Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Траките, отваряне на вратата за непросветените

27 научни звена на БАН обединяват сили за изключително мащабно интердисциплинарно изследване на древните ни предци

Орфей сред тракийци, керамичен съд от около 440 г. пр. Хр. - Траките, отваряне на вратата за непросветените

Орфей сред тракийци, керамичен съд от около 440 г. пр. Хр.

Потомци ли сме ние, днешните българи, на траките и доколко? Отговор на този въпрос търси изключително по мащабите си ново интердисциплинарно изследване, в което участват цели 22 института и 5 лаборатории на БАН, както и специалисти от Канада, Италия, Германия, Япония и Швейцария. Експерти по археология, културна антропология, изкуствознание, молекулярна биология, биохимия, органична химия, металознание и други науки заедно ще търсят какво е развитието на генофонда на траките, как са се превърнали в толкова изкусни ювелири, защо толкова са обичали музиката, виното и конете и наистина ли се е стигнало до това и до днес в Пиринско да е запазена традицията им за говорене с животните.

Оказва се, че да, обясни пред журналисти в неделя проф. Валерия Фол, която е ръководител на проекта. По думите ѝ вече е документиран един случай за хора, които могат да общуват с кози и овце. След редица теренни изследвания на етнолозите в проекта, обясни тракологът, в умиращото пиринско село Горна Сушица са открити хора, които умеят да говорят с животни, владеят звукоподражателния и акустичния език за разговор с кози и овце.

„Това е един изключителен резултат – каза проф. Фол. – Всички сме слушали приказката. Наистина имаме документиран род – това е род, наследява се от баща на син – който си предава тази традиционна култура.“

Траките са най-старата етнокултурна общност в Европа и втора по големина след индийската в света. Това прави и проекта не само от национално, но и от световно значение. Той разглежда тракийската цивилизация в над десет теми – сред тях са генофондът, рудодобивът и обработката на благородни метали, стенописите и пигментите, акустични изследвания, сакралните места за древните хора.

За траките се знае, че са били опитни майстори в направата на вино. Твърде малко обаче са останките от храни и напитки, които може да бъдат изследвани. Светлина все пак има – по думите на доц. Георги Нехризов от Националния археологически институт – тази година е бил открит добре запазен съд от ранната Желязна епоха с явни останки от нещо на дъното. Надеждите на експертите са, че това ще е вино.

Един от най-интересните въпроси в проекта, очаквано, е изследването на генофонда, където за първи път ще се прилагат много сериозни и задълбочени ДНК-анализи, които стъпват върху сигурни, автентични образци – да се знае откъде са взети, от кое място са и от кого.

На разположение на учените само в България има открити над 1500 некропола и светилища (но се смята, че из цялата страна те са около 60 хиляди). След като архелозите установят чия е всяка костица от тях – датират я, разберат пола и т.н., т.е. контекстът е напълно изяснен – пробата попада при молекулярните биолози. Там понякога се налага да се работи с ДНК на десетки хиляди години – а учените трябва да са и изключително внимателни, тъй като има случаи, в които на тяхно разположение е една-единствена молекула, подходяща за анализ.

Технологичното време за това обаче не е толкова кратко, както често ни убеждават от някои телевизионни студиа. Става дума за две години, обясни проф. Фол. Проби вече са дадени за изследване, а първи резултати се очакват през месец май догодина. Това обаче ще е само началото в установяването доколко днешните българи сме потомци на тракийците. Според по-ранни твърдения – 40%, но те са недоказани. Дали ще са 60, или дори повече, предстои да стане ясно.

Ще се търси не само приемствеността в генофонда. Етнолозите в пректа се захващат и със светите места (някои от които дори все още се ползват), както и с древните обредни практики, прилагани и до днес. Доц. Петко Христов, директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей, даде като пример за това курбана. Той посочи, че има случаи на реконструирани тракийски празници, които са в употреба на Балканите и днес.

Сериозно застъпена е и музиката на древния етнос – чрез акустични изследвания на сакралните обекти. Особено интересни по това перо на проекта са гробниците в Свещари и Могила 13, четири други гробници в Казанлъшко, гробниците при Мезек, както и Глухите камъни. Както се изрази доц. Нехризов – благодарение на проучването може и да разберем защо се наричат „глухи“.

По света пресъздават цели модели на рухнали храмове, за да правят подобни изследвания, докато ние, в България, имаме цели, пошегува се проф. Фол по темата. От тази проучвана тема се очакват особено интересни резултати, стана ясно от думите ѝ.

„Ненапразно имаме писмени свидетелства, че Орфей обучава в затворено пространство и именно заради това обучение се казва „затворете вратата за непросветените“, добави проф. Фол.

Сега всички 27 научни звена на БАН се заемат да отворят вратите за нас, непросветените. Ръководителите на проекта се ангажираха периодично да споделят резултатите от своите изследвания, като се очаква в рамките му да излязат три тома с тях.

А ако водещата роля на Българската академия на науките в проект, който носи подобно значение, кара да предположим, че зад него стои (поне частично) българската държава, ще сме в дълбоко заблуждение. Нищо подобно. Цялото начинание е финансирано от частни спонсори. Властта, разбира се, е била запозната с намеренията за проекта – акад. Стефан Воденичаров известил държавните институции за това. Интерес, неизненадващо, не е имало.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах