Трилър в „глaвнaтa квaртирa“ на ислямa

КAН, специaлно зa „Площaд Слaвейков“

Мой скромен принос към фестивалния фолклор гласи: „Няма фестивал без изненади, няма жури без гафове!“ Първата част от това изречение може да се потвърди от всеки филм във всяка официалната селекция, а втората част – едва след приключване на конкурса, когато журито определя и обявява своите награди.

Филми от Африка се появяват често на Лазурния бряг, но преди всичко от страните – бивши френски колонии (Тунис, Алжир, Мали, Сенегал), и то като копродукции. Египетски филми са били селекционирани по достойнство, но по-рядко. И ето че сега тъкмо филм, чийто сюжет е конкретно ситуиран в „страната на пирамидите“ поднесе определено положителна изненада.

Впрочем, редно е да отбележим, че „Boy From Heaven“ на 50-годишния режисьор Тарик Салех (1972) не толкова изненадва, а по-скоро респектира – преди всичко с важна тема, със силни идейни аргументи в нейната разработката и с много добри професионалнии художествени качества. И още нещо съществено за изясняване на националния статут на филма. Режисьорът Тарик Салех е с египетски корени, но е роден в Стокхолм, филмът му е копродукция на Швеция, Франция, Финландия, Дания – т.е. 100% европейско кино. Но само по производствени белези. Иначе е мощно и сериозно ситуиран в реалиите на египетския (сунитски) ислям и се интересува от неговата съвременна функция в сложната социално-политическа ситуация в страната.

Пълнометражният дебют на Тарик Салих „Метропия“ (2009) не подсказва подобен бъдещ интерес в развитието на режисьора, защото е леко банална европейска дистопия. По-късно той прави „Томи“ със скандинавски семейно-психологически сюжет. Едва при третия си опит се връща в Египет, но за да разкаже една мистериозна криминална драма „Инцидент в Нил Хилтън“ (2017), която обаче му носи сериозно международно признание (Голяма награда на журитов Сънданс, номинации „Сезар“, Валядолид и други). И сега можем да кажем, че с натрупания професионален опит и с основателно защитено самочувствие в „Boy From Heaven“ Сaлих наистина намира себе си като автор – сценарист и режисьор.

Умело изграденият сюжет залага на традиционно драматично начало: беден рибар – вдовец с трима синове, се бори с живота и се грижи всеотдайно за тяхното оцеляване. И толкова по-щастлив е, когато най-големият син получава известие, че е приет като студент на пълна издръжка в университета Ал Азхар в Кайро – най-авторитетния и влиятелен център на сунитския ислям в света.
А така бедното селско момче Адам (добра роля на младия актьор Тауфик Бархом) попада в „главната квартира“ на исляма. И буквално от първия ден се сблъсква с изненадващо напрегната атмосфера, защото Главният имам умира неочаквано и възниква въпросът за избор на негов наследник. Това отприщва остроа конкурентна борба не само между влиятелните ислямски духовници, но и с намеса на тайните служби в религиозния шпионаж чрез присъствието на мълчаливиия Полковник Ибрахим (силна изява на популярния актьор Фарес Фарес). Тъкмо той казва на младия студент:

„Твоята душа е чиста, но с всяка секунда това място ще иска да я овладее и корумпира“.

В тези и други подобни епизоди, макар и дискретно, във втория план на кадрите присъства портретът на актуалния политически лидер в страната, което недвусмислено заостря вниманието към пряката връзка между твърде влиятелните религиозни послания на сунитския ислям и текущата политическа ситуация в страната.

Много важно за пълноценното възприемане на филма е неговото жанрово решение като напрегнат, увлекателен религиозен трилър, но не заради евтина злоупотреба с универсални клишета, неизбежно захабени от масова комерсиална употреба, а със съзнателно авторско желание да спечели и задържи вниманието на зрителите към темата и нейните идейни акценти. В този план можем да открием близост между „Boy From Heaven“ с класиката „Името на розата“ (1986, реж. Жан-Жак Ано) по великолепния роман на Умберто Еко. Неговата християнска манастриска мистерия е като транспонирана матрица в ислямския сюжет на този европейско-египетски филм.

Не бива да надценяваме качествата на който и да е отделен филм, при това в конкретна фестивална селекция. Но през последните кризисни за киното години (и то не само заради Ковид-пандемията) появата на добър филм със сериозна тема, ясна идейна аргументация и добри художествени качества заслужава отбелязване. При това определено е замислен и ориентиран към най-широка световна публика. А това е качество, което не е за пропускане или подценяване.