Тото загуби рекламен договор с „Пепси“ заради това, че е дал трибуна на насилника Тити Папазов. „Мини Марица Изток 2“ уволниха свой служител, изразил одобрение за агресията срещу жени. Случва ли се нещо ново в България? Дали пък не възприемаме вече културата на отхвърляне на неприемливото, грубиянско и агресивно отношение? Дали не започваме съвсем основателно да остракираме тези, които тровят обществото с поведението и мисленето си?
Вижте още: „ПЕПСИ“ ПРЕКРАТИ ДОГОВОРА СИ С ТОТО
Колкото и да ми се иска да вярвам в това, все още съм скептична. Спомням си, че съвсем наскоро имаше подобен казус, в който и насилникът, и жертвата са популярни публични личности, но резултатът от разкриването на проблема беше точно обратният на този, който виждаме сега.
Актрисата Диана Димитрова разказа за побоя, който ù е бил нанесен от актьора Юлиан Вергов. Разбрахме, че продуцентът на сериала „Откраднат живот“ Евтим Милошев се е опитал да я убеди да не подава жалба, а много от колегите ù са били пасивни и безразлични към случилото се. След тази първа #MeToo лястовичка обаче пролет не дойде. Жертвата на физическо насилие стана жертва за втори път – беше нападната от гласовити и многобройни коментатори в социалните мрежи и медиите, които наложиха тезата „сама си е виновна“. А Юлиан Вергов не просто не понесе никакви последствия, а дори започна да катери нови върхове в кариерата си. Димитрова пък залезе – не се чува да е получила предложения от продуценти и режисьори за нови роли. Общественото мнение явно работи избирателно, поне засега.
Принципно съм привърженик на презумпцията за невиновност до доказване на противното. Не харесвам публичния линч в нито един аспект. Страхувам се, че животът на един човек лесно може да бъде съсипан от фалшиви обвинения (както се случи с Кевин Спейси). Но и не смятам, че подобни случаи трябва да бъдат пренебрегвани. Най-малкото защото изпращат противоречив сигнал.
Образът на Юлиан Вергов като насилник е нарисуван само от едната страна. Може и да има нюанси, които не сме виждали. Може Димитрова да е преувеличила, може отзвукът от думите ù да е непропорционално силен. Има само една институция, която може да се произнесе по въпроса и това не са социалните мрежи, а съдът.
Съдът е длъжен бързо и ефективно да реши казуса. Не да го отлага, не да го разтяга във времето или да го потулва. Склонността на съдебната система да работи мудно и да взима решения години по-късно не отговаря на скоростта на времето, в което живеем. Обществото се развива толкова динамично, че всеки дисонанс му се отразява пагубно, ако не бъде овладян. Преди да се стигне до присъда по закон, социалните мрежи вече са издали своята. И прецедентът става труден за пренебрегване, както обикновено се случва при търсенето на справедливост.
В общественото несъзнавано вече е пуснало корени разбирането, че „тя си го заслужава“ и че това оправдава насилника. Не случката Димитрова-Вергов е причина за това, тя е симптом на ужасната зараза, която си носим от векове. Някаква извратена форма на „каквото повикало, такова се обадило“ определя отношението на масата хора към насилието помежду им. Крив е първоначалният критерий – нямаме добре формулирана представа за приоритетите и съдим с диспропорции. Имаме проблем с различаването на добро и зло. А е простичко – дори най-сериозната грешка на който и да е човек, без значение от какъв пол, не може да бъде причина за физическо насилие срещу него. Няма как да се мери с един аршин.
Това ни е и от „традициите“. Колко български романи и филми легитимират насилието като „невинен“ способ да се развърже възела в нечии отношения… Дори в детските кинопродукции репликата „Сашко само го бият“ все още предизвиква усмивка, а не потрес. Насилието в семейството е описвано и с трагична нотка от Елин Пелин, и с комична от Чудомир. И от всички класици практически. Подминаваме тези сцени като нещо естествено, разбиращо се от само себе си. И дори да знаем с ума си, че е нередно, понякога се поддаваме на заложената родова памет и реагираме без мисъл, противно на принципите си.
Докато не осмислим проблема, докато не го обсъдим, разнищим, докато не стигнем до дъното му в настоящето и в миналото, той ще трови обществото ни. Масовите протести срещу насилието, първите прояви на спонтанна кенсъл култура, са някакво начало. Но то е недостатъчно, ако не започне истински разговор, в който на насилниците трябва да им бъде отнета думата.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение