Ако си сменил България за Нова Зеландия и Австралия в търсене на силни усещания, нищо чудно духът на пътешествието да те отведе и в Антарктида. След Страната на дългия бял облак малко неща могат да те стреснат. Това се случва с Изабела Шопова, автор на пътеписите „На изток – в рая” и „На запад от рая” – при нея незабравимите приключения винаги започват по един и същ начин:
„С малко дързост, с една подадена ръка и скок в тъмното.”
След щателната подготовка, един ден просто се качваш на борда на испанския антарктически кораб „Хесперидес“ и се отправяш към края на света. На юг от най-южната суша. На юг от всяка цивилизация. Най на юг. Бялата любовница, както е едно от многото прозвища на Антарктида, покорява с величието, вцепенението и тишината. С непокътнатата красота. Но също и с топлотата на човешките отношения, със силния дух на нейните гости.
Изабела признава, че първото й стъпване на Южния континент съвсем не е толкова тържествено и героично, колкото си е представяла:
„С тежка въздишка трябва да преглътна факта, че елегантността и грацията очевидно не са сред добродетелите на антарктическия пътешественик. Затова пък оцеляването се котира високо. Примирявам се с новия си статут на кръстоска между Татко Барба, покемон и телетъбис в името на безопасността. Гледката на тумба тромави марсиански космонавти, превзели абордажно оранжевото корабче насред свирепи полярни пейзажи, е потресаваща. Щеше да е смешно, ако не беше страшно. Надявам се айсбергите наоколо да имат добре развито чувство за хумор. Иначе сме им съсипали деня.”
От книгата става ясно, че историята на туризма в Антарктида е кратка, но траекторията му е подчертано възходяща. Първите туристи кацат с туристически полет от Чили през 1956 година – правят кръгче над Южните Шетландски острови и Антарктическия полуостров. Следва първият круизен кораб в тези води – аржентински, през 1958-а. През 1973-та започват масови посещения с испански лайнер, превозващ 900 пътници, а през ноември 1979-а туристически полет на „Еър Ню Зиланд“ катастрофира в подножието на вулкана в планината Еребус с 257 души на борда. Сурова трагедия, разтърсила цялата нация и целия свят – по онова време катастрофата е четвърта по брой жертви в света…
Директорът на Националния център за полярни изследвания и председател на Българския антарктически институт, проф. Христо Пимпирев, е главният виновник и подстрекател на Българската антарктическа програма и участник във всички осъществени до момента експедиции. Българската база на остров Ливингстън се намира в подножието на крайбрежен шелфов ледник – Перуника.
„Дали са религиозни българските антарктици, не знам, но от споделени преживявания, от интересни аргументи в разгорещените спорове, от някоя изтървана дума в интервюта и книги, българският полярник се очертава като духовно ангажиран. Човек с вяра. Учен, рационален мислител, скептик, технократ, многознайко и полиглот. Но също и готов да приеме, че тайните на мирозданието може да си останат непознаваеми за простосмъртните. Убеден, че отвъд материята и жалкото дребнавие на битието има нещо друго, по-голямо от нас. Нещо, до което той се е докоснал в скитанията си Там Долу, в континента, най-близък до Космоса, в обиталището на боговете.”
В българското книгоиздаване темата за Антарктида, така популярна в целия останал свят през XX и особено в XXI век, е едва загатната – на сайта на Българския антарктически институт са прилежно изредени всичките… 12 книги за Антарктида, повечето от които дори не са в продажба. Затова „На юг от разума” е не просто забавно приключенско четиво, а ценен източник на информация за ледената земя далеч на юг. Място, което не е за преструвки.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение