На днешния ден в малкото градче Сан Стефано, днес квартал на Истанбул, е подписан мирният договор между Руската и Османската империи след продължилата почти 2 години Руско-турска война. България отново придобива очертания като самостоятелна държава на картата на света.
За този ден, един от най-светлите в българската история, е писано много. Значението му, макар и оспорвано заради по-късните решения на Берлинския конгрес, не намалява, а вълнението не стихва и днес. Българската нация се ражда в този ден.
Как е изглеждал светът по това време е нещо, за което рядко се замисляме. Стефан Цанев разказва тази история в своите „Български хроники“. Предлагаме ви откъс от том втори на неговата книга, предоставен от изд. „Жанет 45“.
„Да спрем тук за малко, читателю, и както пишеше едно време на железопътните прелези, преди да минем нататък – да се огледаме, да се ослушаме: какво е ставало по света в същото това времe, когато започвала нашата нова история – какво е ставало в края на ХІХ век?
За последен път се огледахме и се ослушахме през 1762 година, когато Паисий пишеше своята „История славеноболгарская о народах и о царех и святых болгарских и о всех деяния и бытия болгарская“ – тогава под свободното небе на Европа звучала божествената музика на 6-годишното дете чудо Волфганг Амадеус Моцарт, а 27 години покъсно, през 1789-а, избухнала Великата френска революция (това е добър знак, че началото на нашето Възраждане съвпада с раждането на един гений и с революцията, възвестила на света девиза на всички времена: Братство, равенство и свобода);
нататък, през 1799 година, се ражда Пушкин, с когото населението на света в началото на ХІХ век станало 880 милиона: Китай имал 295 милиона, Индия – 131, Русия – 33, Франция – 27, Турция – 21, Германия – 14, Британия – 10, САЩ – 5 (българите тогава били 4 милиона), най-големият град в света бил Гуанджоу/ Кантон – 1.5 милиона (колкото днешна София), най-големият град в Европа бил Лондон – 864 000, Ню Йорк имал 60 000 жители (колкото днешния Кюстендил);
в началото на ХІХ век се взривила цяла Южна Америка, обявили своята независимост Мексико, Венесуела, Парагвай, Уругвай, Чили и Бразилия; след като бушувал 20 години из Европа, на 18 юни 1815 година Наполеон е разгромен при Ватерло и заточен на остров Св. Елена, Бетховен оглушава, през 1824 г. в Гърция загинал Байрон, а Петър Берон издал своя „Рибен буквар“; през 1847 Иван Богоров издава първия български вестник „Български орел“, година по-късно Ройтер създава информационната агенция „Ройтер“, Петко Рачов Славейков пише своята „Песнопойка“, а Уолт Уитман – „Стръкчета трева“; през 1848-49 година Европа се взривява: избухват революции във Франция, Италия, Германия, Унгария, Австрия, Чехия; докато ние се борим за църковна независимост (1860-1870), в САЩ бушувала гражданската война, американецът Ричард Гетлинг изобретил картечницата, Фердинад Каре – хладилника, Достоевски написал „Унижените и оскърбените“, Виктор Юго – „Клетниците“, Толстой – „Война и мир“, Чинтулов – „Вятър ечи, Балкан стене“; през 1833 е премахнато робството в Британската империя, през 1834 е ликвидирана Инквизицията в Испания, през 1861 са освободени крепостните селяни в Русия, през 1868 е отменено робството в САЩ (като имаме предвид, че практическото ликвидиране на крепостничеството и робството е траяло години, може да се каже, че свободата над нашето Отечество е изгряла почти едновременно със свободата в САЩ и Русия, така че няма за какво толкова да ни се перчат);
през 1861 италийските държавици се обединили в Кралство Италия, през 1867 Виена и Будапеща образували Австро-Унгарската империя, през 1871 в огледалната зала на Версайския дворец в Париж Бисмарк провъзгласил Германската империя; по време на Априлското въстание Америка се тресяла от златна треска и когато Ахмед ага Барутанлията режел последните глави в Батак – в Дивия запад, щата Дакота, някой си Джак Маккол прострелял в тила легендарния стрелец Бил Хикок Дивия, докато оня играел покер; и накрая, докато през април 1879 година българският народ посрещал възторжено своя княз Александър Батенберг, руската полиция отвеждала няколкостотин млади революционери на вечна каторга в Сибир.“
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение