Трети февруари: Началото на края на Константинопол

На този ден в 1451 г. умира османският султан Мурад II (победител при Варна в 1444 г.) и синът му Мехмед II за втори път в живота си става владетел на империята от двете страни на Мраморно море. Няколко години по-рано старият падишах е отстъпил властта пробно, разочаровал се е от качествата на своя наследник и се е върнал на власт. Не ви ли напомня тази история за нашия св. княз Борис-Михаил и Владимир-Расате? Мурад обаче постъпва по-бащински от Борис, запазва правата и здравето на наследника си и вторият път младият Мехмед се показва на висотата на ранга си: година и четири месеца след второто си възцаряване султанът превзема Константинопол, слага окончателно край на хилядолетната Източна римска империя и осигурява истинска столица за османската държава. Впрочем, Мехмед Завоевателя чете свободно гръцки и латински, а част от ромейските му поданици го смятат за поредния си василевс, който само по някакво неведомо Божие допущение не е християнин.

През 1509 г. на тази дата португалска флотилия разбива съюзена ескадра на няколко малки индийски монархии в битката при Диу, известна и като Втората битка за Чаул, в Арабско море. Куриозът тук е, че на страната на индусите се сражават и няколко османски кораба, придружавани от най-невероятния съюзник: Венеция. В началото на XVI в., когато текат Великите географски открития и европейските сили намират нови пътища към богатствата на далечна Азия, те заварват там вече пристигналите съдове на османските султани. Още преди завладяването на Египет от османците, турски екипажи вече излизат в Червено море, Индийския океан и Персийския залив. Османската империя активно участва в географските открития и нейните капитани създават някои от най-точните морски карти (например картата на Пири Реис). Но венецианската помощ за империята е необичайна, първо, защото малцина биха предположили толкова далечен обхват на венецианското плаване извън Средиземно море и второ – защото Сияйната република и Високата порта обикновено враждуват не на шега.

На 3 февруари 1783 г. Испания признава независимостта на Съединените американски щати. На същата дата през 1870 и 1913-а са приети съответно Петнайсетата и Шестнайсетата поправки в американската Конституция. Явно денят е плодотворен за историята на голямата република отвъд океана.

Още две османски и морски истории: на трети февруари 1830 г. Османската империя е принудена да признае пълната независимост на младото Гръцко кралство, а пак на този ден в 1897-а избухва Гръцко-османската, Трийсетдневната или Злощастната война. Гърците понасят поражение, но крайният резултат е нещо като полуосвобождение за големия остров Крит, който получава статут на автономна имперска провинция, подобно на нашата Източна Румелия, прекратила безсмисленото си съществуване дванадесет години по-рано с триумфално присъединяване към България. Имало е време, когато балканските нации парче по парче са освобождавали земите си от отмиращата власт на султаните. За тези събития вълнуващо пише Казандзакис в прекрасния роман „Капитан Михалис”.

На тази дата е и традиционният японски празник сецубун, аналог на Бъдни вечер. Това е денят, предизвестяващ пролетта.

На 3 февруари през 1845 г. са родени българските политици Григор Начович (по стар стил рожденият му ден се е падал на 22 януари) и през 1922 г. Светослав Лучников.