Необичайна годишнина отбелязват днес в Националната галерия на Осло. Преди точно 30 години, на 12 февруари 1994 г., картината „Вик“ на Едвард Мунк е открадната от галерията, като при това крадците оставят присмехулна бележка: „Благодаря за лошата охрана“.
„Вик“ е намерена 3 месеца по-късно, но през това време е била основна тема на всички новинарски емисии. И макар световната ù слава да идва много преди това, историята с кражбата и откриването на картината я превръща в сензация.
„Вик“ на Мунк е тема на обсъждане от изкуствоведи и психиатри, писатели и художници се вдъхновяват от нея, тя се е превърнала в културен код не само в Европа. А интересните факти около нея са изобилни.
Първоначално „Вик“ се е появила като текст. През януари 1892 г., докато е в Ница, Едвард Мунк пише в дневника си:
„Разхождах се с двама приятели – слънцето отиваше съм залез. Обхвана ме печал. Внезапно небето стана кървавочервено. Спрях се и обезсилен се опрях на перилата – кръв и езици от пламъци се метнаха над черно-синия фиорд и над града. Приятелите ми продължиха пътя си, а аз застинах на място, треперейки от страх, и усетих ужасяващия безкраен вик на природата“.
Към това усещане Мунк се връща през целия си живот – създава девет различни варианта на този текст, в това число и две стихотворения, често цитира части от него по полета на етюди и ескизи, а през 1930 г., когато продава версия на „Вик“ с пастели, прикрепва към нея написана на ръка строфа от стихотворение.
От текста се ражда образ. Написаното в дневника не оставя Мунк на мира и той прави множество наброски, които придружава с части от текста и строфи от свързаните с него стихотворения. Първоначално се появява картината „Настроение по залез“, по-късно преименувана на „Отчаяние“. Пейзажът и вторият план – червено небе, фиорд, дървени перила и отдалечаващи се човешки фигури, напомнят на „Вик“, но централната фигура е друга – мъж без ясни черти стои с профил към зрителя. Тази картина Мунк показва за пръв път през есента на 1893 г. Тогава прави и втора версия, в която се появява фигура, гледаща право към зрителя, но едва напомняща човек.
Името „Вик“ не се появява веднага. Новата си картина Мунк нарича „Съмнение“. Показва я през декември 1893 г. в Берлин като част от цикъла „Любов“, в който влизат още пет творби – „Глас“, „Целувка“, „Вампир“, „Мадона“ и „Меланхолия“. Половин година по-късно решава да промени името след излизането на книгата на полския писател Станислав Пшибишевски, който прави задълбочен анализ на картината. Първоначално я нарича „Викът на природата“, но по-късно оставя само „Вик“.
В горния ляв ъгъл на картината Мунк пише собственоръчно:
„Това може да бъде нарисувано само от луд!“.
Първночално се е смятало, че някой друг е драскал с молив върху засъхнала вече боя. Подозирали някой от недоволните посетители по време на първите показвания на картината, когато мнозина наричали „Вик“ „издевателство“ и „Карикатура“. В Норвегия дори бил организиран публичен диспут между лекари и студенти-медици, на който се обсъждало душевното здраве на художника. Но през 2021 г. надписът е бил заснет с инфрачервена камера, почеркът бил сравнен с почерка в ръкописните документи, оставени от Мунк, и било установено, че надписът е дело на самия художник.
Вижте още: ЗАЩО ВИКАМЕ? ЗАГУБИХМЕ ВСИЧКИ ТОКВИ КЪМ СВЕТА
„Вик“ не е една творба, а поне 35. Освен първата маслена картина от 1893 г. Мунк прави през същата година версия с пастели, през 1895 – втора версия с пастели, а през 1910г. – още една с масло, копие, което оставя за себе си, защото се намира купувач за първото платно от 1893 г. Освен това през 1895 г. Мунк започва да експериментира с литография и създава около 30 отпечатъка на „Вик“, които оцветява ръчно. Всички варианти на „Вик“ се различават по цветове и детайли, но композицията е неизменна.
През 1978 г. изследователят на Мунк Робърт Розенблум изказва предположение, че фигурата на картината е вдъхновена от перуанска мумия. През 1889 г. Мунк заминава на обучение в Париж, където по това време е Световното изложение. Там е представена и перуанска мумия от Музея на антропологията. Тялото ù в ембрионална поза е застинало с притиснати към бузите ръце и отворена уста – приликата с „Вик“ е натрапчива. Гоген прави няколко ескиза с мумията и около 20 пъти използва очертанията ù в свои картини. Все пак няма сигурни доказателства, че Мунк е видял тази мумия по време на Световното изложение.

Перуанската мумия, вдъхновила и други художници по време на Световното изложение в Париж. Снимка: Уикипедия
Пейзажът, изобразен във „Вик“, е реално място. Макар вдъхновението за картината да идва в Ница, Мунк избира като пейзаж за изплашената фигура местност край Осло, в която е живял като дете. Наблизо имало кланица за животни и приют за душевноболни и е напълно възможно малкият Едвард наистина да е чувал викове на това място по време на ежедневните си детски разходки.
Цветът на небето пък фиксира истинско природно явление. През 1883-1884 г. в Индонезия изригва катастрофално вулканът Кракатау. Последствията от бедствието се разпространяват по цял свят. В Норвегия също могат да бъдат наблюдавани свързани с изригването ефекти – от края на ноември 1883-та до средата на февруари 1884 г. залезите в страната били кървавочервени заради пепелта и газовете, изхвърлени от вулкана в атмосферата.
„Вик“ на Мунк поставя началото на експресионизма. Поне така твърди Оскар Кокошка в есето си от 1953 г. под заглавие „Експресионизмът на Едвард Мунк“, в което пише, че Мунк пръв от художниците успява да придаде форма на своя опит и да го предаде на другите хора.
По време на Втората световна война „Вик“ е била скрита от нацистите в норвежките гори. През 1926 г. пастелната версия от 1895 г. е купена от немския колекционер Хуго Симон, но през 1933 г. той е принуден да продаде картината и да избяга от Германия заради еврейския си произход. „Вик“ е купена от норвежката корабовладелска фамилия Олсен. След окупацията на Норвегия през 1940 г. Олсен крият картината на Мунк в колиба в гората, като се страхуват, че ако бъде открита, ще бъде унищожена, защото Мунк е обявен за представител на „дегенеративното изкуство“.
Четвърт век по-късно „Вик“ става символ на антивоенните протести в САЩ. Когато става ясно, че американските военни използват във Виетнам напалм, за да изгарят цели селища с мирно население, в Америка започват протести, които използват като един от символите си картината на Мунк. Тя била изобразявана на плакати, тениски и други протестни атрибути. През 1972 г. кореспондентът на „Асошиейтед прес“ Ник Ут прави снимката „Ужасът на войната“, която се смята за аналог на „Вик“ във фотографията – бягащи от запаленото с напалм село деца, равнодушно наблюдавани от американски войници. Централната фигура на пищящоот болка и ужас дете критиците неизбежно сравняват с фигурата от „Вик“.
„Вик“ влиза и като културна препратка в множество по-късни произведения на изкуството. Филип К. Дик използва фигурата на Мунк като обяснение за себеусещането на андроидите. В култовата му антиутопия „Сънуват ли андроидите електрически овце?“ хората експлоатират човекоподобни андроиди, като смятат, че те не заслужават човешко отношение. Двама от ловците на андроиди обаче отиват на изложба на Мунк и се спирта пред „Вик“, като разсъждават, че може би така се чувстват изключените от обществото андроиди.
Лицето на преден план във „Вик“ става и маска на най-известния киноманиак. През 1996 г. излиза първият филм от поредицата „Вик“ (преведен на български като „Писък“). Маската на серийния убиец, изобразяваща вик на ужас, според режисьора Уес Крейвън е вдъхновена от картината на Мунк.
През 2013 г. по случай 150-годишнината от рождението на Мунк Марина Абрамович организира флашмоб на фона на същия пейзаж, който е изобразен във „Вик“. На същото място жителите на Осло са имали възможност да крещят в празна рамка за картина. Участвали са повече от 270 души.
През 2012 г. „Вик“ става най-скъпата картина, продадена на търг. Семейство Олсен излага за продажба същата онази пастелна версия, която е крило в гората от нацистите. Аукционът трае само 12 минути, а крайната цена е 119,9 млн. долара. Рекордът се задържа само една година – още през 2013 г. триптихът на Франсис Бейкън „Три щриха към портрета на Люсиен Фройд“ е продаден по-скъпо, а през 2017 г. „Спасителят на света“ на Леонардо да Винчи (предполагаемо) достига космическата сума от 450,3 млн. долара.
„Вик“ се е превърнала в универсален символ на страха и страданието. През 2004 г. Министерството на енергетиката на САЩ утвърждава пиктограма, нарисувана на основата на фигурата от „Вик“, за обозначаване на местата за подземно съхранение на ядрени отпадъци. Това трябва да служи и за предупреждение на следващите поколения. През 2009 г. пък Асоциацията за лечение на невралгия на троичния нерв (призната за хронична болест с най-интензивна степен на болка) нарече „Вик“ свой символ и най-добра илюстрация за мъченията, които изпитват пациентите с тази диагноза.
По материали от чуждестранния печат
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение