Това не е библиотеката на Умберто Еко

Снимка на домашната библиотека на Умберто Еко тръгна из Фейсбук след неговата смърт. Кончината на писателя и философ, когото без съмнения можем да наречем велик и един от големите умове на нашето време, предизвика поток в социалните мрежи с детайли около неговата личност, цитати от проникновени изказвания и фотография на тази библиотека – като свидетелство за неговата забележителна ерудиция. Пещера, пълна с литературни съкровища, кьоше от Вавилонската библиотека, кътче от книжния рай…! Това ли е мястото, където „библиотекарят“ Еко е написал първите изречения от „Името на розата“, от тук ли е тръгвал мислено по лабиринтите на тайната манастирска библиотека?

Не, не е това. Книжното пристанище на фотографията принадлежи на друг светъл ум на нашето съвремие – Ричард Макси. Намира се в дома му в Мериленд, САЩ.

Проф. Макси е един от основателите на Центъра за хуманитарни дисциплини към университета „Джон Хопкинс”, където преподава петдесет години. Той е истински ренесансов човек, вдъхновител за всички, които са имали щастието да попаднат в групите му, защото бе посветил себе си на това да покаже славата на писаното слово пред своите студенти.

За проф. Макси литературата определено е движеща сила. А библиотеката му е по-впечатляваща, отколкото може да се изрази с думи. Тя съдържа над 70 000 тома, сред които има безценни първи издания на Пруст, Фокнър и Хенри Джеймс.

След своето пенсиониране, той дарява книжната си колекция на университета „Джон Хопкинс“. Академичната управа решава да създаде семинарен център на името на професора, а мястото да бъде оформено като домашната библиотека, за да предложи на студентите да се потопят в атмосфера, близка до тази, в която техните предшественици са имали привилегията да учат.

Умберто Еко също притежава подобно гнездо – великанско гнездо за птица книгояд. Книжното му обиталище се намира в Милано. В нея ненаситният библиофил е събрал 50 000 тома, сред които особено място има сбирката му от съчинения на измислени, окултни или направо шарлатански теми.

„Интересува ме мистификацията, фалшивото – казва той в интервю пред Жан-Клод Кариер. – Не притежавам Галилей, но пък имам Птолемей, защото той е сгрешил.”

Преглеждайки библиотеката си, Еко съставя „История на легендарните земи и места“ – илюстрован пътеводител на митични дестинации – Атлантида, Ел Дорадо, Камелот – и реалното влияние, което те имат върху историята. На български език книгата е издадена от „Изток-Запад“.

Приживе Умберто Еко беше загрижен за съдбата на тази библиотека след неговата смърт.

„Всеки писател или художник, всеки музикант и учен е дълбоко загрижен за оцеляването на труда си след собствената му смърт – бе казал философът пред „Ню Йорк Таймс“. – В противен случай би бил идиот. Смятате ли, че Рафаел не се е интересувал какво ще стане с картините му, след като умре? Това е другата страна на нормалното човешко желание личността ти да продължи да живее по някакъв начин и това е в основата на всяка религия. Ако се занимавате с някаква творческа дейност, е от огромно значение да изпитвате тази надежда. В противен случай сте само някакъв човек, който прави нещо, за да има жени и шампанско. Ако не се надявате, че работата Ви ще Ви надживее, значи не обичате това, което правите.“

В чии ръце ще попадне книжното богатство на Еко – предстои да разберем.