„Това е проказа! Ура!“

Реставраторката Леони Селиджър е открила характерните за проказа петна по една от фигурите, изобразени на витражите от ХІІ – ХІІІ век в Кентърбърийската църква, съобщава „Арт Нюзпейпър“. „Това е проказа! Ура!“ – само тези думи е съдържало писмото, изпратено от Селиджър по мейл от Кентърбъри в Торонто до историчката Рейчъл Къпманс от Йоркския университет, която изучава живописните мотиви от витражите. Двете изследователки отдавна се занимават с идентификацията и реконструкцията на оригиналните сюжети, които разказват за събитията от годините след убийството на кентърбърийския епископ Томас Бекет от рицарите на Хенри ІІ през 1170 г.

Томас Бекет е бил погребан в капелата „Света троица“ в Кентърбърийската катедрала, а гробницата му е била обкръжена от северната и южната страна с витражни прозорци. До днес са оцелели 7 от дванайсетте оригинални витража, на които са изобразени поклонници, които идват при него за изцеление. В момента шестметровият витраж с условно име „Север ІІІ“ е изпратен в Британския музей, където е централен експонат в изложбата „Томас Бекет. Убийство и сътворяване на светец“, която ще продължи до 22 август 2021 г. Благодарение на новото изследване витражът е подреден правилно за пръв път от няколко столетия.

Въоръжени с микроскоп и хроники от края на ХІІ век, Селиджър и Къпманс успяват да разпознаят върху тялото на човека, на когото светецът умива краката, петна от проказа, които при голямо увеличение се различават от следите от увреждане на стъклото. Освен това е открит и надпис „lepra“ (проказа) под фигурата на ездача в друга част от витража. Така изплува историята с изцелението на Ралф дьо Лонгвил, записана през 1171 – 1172 г. от монаха Бенедикт от Пътърбъроу.

„Фрагментите от пъзела се подредиха в цялостна картина – казва Къпманс пред „Арт Нюзпейпър“. – Години наред се опитвахме да открием тайната и едва когато обединихме познанията си за текста с това, което виждаме на витража, историята стана ясна.“

Художниците, създали „Север ІІІ“ през 1180 г., са следвали хронологията от ръкописа на Бенедикт. Скоро след това учените успяват да идентифицират още един панел, който се оказал на погрешно място. В него се разказва историята на Ейлвард от Уестънинг, който се обръща за помощ към Томас Бекет, след като е бил ослепен и кастриран заради дребна кражба. С вярата, че светецът може да го изцели, той отива на поклонничество в Кентърбъри. Витражистите са го изобразили до дърво с три големи листа, символизиращи възстановените му гениталии.

Когато посещавали Кентърбъри, поклонниците можели да получат малки оловни съдини, съдържащи вода с частица от кръвта на свети Томас. На витража „Север ІІІ“ е изобразен монах от абатството Жерво в Йоркшир, пиещ от такъв съд.

Още през 2018 г. Селиджър и Къпманс доказват, че панелите от друг витраж, наричан „Север V“, не са късна реставрация, а автентични средновековни композиции.

Това, че седемте панела са съхранени в оригинал до днес, само по себе си е чудо. Те са били подлагани на опасност неведнъж, включително през 1538 г., когато по време на Реформацията е била унищожена надгробната украса върху гробницата на Бекет, както и през 1660 г., когато е била проведена неумела реставрация и по настояване на епископа витражите са били преместени по-близо до трона му.

По време на викторианската епоха художници са възстановили някои от панелите, използвайки случайни фрагменти, и даже са добавили собствени версии, без да документират намесата си.