.

Пънчо напъна всичкия си ум, но главата му не роди нито една мисъл. Сякаш сутринта майка му, като метеше стаите, беше измела с метлата и знанията от главата му.

— Сам не можеш да разказваш. Тогава аз ще ти задавам въпроси, а ти ще ми отговаряш. Кажи ми, коя е най-високата планина в България?

Пънчо насочи очи към печката. Оттам се чу шепот:

— Тик-тик!

Пънчо се досети бързо какво му подсказа Тошко.

— Тиквата! — извика той.

— Много право — кимна с глава учителят. — Тиквата е най-високата планина в България. Ами коя е най-голямата река?

От печката пак се чу шепот:

— Тик! Тик!

— Тиквата! — извика пак Пънчо и изгледа победоносно другарите си.

— Вярно е. Ти си най-умният ми ученик. Ами да видим коя е тази тиква, която се е скрила в печката и ти пълни главата с толкова мъдри отговори!

Мравки полазиха по Тошковия гръб. Учителят отвори вратата на печката и извика:

— Излез, многознайнико!

Тогава Тошко се измъкна, прескочи масата и като хала изхвръкна през счупения прозорец.

Децата зяпнаха от учудване и продължително изговориха буква „а“.