Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Трейлър за съчетания с големи топки

„Убиец“, Васил Панайотов

Ако трябва да му влезем в стила: Панайотов пише яко. Снимка: Румен Добрев, Архив на „Площад Славейков“ - Трейлър за съчетания с големи топки

Ако трябва да му влезем в стила: Панайотов пише яко. Снимка: Румен Добрев, Архив на „Площад Славейков“

Васил Панайотов е ясен, недвусмислен талант. Бог го е докоснал. Може да пише. Има енергия. Хъс. Топки. Интензитет. Някакъв звяр вътре. Тропа и напира.

ubiec_cover

В „Убиец“ този звяр малко се е поразходил из клетката, да види дали е толкова страшно. Книгата изглежда брутална, изпълнена с лайна, сперма, анален секс, платено гей порно, свършване върху курортистка в автобус, мръсотия един вид (казах ли лайна?). Както и с блестящи лафове, каламбури, заигравания с клишетата на обремененото ни съзнание.

Това е изключително стегната, кинаджийски написана книга, макар че за мен лично не достига до размерите на бруталното в „Отвътре“ на Радослав Парушев. Така или иначе си е като един разказан филм.

На пръв поглед ми се стори много свежа, но непълна и недовършена. На втори (размисъл) я намерих за още по-интересна, с ясна концепция и особено хитра фабула. И най-вече с важна тема, която всички ни удря в корема: Кои сме ние? Този живот харесва ли ни? Какво получаваме срещу свободата? Какво е свободата, всъщност? В капанчето освен къща, домашна помощница, жена-приятелка, две деца, няколко любовници и дневен оборот от магазини, имаше ли още нещо? Сиренце по вкус поне?

Книгата е много куул, но се плъзга точно по тази си лайснa. Оглежда се толкова влюбено във фразата и гъзарията си, че аха да се удави в нея. Да не говорим за люшкането между сатира и драма. Не може да реши какво е май.

Темата за мъчително убитото дете е почти невидим фрагмент, който зорлем довежда до изненадващия финал.

Героят е видимо софийски гъзар с най-удобния лайфстайл на света, който в рамките на 17 дни в търсене на свободата успява да се сведе до закоравял клошар, крадец, хаотичен безпътник. Пътьом минава и през един нелеп сблъсък с мафията. Руската мафия. А, да не забравя. А вкъщи чисти с четка две тоалетни – всяка събота, до блясък. Като един Мистър Пропър в облекло на яхтен юнга. Ма верно? И тъй съвсем естествено в екзистенциалния си бунт го докарва до платен гей секс в порно? (Че как се отърва в това естествено развитие без „бяло“? Да се чудиш направо…)

Ако трябва да му влезем в стила: Панайотов пише яко. Вероятно като се запъне, а и покопае малко с редактор, който го дъвче по подобен начин, от литературните му топки ще се стеле пара като от потен жребец насред снежна тундра. За наша всеобща бъдеща радост.

Това е само preview of coming attractions, намек какво следва. Трейлър, според мен.


Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди около 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Публикуваме коментарите и пътеписите й от Фейсбук с изричното уточнение, че те отразяват личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и нямат никаква връзка с професията и институцията й.

Всичко от Виолета Станичич в „Площад Славейков“

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg