Тръмп и властта на идиотите

Скоро жителите на Айова ще гласуват за кандидат на Републиканците. Социологическите проучвания подсказват, че това ще бъде Доналд Тръмп. След няколко месеца расизъм, сексизъм и Сара Пейлин („Няма да се успокоим“ – каза губернаторката на Аляска, когато обяви подкрепата си за него, – ами ще дълбаем, бейби, ще дълбаем!“), той все още е с голям аванс пред останалите.

Защо? Ами получих прозрение за Тръмп, докато веднъж гледах „Фокс Нюз“. Той беше гост в шоуто на Шон Хенити и обясняваше защо хората трябва да пренебрегнат здравия разум и да гласуват за него.

„Мога да построя пътища и да защитя границата – заяви Тръмп. – Мога отново да раздвижа тази страна, Шон, защото вече съм правил това в бизнеса и мога да го направя за Америка.“

След това Шон прекъсна за рекламна пауза. Появи се един възрастен човек с каубойска шапка и каза:

„Страдате ли от мускулни болки? Моят спрей с магическа формула лекува болки и мъки за секунди!“

И напръска дребничките си възрастни ръце, хилейки ни се с големите си бели зъби.

Точно такъв е и Доналд Тръмп. Той е продавач на змийско масло. Хора като него винаги са съществували и винаги ще съществуват. В американската митология това е човекът, който пристига в града на кон и обещава, че може да излекува всички болести с чудодеен мехлем. От вас се иска единствено да не губите вяра и да приведете 12 вноски по 19,99 долара. Тъжната истина е, че змийското масло се продава, само ако има пазар за него. Тоест ако значителна част от потребителите са лапни-шарани.

Гледали ли сте филма „Власт на идиотите“ (2005)? Гледайте го. Написан и режисиран от създателя на Бийвъс и Бътхед Майк Джъдж, в него се разказва за най-обикновен библиотекар (Люк Уилсън), който в един военен експеримент е замразен и се събужда след 500 години. Героят открива, че Америка е управлявана от идиоти. Малко или много филмът е снобски, но показва посоката, в която са поели много хора. В тази дистопия посевите умират, защото ги поливат с енергийната напитка за спортисти „Браунду“, която е особено богата на електролити.

Болницата се казва „Свети Бог“. „Старбъкс“ предлага скъпарски сексуални услуги. Екзекуциите се изпълняват по време на състезания с мощни камиони. А президентът е най-умният човек в страната: Дуейн Елизондо Маунтин Хърбърт Камачо – порнозвезда и шампион по кеч. Тъй като Америка гладува, Камачо събира съветниците си и казва:

„Знам, че нещата доста са се сго*нили…“

Президентът на Америка във „Власт на идиотите“ Камачо (Тери Крюз) е бивша порнозвезда и кечист.

Тръмп е Камачо. Тръмп е едър инвеститор в кеча и веднъж удари наужким състезател от „РестлингМания“. И Тръмп, и Камачо олицетворяват притеснителното смесване на политика и шоу. Тръмп е популярен, защото е добре известен, а е добре известен, защото водеше шоуто „Стажантът“.

Той „печели“ дебати в смисъл, че доминира в тях, а доминира в тях, защото крещи, празнодумства и изрича каквото му хрумне. В епоха, в която рейтингите са обърквани с качеството, продуцентите смятат, че Тръмп има нещо предвид и го подкрепят. Нищо, че ако вникнете идеите му, те се оказват пълна безмислица.

Миналата година Flavorwire (бел. ред. – сайт за култура) проведе викторина:

„Кой го е казал: кандидатът за президент Доналд Тръмп или президентът от „Власт на идиотите“ Камачо?“

Сред цитатите бяха „Слушай, бе, ши*аняк, ще те обложим с 25 процента!“, „Тази много скъпа простотия с глобалното затопляне трябва да спре“, „Съжалявам, загубеняци и хейтъри, но IQ-то ми е едно от най-високите – знаете това!“. Оказа се, че само един е на Камачо („Значи си бил умен, а? Мислех, че главата ти ще е по-голяма. Изглежда като фъстък!“).

Майк Джъдж разказа, че решил да напише „Власт на идиотите“, след като видял две жени да се бият и псуват пред погледите на децата си в Дисниленд.

„Това беше през 2001-а и се замислих за 2001-а. Ами ако вместо чистия хай-тех свят, който Кубрик си представяше, се окаже нещо като „Шоуто на Джери Спрингър“ и навсякъде има огромни супермаркети „Уолмарт“? А какво щеше да е, ако този филм беше заснет през 60-те? И си казах, че трябва да направя точно това. Много от сцените във филма са вдъхновени от неща, които наистина са се случили“, обясни той.

Тъй като е хит за времето си – но „Фокс“ успява да го погребе – Джъдж постоянно чува как в много аспекти „Власт на идиотите“ вече се е сбъднал: част от думите, използвани за пръв път във филма, вече са влезли в Оксфордския речник, хранителната индустрия ни задръства с водещи до затлъстяване и диабет храни, телевизиите бълват садистични предавания, пред които шоуто „Леле! Топките ми!“ от „Власт на идиотите“ изглежда направо изискано. Заради възхода на Тръмп/Камачо дори има призиви филмът да бъде преиздаден.

„Хора ми пращат имейли и ми пишат в Туитър неща като: „Хей, предсказанията ти бяха верни“. Това, от една страна, е мило, но от друга не е, защото искаме светът да стане по-добро място“, отбеляза преди време Майк Джъдж.

Да превърне света в едно по-добро място, изглежда не е сред приоритетите на Тръмп. Той се прочу с думите си, че много от нелегалните имигранти са изнасилвачи. Щял да ги изпрати у дома и после да позволи на „добрите“ да кандидатстват за гражданство. Казва също така, че повечето мексиканци ще гласуват за него, защото е наел толкова много от тях в казината си. Освен че са противоречиви, възгледите на Тръмп дори не са класически консервативни: той подкрепя банките, позицията му за абортите е неясна и не иска да прави реформа в социалната система.

Самообявилите се консерватори не разбират, че нещо не е както трябва. „Власт на идиотите“ посочва проблемите. Американските образователни успехи са малки и намаляват все повече. Попкултурата е глупава и пълна с насилствен триумфализъм. Новинарските медии подхождат към всеки политически въпрос твърде полярно и не допускат центристки мнения. Анкети сред младите показват недостиг на културен консерватизъм и излишък на хедонизъм. Националният дълг расте; преобладаваща е нагласата, че можеш да получиш нещо за нищо. Във „Власт на идиотите“ можеш да спечелиш на ротативка безплатно здравеопазване.

Вижте още: МАРИО ВАРГАС ЛЬОСА ЗА ИДИОТИТЕ С МИЛИОНИ

Нека изясним – това не е проблем само на Америка. Също така Америка продължава да бъде икономически и културен двигател на света. Плюс това американското консервативно движение е пълно с изключително умни хора. Карли Фиорина, бивша изпълнителна директорка, е бизнесдама, която трябваше да бъде предложена за президент. Бен Карсън е бил неврохирург. Ранд Пол е офталмолог. Джеб Буш беше стабилен губернатор на Флорида.

Но докато Тръмп е въздиган от медиите, парите си и безумните социологически проучвания, тези добри хора усещат, че трябва да смъкнат нивото, за да бъдат на ниво.

Но няма да се получи – защото може да има само един Тръмп. А Тръмп е много добър, когато играе себе си. Тръмп се бори да стане президент на „Власт на идиотите“. Дори да изгуби Айова, дори да изгуби номинацията, той вече е спечелил сърцата и душите на гневните хора и е разединил страната си, за да победи.

И Тръмп, и Камачо олицетворяват притеснителното смесване на политика и шоу.

Филмът осмива не само особения жалък егалитаризъм на културата на невежите, но и показва коравосърдечния дарвинизъм, който произлиза от нея. За непросветените Тръмп изглежда остроумен, самоиздигнал се и на тяхна страна. Всичко това е лъжа.

Това е човек, който произвежда повечето си стоки в чужбина, а не в Америка. Това е един безскрупулен земевладелец, за когото се твърди, че е изгонил от дома й възрастна жена, за да построи паркинг за лимузини пред едно казино. И докато никой не изтъква лицемерието му, той ще продължи да печели от лековерието на другите.

Мъдростта на Тръмп

За успеха: „Всичко в живота е късмет.“

За прическата си: „Всъщност прическата ми не е лоша. Като се замислите, никак не е лоша. Получавам много комплименти за тупето си, но то не е тупе.“

За Барак Обама: „Президентът е може би най-малко прозрачният президент в историята на страната.“

За родителите: „Да не учиш децата си на пари, е като да не те е грижа дали ядат.“

За САЩ: „Страната отива по дяволите. Има хора, които не знаят какво правят във Вашингтон.“

За изборите: „Ще имаме толкова много победи, ако бъда избран, че може да ви омръзне от победи.“

За трудния си живот: „Целият ми живот е бил едно „не“, но аз се преборих… Не ми беше лесно… Баща ми ми даде малък заем от 1 милион долара.“

За мексиканците: „Когато Мексико изпраща хората си, то не изпраща най-добрите от тях. Изпраща хора, които имат много проблеми и те пренасят тези проблеми при нас. Те носят наркотици. Те носят престъпления. Те са изнасилвачи. А някои, предполагам, са добри хора.“

За мюсюлманите (след стрелбата в Сан Бернардино): „Призовавам за тотално и напълно спиране на мюсюлманите да влизат в Съединените щати, докато представителите на страната ни не осъзнаят какво се случва.“