Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Тишина в Ница. Здраво стиснати клепачи

Видях майка да слага ръце пред очите на детето си. Каза му да ги стиска, колкото може по-силно, разказва един от очевидците на атаката с белия камион

Прочутата Английска алея на Ница е под обсада след събитията. Полиция охранява всеки подстъп към улицата, тя е осеяна с бели покривала, сред които обикалят съдебно-медицински екипи. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Тишина в Ница. Здраво стиснати клепачи

Прочутата Английска алея на Ница е под обсада след събитията. Полиция охранява всеки подстъп към улицата, тя е осеяна с бели покривала, сред които обикалят съдебно-медицински екипи. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Морският бряг, обичайно наситен с туристи, готвещи се за плаж в Ница, е трагично тих тази сутрин, пише София Фишер за британския „Гардиън“. Прозорците са плътно затворени, всички кафенета и магазини остават заключени през деня. Местните са се барикадирали в домовете си. Малцината, излезли навън да разходят кучетата си, са необичайно тихи… Прегръщат съседите си, когато пътищата им се пресекат.

По изгрев на всеки ъгъл туристи седят върху багажа си в очакване на такси, което да ги откара към летището. Сред тях е Джули Холанд, американка на почивка в Европа, с двете си дъщери. Тя е запазила полет директно до Орландо. Когато белият камион се е забил в тълпата с огромна скорост, Джули била на вечеря с децата си.

„Чухме писъци, хората започнаха да нахлуват в ресторанта – разказва тя. – Скрихме се в кухнята, под една от печките. Когато стрелбата спря, излязохме до вратата към улицата. Няколко полицаи ни ескортираха до хотела ни около 3 часа сутринта. Имаше трупове навсякъде. Дъщерите ми гледаха трупове. Много трупове.“

Надолу по улицата е Марк, портиер в сграда близо до крайбрежната линия. Седи на пейката си и се бори с напиращите сълзи. Вървял е обратно към дома си след фойерверките, когато паниката е обзела тълпата.

„Хората крещяха, семейства, тела навсякъде – разказва Марк. Посочва към мъж, който ситни нагоре-надолу по улицата и плаче по телефона. – Той беше с децата си снощи. Едва оцеляха. Не е затворил телефона от вчера. Още се опитва да осъзнае какво, по дяволите, се е случило.“

Прочутата Английска алея на Ница е под обсада след събитията. Полиция охранява всеки подстъп към улицата, осеяна с бели покривала, сред които обикалят съдебно-медицински екипи. На платната, отвъд барикадите, стъклени отломки, преобърнати колички за захарен памук и измачкани одеяла свидетелстват за хаоса предишната нощ. Мъж с бяла завивка, измъчен и замаян, накуцва по улицата, а негови съседи се опитват да му говорят.

„Изгубил е цялото си семейство“, споделя възрастна жена, а изпод слънчевите ѝ очила текат сълзи.

Италианецът Марко Барсоти, който живее в Ница, е гледал фойерверките с приятелката си снощи. Днес ходи по улицата и разговаря по телефона.

„Когато зарята свърши, тръгнахме нагоре по улицата – разказва той. – Внезапно хората започнаха да тичат напосоки, видяхме камионът да профучава край нас, хвърлихме се към плажа, за да се предпазим. Хората скачаха и падаха върху главите ни, тичаха към морето и не виждаха къде да стъпват.“

Едва когато двойката опитва да пресече улицата обратно към апартамента си, с изглед към плажа, вижда касапницата.

„Имаше десетина тела около нас.“

Барсоти, някак по рефлекс, вади телефона си и започва да снима. На видеото е изписан часа 22:46.

Пред централния вход на Средиземноморския университетски център, където се предлага спешна психологическа помощ на оцелелите с неживотозастрашаващи наранявания, мъже и жени седят и пушат в мълчание. Един човек се изправя и удря главата си в барикада преди пожарникар да го придружи внимателно към вътрешността на сградата. Навсякъде витаят ужас и шок.

Пол, местен жител, наблюдава семейства, които опитват да пресекат улицата, осеяна с трупове.

„Видях майка да слага ръце пред очите на детето си. Каза му да ги стиска, колкото може по-силно. Бащата носеше бебе в ръце и бе затиснал лицето му в тениската си.“

Тяхната съседка от горния етаж, възрастната Мери-Джейн Тюма, също е била свидетелка на кошмарните сцени.

„Напуснах Алжир, за да избягам от това. Сега то ме последва.“

Още по темата: ТЕРОР В ДЕНЯ НА БАСТИЛИЯТА

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах