Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Хипотези за града на дъното язовира и царските гробници на сушата

Некрополът на тракийския град Севтополис представен във фотоизложба в галерия „Средец“

Шлемът на Севт III от могилата Голяма Косматка, бронз, III в. пр. Хр.  - Хипотези за града на дъното язовира и царските гробници на сушата

Шлемът на Севт III от могилата Голяма Косматка, бронз, III в. пр. Хр.

Столицата на одриския владетел Севт ІІІ (330-300 г. пр.Хр.) днес се намира под водите на язовир Копринка, недалеч от Казанлък. А гробниците на местните владетели от Античността – на сушата. Находките от обширния некропол разкопките край потопения град дават обилен материал за анализ на живота в Севтополис, показан във фотоизложба в столичната галерия „Средец“. 

В края на класическия и ранния елинистически период град Севтополис е важен политически и религиозен център на все още непокорена от чужди завоеватели Тракия – макар гръцкият военен и историк Ксенофонт твърди, че Севт е един от сатрапите, тоест провинциалните управители на Персийската империя. Най-вероятно цар Севт номинално е отдал „земя и вода”, тоест се е признал за подчинен на великия ахеменидски шах на Иран, същевременно запазвайки самостоятелността си и изгодните контакти с гръцките градове-държави във и извън сферата на влияние на Персия. „Снишаването” изглежда древна политическа стратегия по нашите земи.

Около града на Севт са разположени свещените гробници и светилища на одриския царски култ. Казанлъшката гробница, гробницата на Севт III – Голяма Косматка, комплексът Оструша, Шушмановската могилна гробница, гробницата с грифоните, под Малка гола могила и още няколко места на древна почит към обожествяваните мъртви владетели са в центъра на експозицията в зала „Средец”.

Глава на Севт III от могилата Голяма Косматка

Глава на Севт III от могилата Голяма Косматка

Изложбата е част от опита да се разшири списъкът на световното културно наследство с още осем археологически обекта, разположени около Севтополис и Казанлъшката гробница. Формалният повод за събитието е 60-годишнината от членството на България в ЮНЕСКО и вероятно може да бъде разчетен като опит на Министерството на културата да окаже известна подкрепа за кандидатурата на генералния секретар на ЮНЕСКО Ирина Бокова в ООН.

Гробниците, светилищата и ценните предмети от т. нар. „тракийска долина на царете” свидетелстват за сложните религиозни практики на одрисите, както и за богатството на техните владетели. Тракийската култура не е изолиран феномен: тя е част от голямата средиземноморска антична цивилизация заедно с култури като египетската, финикийската, елинската и малоазийската. Същевременно траките осигуряват на антична Елада и контакт с т.нар. „варварски” култури на Скития и Централна Европа. По своето значение и влияние върху класическия свят на Гърция и Рим древна Тракия може да се равнява с Галия или Иберия.

Фотоизложбата ще може да бъде видяна до 12 август.

13884354_10154318631617416_1709687383_n

Златен пръстен от могила Светицата, V в. пр. Хр.

13871912_10154318632787416_1837050036_n

Апликация за броня от Голяма Косматка

13884497_10154318632272416_324570660_n

Апликация за броня от Голяма Косматка

13672415_10154318633602416_715188100_n

Апликации за конска амуниция, могила Голяма Косматка

13706268_10154318634537416_1244424278_n

Киликс, Голяма Косматка

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах