Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Трагикомедията на Радан Кънев

„1 април 2034“ - дебют в литературата преди/след политиката

Този литературен опит обяснява решението на Радан Кънев да се заеме с нещата, свързани с общественото благосъстояние. Снимка: БГНЕС - Трагикомедията на Радан Кънев

Този литературен опит обяснява решението на Радан Кънев да се заеме с нещата, свързани с общественото благосъстояние. Снимка: БГНЕС

Почти на шега първият роман на Радан Кънев се появи на 1 април. Датата очевидно е била избрана заради заглавието на книгата „1 април 2034“.

Не съм сигурна обаче, че от гледна точка на публичния ефект това е добър ход. Най-вече защото в суматохата около великденските празници и регулярните пролетни политически скандали, събитието остана някак на заден план. И книгата бе избутана на задните рафтове – в централна столична книжарница я издирваха половин час сред купчини отлежала литература само два дни след появата ѝ.

А не е излишно да бъде прочетена. Не само защото Радан Кънев е една от ярките фигури в политическия ни живот. Не само защото редактор на книгата е безспорният майстор Радослав Парушев, а защото е приятно четиво, особено за професионалисти, журналисти и най-обикновени сеирджии в политиката.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Романът е с клеймото на „Фабрика за книги“ – раят на самофинансираните издания. Това само по себе си е странно, защото името на Радан Кънев като автор на забавен дистопичен роман е златна кокошка за книжните маркетолози. Но е напълно възможно авторът сам да е избегнал обвързването си с познатите ни големи издателски къщи. За всичко това можем само да гадаем.

Първата асоциация – още от заглавието – е с Джордж Оруел. 2034 година е точно 50 години след 1984-а. Добавката на конкретната дата – Денят на шегата (и лъжата) – подсказва, че ще се сблъскаме по-скоро с хумор, отколкото с драматична дистопия в трагични измерения. Като автор Радан Кънев смело се е поддавал на влияния, без да следва сляпо светлите си примери. Между редовете могат да бъдат открити (добре прикрити) и Дъглас Адамс с „Пътеводител на галактическия стопаджия“, и Михаил Булгаков, та дори и Алеко Константинов на места. Но това се случва някъде в периферното читателско зрение, не е натрапчиво и в никакъв случай не е подражание.

Малко по-бъбрива, отколкото трябва; малко по-разпиляна, отколкото е удобно за възприемане, малко по-насилена откъм персонажи – в това „малко повече“ може да бъде упрекната книгата. Иначе личи стремежът на автора едновременно да типизира и да бяга от клишета. Е, не е успял да се измъкне докрай, но пък е залял всичко с незлобив хумор, което го спасява от еднообразието.

Романът „1 април 2034“ е писан преди Радан Кънев да влезе сериозно в политиката – между 2002 и 2007 г, както уточнява авторът. Ако влезем в собствената му риторика, можем да кажем, че този литературен опит обяснява решението му да се заеме с нещата, свързани с общественото благосъстояние. За да направи опит да предотврати бъдещето, което сам е предрекъл.

А то е едновременно притеснително и забавно, това бъдеще. В него православието е със статут на политическа идеология, партиите са се омешали до степен, в която стават неразличими (в това май се е проявил като пророк). Иначе хората в България са същите – и в малкото градче, и в София. Видимо Кънев има нюх за политиката – усетът му за тенденциите в развитието на обществото е силен, доколкото това е демонстрирано в книгата.

Има и литературно-стилови попадения, които предизвикват спонтанен смях, като сцената в Клуба на пенсионера, където има портрети на подбрани видни личности. Диалогът „- Къде е Левски?“/ – Заляха го с компот“ е сам по себе си литературна миниатюра с много подтекст, при това наистина смешна.

Доста неща са добавяни вероятно при последната редакция на романа. Едно от тях е не чак толкова тънкият намек за съвремието, изразен в появяващите се тук-там на страниците картинки на прасе, навирило муцуна.
Финалът – една позитивна трагедия – също е признак за проблясващ писателски талант. Нетипичен за хумористичен роман, той донякъде оправдава гордо заявения от автора жанр „дистопия“, без да причинява страдания на читателя.

„1 април 2034“ е любопитна книга, с която може да се спори наум, да се прелиства многократно, да се сравнява с новините и реакцията на социалните мрежи. Остава ни и надеждата, че авторът ѝ ще опита още веднъж да се изяви на литературното поприще, за да можем да оценим таланта и прозренията му и след проникването му в политическите потайности.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах