Тревожният дух на Румен Скорчев 30 години след 9.IX и 30 години след 10.XI

Заради Румен Скорчев (1932 – 2015) един човек, учил за социолог, преди години се заема с изкуство. Името му е Стоян Сгуров, днес професор по културен мениджмънт и история на изкуството в Париж. Тази седмица той откри изложбата „Вечерен тромпет“ с произведения на Скорчев – литографии, офорти, рисунки с туш, пастел, масло, сред които и серия от 14 илюстрации по произведения на Пушкин. Наредена е в столичната галерия „Средец“, която се намира в сградата на Министерството на културата. 

Изложбата носи заглавието на една от най-хубавите поеми в съвременната ни литература, създадена от Борис Христов през 1977-а, по която Румен Скорчев година по-късно рисува графика, посочи Сгуров. Той припомни, че през 70-те, малко над 30 години след събитията на 9. IX., променили България, започват да се появяват гласове на тревожност като в поемата на Борис Христов и в творбата на Румен Скорчев.

„Днес, 30 години след края на тоталитаризма, може би също има такова усещане за застой, тревожност и нежелание за мълчание. Бих искал да мисля, че днес Румен Скорчев би направил тази изложба по сходен начин. За мен тя е и възможност да се постави въпроса за ценността и цената на мълчанието“, сподели проф. Сгуров, в разговор по програма „Христо Ботев“ на БНР.

Основната причина за изложбата е художествената. „Вечерен тромпет“ е опит да се изтръгне от цялото многообемно и многообразно творчество на художника извадка, достатъчно обхватна, за да представи неговата творческа личност, която е широко скроена, но и достатъчно фокусирана в целта си да обясни на зрителите несъмнените причини за своето съществуване.

„Когато емоционална непосредственост се излee в подходящата художествена форма, се получават истински жалони на изкуството, които остават вкоренени в колективната памет. Много от произведенията на Румен имат този ефект“, каза в словото си на откриването на изложбата проф. Сгуров.

В работата на Скорчев многообразието от техники и изразни средства (графични формати, туш, пастел, молив, или маслени бои) съперничи на тематичното богатство в произведенията му (от антични митове и ренесансови профили, до философски теми и фолклорни мотиви).

При него любовта към детайла и нюанса, вниманието към подбора на материала и съвместимостта между него и идеята, естетическите внушения, са основополагащи. Това не би било възможно без много високо ниво в чисто практическото владеене на занаята, на което Скорчев отделя голямо внимание. Отдадеността на професията не е просто призвание и отговорност, а познание и технически умения.

Изложбата дава и рядката възможност да се проследи творческия процес на художника чрез съпоставянето на различни техники при работата над една и съща тема, разкриващи прехода рисунка – графика – живопис.

Ели Скорчева, вдовицата на художника, разкри пред „Площад Славейков“, че събитията, свързани с Румен Скорчев тази година, ще продължат с изложба детска илюстрация, в която редом до работи на съпруга ѝ ще бъдат показани и такива на дъщеря му Росица, професор по илюстрация и рисуване в Бостън – първо в Димитровград, след това в Търговище, (родния град на художника) и наесен в Софийската градска библиотека.

Г-жа Скорчева, която е приела за свой дълг грижата за опазването, представянето и популяризирането на наследство на художника, ни обърна внимание и на още нещо:

„През 1970 г. за графиката си „Надежда“ Румен получи „Златния медал“ на второто Международно биенале във Флоренция и по регламент работата му стана собственост на прочутата галерия „Уфици“. Друг екземпляр от тази графика в момента се намира у нас – знаете ли къде? В кабинката на портиера на Министерството на културата“.

В стаята на портиера в Министерство на културата не виси календар, а произведение, достойно за „Уфици“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Изложбата в галерия „Средец“, представена от Стоян Сгурев и осъществена с любезното съдействие на Ели Скорчева, ще бъде достъпна за посетители до края на февруари.

„Майчинство 2000“, пастел. Репродукция: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

„Буря III“, литография. Репродукция: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

„Сън“, литография. Репродукция: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

„Жена с птица“, литография. Репродукция: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

„Самота“, офорт/акватинта. Репродукция: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Илюстрация към „Бахчисарайски фонтан“ на Пушкин. Репродукция: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков