Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Това не е Вазов

„Човек не трябва да вярва на всичко, което чете в интернет“, пише през 1875 г. Христо Ботев... Преди да споделяте патриотизъм във Фейсбук – проверявайте източниците

Известно е, че Иван Вазов е правил много преводи – сред публикуваните от тях обаче няма нещо на Уолтър Уинкъл. А и защо би могло да има? - Това не е Вазов

Известно е, че Иван Вазов е правил много преводи – сред публикуваните от тях обаче няма нещо на Уолтър Уинкъл. А и защо би могло да има?

„Човек не трябва да вярва на всичко, което чете в интернет“, пише през 1875 г. във вестник „Знаме“ революционерът Христо Ботев. Разбира се, това е също толкова грешен цитат, колкото са мелодраматичните апели на Маркес в прощалното му писмо или пък онази реч за плажното масло на Кърт Вонегът. Но хората продължават ли, продължават да се доверяват на всичко, което им звучи изпъстрено със захаросан патос. Така се случва в последните дни и с Иван Вазов – почти век след смъртта на Патриарха на българската литература някой умник му приписа безумно стихотворенийце и хиляди в социалните мрежи радушно го споделиха с думи като:

„prav e vazov, nqma gi vece tezi cennosti“.

Към 12 ноември харесванията на „оригинално“ качената във Фейсбук снимка със стихотворението са повече от 2500. Човекът, дал я на широката общественост, с горчилка и правописни грешки отбелязва, че страната ни би имала огромен прогрес, ако това произведение на Вазов бе включено в задължителната образователна програма.

Жалко само, че няма как да се случи – то нито е на Иван Вазов, нито пък, както компетентно заявява под изображението една дама, е преведено от него. За да е напълно ясно – нескопосаното стихче „Аз мога“ няма никаква връзка с Патриарха на литературата.

„Площад Славейков“ се извинява на читателите си, че публикува безвкусни стихове като тези.

„Площад Славейков“ се извинява на читателите си, че публикува стихове като тези.

Ценен принос за развенчаването на градската легенда има Биляна Сокурова – в групата „Какво четеш“ във Фейсбук тя публикува свое разследване за генезиса на творбата. Сокурова обяснява, че истинският автор на „Аз мога“ е слабо известният американски поет Уолтър Уинкъл – познат всъщност само с това стихотворение.

„Годините на живота му се засичат с тези на Вазов и теоретично след първата публикация на стихотворението през 1905 г. в Мисури би могло Вазов отнякъде да е видял стихотворението и да го е превел – пише Сокурова. – Но вероятността реално е 1:10000, сигурно и по-малка. Според моето мнение стихотворението е добило популярност най-вече заради цитиранията си от Наполеон Хил в негова книга и в няколко други книги, очевидно популярни в средната класа през 30-40-те г. (евангелистки сборници, съвети за детегледачки, помагало за филипински медсестри и прочие бози). Това се случва вече след кончината на Вазов.“

Писателят, разбира се, е известен с това, че е правил много преводи – сред публикуваните от тях обаче няма творение на Уинкъл. А защо би могло да има, след като Вазов най-вероятно дори не е знаел кой е този човек?

Друга страна на спора е езикът на „превода“ – много по-съвременен от Вазовия стил, който си служи с архаизми, русизми, църковнославянизми и т.н. Стил, който не може да бъде сбъркан от човек, чел поне 7-8 стихотворения на поета. Освен това, разсъждава Сокурова, Вазов е и добър стихоплетец, който никога не би си позволил нещо подобно:

„успехът се крие в твоята воля / и е в умствената ти настройка…“

Нито пък изобщо този езиков конструкт би могъл да мине през умствената му настройка… Годините все пак, предполага се, са още преди 30-те.

„Не съм чела изданията на Наполеон Хил, излезли у нас, но силно подозирам, познавайки някои реалии на българското книгоиздаване от ново време, че някой е превел стихотворението криво-ляво заради негова книга (на Н. Хил) и го е пльоснал под „чуждо име и вънкашност нова“ за повечко авторитет“, добавя Сокурова.

Цялата загадка обаче остава недоразплетена. Вярно, същината ѝ – че Вазов няма отношение към „Аз мога“ – е ясна като бял ден. Известно е и кой е истинският автор на творбата. Преводачът обаче (както личи – титан в това изкуство) може би завинаги ще остане забулен в мъгла…

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС