Три второстепенни роли с въздействие на главни

Първите за годината национални награди в театралното изкуство, „Икар 2019“, тръгнаха към своите притежатели с впечатление за спокоен и разумен избор, който отбягва скандални двусмислици и неловкост, породена от чувство за несправедливост.

Вижте още: ПЪЛЕН СПИСЪК НА НОМИНАЦИИТЕ ЗА „ИКАР 2019“

Съюзът на артистите продължава да надзърта в алтернативните кьошета, където се прави театър и танц, но заради липса на пари не се разпространява реклама, както при субсидираните сцени. Така при номинациите за дебют се появява Дина Маркова, режисирала класиката „Животът е сън“ от Калдерон в „Червената къща“. Нейната идея, към която се присъединява единственият изпълнител Боян Арсов (номинация за главна роля), превръща философската драма на испанския класик в хорър приказка. Сехизмундо (спомняме си в тази роля фантастичната игра на Йосиф Сърчаджиев в постановката на Иван Добчев в „Армията“) е невинно дете, отдадено на игри и занимания, присъщи на възрастта му. Детството е затворът на неговото съществуване, изолиращ го от света на политическите интриги и манипулации. И ето, то разбира, че трябва да изостави невинността си и да стане жесток човек, за да оцелее. Така, щом светът е пълен с чудовища, порастването на детето е приемане на образа на чудовище.

Любопитна е номинацията за дебют на Ирина Митева, популярно лице от тв сериала „Откраднат живот“ и сега актриса в Театър „София“. Не съм гледал ролята ѝ в шуменската постановка „Нирвана“, но и тук, в спектакъла „Емигрантски рай“ на Театър „София“, тя показва в една нелека роля усет за мярка и атрактивност. А Ненчо Костов е с номинация за дебют може би и заради сполучливата режисура и визия на Диана Добрева в пловдивския спектакъл „Дебелянов и ангелите“ от Александър Секулов.

Щом спектакълът „Палачи“ на Театър „София“ попада в календарния лимит за икарите с номинацията на Мартина Троанска за дебют, защо са отминати с мълчание Деян Донков и Лилия Маравиля с централни роли в този спектакъл? Деян прави майсторско изпълнение като уволнен палач на Мартин Макдона, запазил старите навици в битовия си кръг, кръчмата, на която е стопанин. Там страдалницата е жена му в изпълнението на Маравиля.

При водещите мъжки роли доминацията е на Владо Пенев за ролята му в „Бащата“ на Народния театър. Ставам на крака с почит към този грамадански артист, който има отлични плодоносни години и печели признание и сред зрителите, и сред управниците. Ролята му на дементен старец в „Бащата“ е изпълнена с внимание към визията на всеки детайл, за да няма двусмислици или насмешка към представяния живот на неговия персонаж.

При номинациите за водеща актриса конкуренцията е между Ани Пападопулу и Ива Тодорова. С ролята си в „Дивата патица“ на Народния театър Пападопулу продължава серията си от впечатляващи жени на границата на промяната от една заблуда към живот, жадуван да е в коловозите на истините и справедливостта. Тя успява да придаде на героинята си Джина Екдал невинността на самоизмамата, заради която се приема със съчувстваща симпатия от зрителите. Ани Пападопулу умее да показва на сцената тази невинност, всмукваща едновременно от смешното и драматичното.

Най-после забелязаха Ива Тодорова, чийто великолепен моноспектакъл „Приятно ми е, Ива!“ остана в Театър 199 в сянката на „Чамкория“ и Захари Бахаров. Актрисата намесва в сценария за емоциите и представите на съвременната жена описания на преживяванията си в Италия, където се омъжва, и коментира навлизането си в новата култура на общуване. И всичко това е напоено със забележително чувство за хумор и позитивност.

Равностойни са номинациите за второстепената мъжка роля. Аз съм за колоритното изпълнение на Герасим Георгиев-Геро като Санчо Панса в „За какво ви е Дон Кихот“ в Сатирата. А номинациите за второстепенна женска роля могат да преминат в категорията „главна“ заради своите обеми и въздействие – Анастасия Лютова, Весела Бабинова и Ирини Жамбонас. И трите са от афиша на Малък градски театър „Зад канала“, което показва качество в избора на репертоара. И в този случай трябва да се пише „поддържаща“ роля вместо „второстепенна“ – защото и трите номинации са за първостепенно поддържащо изпълнение.

Две награди „Икар“ са присъдени без капчица колебание. Стефан Цанев, който навлиза в плодоносно творческо време, взема „Икар“ за изключителен принос към българския театър. Предполагам, че засилващото се внимание към двете му монологични пиеси „Цигуларката на Бога“ и „Плач на ангел“ е в корена на наградата през тази година. Двата текста наистина са великолепни. А Михаил Мутафов, когато и да е, но е по-добре по-рано, заслужава „Икар“ за чест и достойнство. Прекарал живота и творчеството си във Варненския театър, той може да се нареди до другите велики артисти на България.