Траките с калпаци под бойните шлемове

В злато и светло сребро му блести колесницата нова.
Има и златни, огромни доспехи, за чудо и приказ!
Не подобава на смъртни да носят такива доспехи,
а съвършено подхождат те на боговете безсмъртни…*
Омир описва тракийския цар Резос, съюзник на троянците, в „Илиада“

Страховити са били тракийските воини и според поетите, и според древните хронисти. Разглеждайки бойното им въоръжение, достигнало до нас 2 хилядолетия по-късно, бойците от тракийските народи наистина са имали вид на богове – но обичайният им ръст рядко надвишавал 150 – 160 см. В сравнение с днешните мъже по нашите земи коленете на предците ни са били фини и нежни – за това свидетелстват елегантните наколенници в новата изложба на Археологическия музей към БАН, озаглавена „Доспехите на тракийските воини“. Първата по рода си експозиция с тракийско въоръжение се открива на 21 април и може да бъде разгледана до 30 ноември тази година.

Наколенници с изображения на богини, вдясно: Могиланска гробница, Враца, IV в. пр. Хр., вляво: Аджигьол, Тулча, Румъния, IV в. пр. Хр. Снимка: Диляна Димитрова/Площад Славейков

Около 60 тракийски шлема, десетки брони, нагръдници и части от щитове са изложени в зала „Трезорна“, която в рамките на изложбата е „Оръжейна“. Показани са експонати от 21 български музея и 2 румънски, събирани и проучвани в продължение на над 100 години. Въоръжението е принадлежало на висшата тракийска аристокрация, на принцове от династии, а в три витрини са изложени и царски ризници, шлемове и оръжия с изключителна изработка и украса. Сред най-впечатляващите находки са тези от Златиница, датирани към средата на IV в. пр. Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр. Хр. и мечът с ножница от Голямата Косматка от края на IV – началото на III в. пр. Хр.

Мечът на Севт III от могилата Голямата Косматка – меч-махайра със златна инкрустация на дръжката, оформена като глава на граблива птица, ножница, изработена от дърво и плат, с позлата, Долината на тракийските царе, Казанлъшко. Начало на ΙΙΙ в. пр. Хр. Снимка: Диляна Димитрова/Площад Славейков

Според изложеното въоръжение, единственият едър воин е бил царят от могилата край Златиница – неговият ръст е около или над 180 см. Който и да е бил той, мечът му е бил огромен, необходима е била голяма сила, за да бъде размахан и използван в битка. Между гробните му дарове присъстват три върха на копия – също с внушителни размери. Ризницата му е реставрирана, но рядко се показва в изложби извън НИМ, където обичайно се съхранява, защото е много крехка. Затова не е участвала и в изложбата в Лувъра през 2014 г.

Ризница и шлем от Голямата могила между селата Маломирово и Златиница, Ямболско, IV в. пр. Хр. Снимка: Диляна Димитрова/Площад Славейков

Сред показаните шлемове и оръжия в Археологическия музей единствените, на които категорично се знае притежателят, са от гробницата Голямата Косматка, отворена през 2004 г. от археолога Георги Китов. Тя е от малкото неограбени у нас гробници. В нея е погребан тракийският цар Севт III и доказателства за това са три надписа с името му – върху шлем, каничка и фиала. Погребението му е било символично, тъй като в гробницата липсват останки от трупа на покойника. И все пак учените нямат съмнение, че гробницата е негова заради сходството между намерения негов скулптурен портрет и изображенията от монетите му.

Бронзов портрет на Севт ΙΙΙ, открит пред фасадата на монументалнагробница в могилата Голямата Косматка, Долината на тракийските царе, Казанлъшко, начало на ΙΙΙ в. пр. Хр. Снимка: Диляна Димитрова/Площад Славейков

Върху един от щитовете, показани в изложбата, личи част от надпис – но недостатъчна, за да бъде определено името на притежателя му. Щитът е от Западна Тракия, може и да е военна плячка, казват организаторите на изложбата проф. Тотко Стоянов от СУ „Св. Климент Охридски“ и доц. Христо Попов, директор на музея. Находките може да са и семейно богатство, наследство, принадлежало на една династична линия, предавано от баща на син. Притежаването им е било знак за висок ранг, бойното въоръжение при траките е било скъпо, с ценни метали и майсторска изработка.

Гробен инвентар от богатото могилно погребение на конник, открито при с. Долна Козница, Кюстендилско, ΙV – III в. пр. Хр. Снимка: Диляна Димитрова/Площад Славейков

Въпреки датировката, проф. Тотко Стоянов твърди, че е почти невъзможно да се определи в какви битки е било използвано изложеното въоръжение. В IV – III в., по време на македонския цар Филип и след това, нашите земи са управлявани от Севт III в Южна Тракия, а в Североизточна Тракия е гетското царство. Там след време се появява цар Дромихет, който е известен с факта, че пленява пълководеца на Александър Македонски Лизимах с цялата му армия. Това се случва след смъртта на Александър, когато при подялбата на македонските владения Лизимах получава Тракия. Пристигайки обаче той е посрещнат първо от армията на Севт, а сетне и от войските на Дромихет – и след тежки битки се стига до примирие чрез женитба на Лизимах с дъщерята на Дромихет.

Гробницата при Свещари учените предполагат, че е била на Дромихет, за съжаление изпразнена от съдържанието ѝ от иманяри. От Древна Тракия са останали над 100 гробници, проучени и документирани, но по-голямата част от тях са ограбени. Според проф. Стоянов поне 50 от тези гробници са принадлежали на представители на най-богатите династични линии, най-вероятно конкретни исторически личности от Античността.

Горе: параден нагръдник – яка от Цвяткова могила, Казанлъшко, втора половина на ΙV в. пр. Хр. Долу: сребърен колан с позлата и изображение на ловни сцени, с. Ловец, Старозагорско, V – IV в. пр. Хр. Снимка: Диляна Димитрова/Площад Славейков

Някои шлемове в експозицията могат да се видят единствено в България. Проф. Тотко Стоянов разказва, че само по нашите земи, в кратък период от време, шлемовете са били с надбрадници, украсени с кръгли букли. Други „бради“ са с по-прави къдрици. А един от показаните шлемове е като с рогца на насекомо – по думите на учените това е единственият античен шлем от този вид. Всички те имат дупчици и цепки, в които се закачат дълги кичури от конски косми, пищни щраусови пера или от други птици, както и прочутия гребен на шмела. В една от витрините са изложени шлемове, за които учените спорят дали са фригийски или тракийски, завършващи с характерна кръгла извивка отпред – подобна на калпак. Проф. Стоянов отбеляза, че траките са носели калпаци под шлемовете и доказателство за това са дългите косми, намерени по вътрешния ръб на един от шлемовете, показани в изложбата – от с. Плетена, близо до Разлог.

Бронзов шлем от псевдоатически (хибриден) тип, с. Брестник, Пловдивско, ΙΙΙ в. пр. Хр. Снимка: Диляна Димитрова/Площад Славейков

Шлем от типа пилос, ритуално деформиран, неизвестно местонамиране, ΙV в. пр. Хр. На преден план: подвижни набузници с украса, пресъздаваща брадите и мустаците на антични войни, V – IV в. пр. Хр. Снимка: Диляна Димитрова/Площад Славейков

Пластинчата ризница, желязо, Гроб 1, могила 1, некропол при с. Кьолмен, Шуменско, ΙV в. пр. Хр. Снимка: Диляна Димитрова/Площад Славейков

Златни апликации за ризница от могилата Голямата Косматка, Долината на тракийските царе, Казанлъшко, начало на ΙΙΙ в. пр. Хр. Снимка: Диляна Димитрова/Площад Славейков

Шлем от Голямата могила между селата Маломирово и Златиница, Ямболско, IV в. пр. Хр. Снимка: Диляна Димитрова/Площад Славейков

Халкидски тип шлем, с. Долна Козница, Кюстендилско, ΙV – III в. пр. Хр. Снимка: Диляна Димитрова/Площад Славейков

Горе в средата – шлем халкидски тип, могилата Мал-юк при с. Руец, община Търговище, VI – V в. пр. Хр. Снимка: Диляна Димитрова/Площад Славейков

Бронзов набузник с изображение на Херакъл, случайна находка, с. Гърло, Брезнишко, ΙV в. пр. Хр. Снимка: Диляна Димитрова/Площад Славейков

* Превод Александър Милев и Блага Димитрова – бел. авт.