Трикольор от национални ястия

Кулинарията е високо изкуство, затова трябва да сме щастливи, защото Министерството на туризма се зае да спасява отрасъла с културна инициатива. Започнаха сериозни консултации на високо ниво – ректор и министър съставят меню. Вицепремиерът и министър на туризма Марияна Николова и ректорът на Университета по хранителни технологии – Пловдив проф. д-р инж. Пламен Моллов се събраха, за да обсъдят създаването на „традиционно българско меню“, което да се предлага в ресторантите.

От опит знам колко е трудно да направиш меню. Да избереш първо, предястие, второ и десерт, да се съобразиш с наличните продукти и собствените си възможности на готвач… Не е лесно никак. Изпълва ме тиха възхита от ентусиазма на г-жа Николова. Според мен естествената следваща стъпка е Нова телевизия да замени „Черешката на тортата“ с живи включвания от дебатите по националното меню.

Подозирам, че ще е особено интересно:

– Задължително ще включим мусака! – ще каже някой прегладнял експерт.

– С патладжан или с картофи? – ще попита опитна чиновничка.

– Кое е по-нашенско? – ще се намеси патриотично министърката.

Ще последват разсъждения за произхода на картофите („Колумб ги е докарал от Америка, това е соросоидна пропаганда“). После ще се обърнат към патладжаните („Гърците ще се опитат да ни прецакат, както ни отнеха туристите“). Накрая вероятно ще се спрат на леко обедно мезе с пръжки и праз лук.

Тези фантасмагории едва ли се разминават много с действителността. Самата идея за „национално меню“ на Балканите е леко безмислена. Ако говорим за традиционни храни, трябва да си дадем сметка, че кухнята на нашия изстрадал полуостров е почти идентична по всичките му краища. Нито сармите са наши, нито баклавата, нито баницата… Мусаката пък съвсем. Една „шопска салата“ си имаме (благодарим ти, „Балкантурист“!), ама и тя е съвсем подобна на гръцката, само дето маслини няма. Ще трябва да храним туристите с кисело мляко. Само да внимаваме да не ги объркаме с турски айран и гръцко дзадзики.

Странен е ентусиазмът на новоназначената министърка да повтори злощастните опити на някогашния „Балкантурист“ да въведе рецептурници. Хотелите и заведенията в различните туристически региони на страната знаят по-добре от министерството докъде се простира интересът на гостите им към националната кухня и със сигурност отдавна са предвидили как да задоволят търсенето. Така прави обичайно пазарът – отваря се ниша, а пазарните субекти я запълват, без да чакат за помощ министерството.

Инициативата на Министерството на туризма е нещо като да връчиш на художниците книжки за оцветяване, с които после да наредиш изложба в „Квадрат 500“. Какво от това, че някои ресторанти са за японска храна и готвачите са майстори на суши. Трябва да предлага баница и боза – туристи гоним, еееей!

Идеята за „националните напитки“, които трябва да присъстват в менюто, също леко ме притеснява. Единственото истински национално питие, за което се сещам, е ракията. Време за закуска било? Една ракия идва веднага! Така са започвали деня си прадедите ни, много е национално.

Но пък ще има мандри, винарни и ферми, които ще са много щастливи от инициативата. Ако някой е приспособил производството си не само за бяло саламурено сирене, но и за чуждестранна моцарела примерно, да седи и да завижда.

След дълго мислене установих, че все пак има едно нещо, което не се среща в никоя друга държава. Мента с мастика. Затова предлагам националното ни меню да има и национално заглавие, което описва цялата ни държава: „Облак“. Жалко, че не сме си кръстили някоя манджа „мъгла“…