Траките, живели по нашите земи, взели страната на победените още в Троянската война

Спекулациите за това кои са траките, как са свързани с българската история и дори конспирациите, че те стоят в началото на човешката цивилизация, не спират. С това един лишен от идентичност в продължение на столетия народ фиксира собственото си величаво минало така, че да придобие национално самочувствие, отказвано му през векове османско владичество и десетилетия васално положение като съветски сателит.

Историческата вакханалия, сътворена от псевдоучени и от ентусиазирани аматьори, която се развихри особено силно в епохата на социалните мрежи и безконтролно се мултиплицира в книги, филми и популярни „трудове“, се дължи и на недостига на истинска научно-популярна литература по темата. Беше нужно да се развенчаят митовете и да се заместят с исторически данни, каквито всъщност има в изобилие, но и беше важно това знание да излезе извън кабинетите на учените и да бъде предоставено на хората.

Именно в тази роля излиза сборникът „Траките. Какво трябва да знаете“, дело на издателство „Българска история“. Събрало пълна картина на света на траките в статии от водещи учени историци, луксозното издание дава достъп на всеки до историческата истина. Авторите са проф. дин Валерия Фол, проф. дин Калин Порожанов, проф. дфн Светлана Янакиева, доц. д-р Иво Топалилов, доц. д-р Тодор Чобанов, гл. ас. д-р Ели Филипова и д-р Стоянка Димитрова. Съставителите на сборника от статии са се постарали да нарисуват цялата карта на тракийския свят – от обредността до държавността, от боговете до владетелите, от мъртвия език до оцелялото културно наследство.

Ценният сборник е на издателство „Българска история“.

Всъщност, макар и изчезнал, тракийският език е оставил следи, особено в ономастиката. Без да го осъзнаваме, ежедневно използваме езика на траките, говорейки за Пловдив (Пулпудева) и Родопа планина, но и за Карпатите, Атон в Гърция, Скопие… Това, според проф. Светлана Янакиева, са останки от тракийска ономастика, най-трайно запазената следа от присъствието им тук, на Балканите.

Безспорно е, че траките и предгръцкото население на Елада – пелазгите – са най-древните индоевропейци на Балканския полуостров, но историческите данни показват, че те не бива да бъдат възприемани като един етнос, както се случва понякога. Има ясно очертана граница между траките и пелазгите, отбелязва Светлана Янакиева.

Проф. Валерия Фол разказва, че за пръв път името „траки“ се появява в „Илиада“ и така „този етнос излиза от анонимност“. Омир нарича траки хората, живеещи между десния бряг на Дарданелите и долното течение на Марица. По-късно терминът започва да обозначава всички северни съседи на Елада. В „Илиада“ вождове на траките са Пейрой и Акамант, както и техните синове, но има и траки кикони, предвождани от Евфем и Ментес. Траките обаче са застанали на страната на победените – те са били съюзници на цар Приам и Троя. Те идват в Троя като богове, както пише Омир.

„Ако ли искате вий да се вмъкнете в стана троянски,
новодошлите тракийци стануват последни от всички.
Заедно с тях е и царят им Резос, синът Ейонеев.
Сам аз му зърнах конете — грамадни и много красиви;
те са по-бели от сняг и препускат подобно на вятър.
В злато и светло сребро му блести колесницата нова.
Има и златни, огромни доспехи, за чудо и приказ!
Не подобава на смъртни да носят такива доспехи,
а съвършено подхождат те на боговете безсмъртни.“*

В „Илиада“ и „Одисея“ се срещат само няколко имена на тракийски племена, пише проф. Светлана Янакиева – кикони, пеони, синтии, мизи… Омир ги нарича „коневъдци“. При Архилох пък се появява още едно име – саи, траки, обитавали остров Самотраки. При Херодот има повече от 40 имена на тракийски племена, толкова са и в текста на Плиний Стари.

Конник над входа на Александровската гробница. Снимка: Чавдар Николов/БГНЕС

Снимка: Чавдар Николов/БГНЕС

Проф. Калин Порожанов разказва за съжителството на множеството тракийски племена и елините, като противопоставя етносната държава на траките на полисните общества държави на елините. При траките властва цар, при елините общественото устройство предполага колективи от свободни граждани с разделение на властите. Тракийският цар е и върховен жрец, докато при елините светилищата са поверени на жреци. При траките писмеността е ритуално действие, запазено за избрани и не излиза извън тайните общества, използва се само като елемент на религиозния култ, докато при елините има обща и достъпна писмовна памет.

Проф. Валерия Фол описва аристократическата структура на тракийското общество, което има ясна социална диференциация – различна от тази на съседите елини. Йерархията е видима, царят е свещена фигура, има династически семейства, които се възприемат като продължители на „божествено начало“.

Проф. Фол представя типична сцена от ежедневието на тракийския цар, описана от Ксенофонт:

„Той описва пира на най-знатните от траките и елинските стратези при Севт. Всички насядат в кръг, пред тях са поставени 20 трикраки масички, отрупани с месо и хляб, замесен с квас. Домакинът Севт започва пира, като разчупва хлябове и подхвърля късове комуто желае. Същото прави и с месото, като оставя за себе си колкото да вкуси. Тези действия символизират върховенството му и че благоденствието идва от него и властта му. По време на пира поднасят подаръци на царя – бял кон, момче роб – произнасяйки наздравици и благопожелания, отпивайки вино от рог“.

Подчертано е, че аристократическата върхушка не управлява, залагайки на етническо самосъзнание, а самоопределянето е основано на общи традиции, обреди, вяра и принадлежност към територия, управлявана от династически род.

Битът на траките е добре изследван, благодарение на множеството археологически находки. На територията на тракийските племена най-добре развито е земеделието и животновъдството, отглеждани са основно житни и бобови култури, коноп и лен. Особено важно е пчеларството, но по-скоро заради восъка, отколкото за меда. Ловът е бил привилегия на аристократите, а по това време в горите на Тракия е имало лъвове, бизони, елени, диви котки… Сюжетът с лов на лъв присъства в изобразителното изкуство на траките и е тълкуван като изпитание за мъжество и храброст. Траките са добивали злато, сребро и руди. Хранели са се с това, което отглеждали в стопанството си, но често поради развитата търговия с цялото Средиземноморие внасяли и необичайни за региона стоки. Пиели прословутото тракийско вино, за което говори и Омир, но и бира, произвеждана по спецефична местна технология. Според Архилох, траките пиели бирата със сламки. Не обичали особено плодовете – сред находките, показващи какви са били хранителните им навици, остатъците от плодове са 1 процент.

Основната част на тракийското население живеела в села от десетина-петнайсет къщи. Тракийското семейство обикновено било моногамно, но това не било закон. По-заможните си взимали по няколко жени, за да си осигурят и наследници, и работна ръка.

През II хилядолетие преди Христа траките са вече обособен народ с индоевропейски произход, определен от Херодот като най-многоброен след индийския. Тяхната вяра и обредност, въпреки приликите ù с ахейската, е специфична. Основното божество, в което вярват траките, е Богинята Майка, която зачева и ражда своя Син. Това е специфичен обреден орфизъм, който е спойката на тракийското общество. Великата богиня майка и Слънцето са сред най-древните божества в цялото Средиземноморие и в цяла Югоизточна Европа.

Интересно, разказва проф. Калин Порожанов, че чак до VII в. пр. Хр. името Македон не се появява в източниците. Омир нарича бъдещата Македония Ематия. Чак Хезиод започва да говори за Македон и брат му Магнес, които живеят в земите около Пиерия и Олимп и са „страстни конеукротители“, определение, често давано на траките. Македоните, според историческите свидетелства, не говорят тракийски обаче, а архаичен гръцки диалект. Едва Филип II през IV век преди Христа започва да разширява Македонското царство, завладявайки територии на траките. Синът му Александър III Велики вече тоси титлата „цар на Македония и Тракия“.

Това е само повърхностен преглед на изобилието от информация за бита, ежедневието, общественото устройство и държавността на траките. Енциклопедичното томче е може би най-сериозният научно-популярен труд по темата, излизал през последните десетилетия и със сигурност е най-достоверният източник на историческа истина за траките, които обичаме да наричаме свои предци.

*Превод: Александър Милев, Блага Димитрова