Трима учени си поделят тазгодишната Нобелова награда за физика за работата им с вплетени фотони. С експериментите си, които установяват нарушаването на неравенствата на Бел, французинът Ален Аспек, американецът Джон. Ф. Клаузър и австриецът Антон Цайлингер „полагат основите на нова епоха в квантовата технология“, обосновават се от Нобеловия комитет за физика.
С разработването на иновативен експеримент тримата „демонстрираха потенциала за изследване и контрол над частици във вплетени състояния. Това, което се случва с една частица във вплетена двойка, определя какво се случва и с другата, дори ако двете са далеч една от друга, за да си влияят.“
Две частици, които взаимодействат помежду си – например два фотона, преминаващи през разделител на лъчи, могат понякога да останат свързани, като мигновено споделят своите физически състояния, без значение колко е голямо разстоянието помежду им. Тази връзка е известна като квантово вплитане и е в основата на квантовата механика.
Алберт Айнщайн смятал, че тази необичайна връзка се обяснява с неизвестни все още принципи и скрити променливи, които може да се опишат на езика на класическата физика и които получават определението „призрачно действие“. През 60-те години се появява друго обяснение, когато британският физик Джон Бел въвежда специално неравенство. То гласи, че ако има скрити променливи, корелацията между резултатите от голям брой измервания никога няма да надхвърли определена стойност. Квантовата механика обаче предвижда, че определен тип експеримент ще наруши неравенството на Бел, като по този начин ще доведе до по-силна корелация, отколкото би било възможно в противен случай, обяснява „Офнюз“.
Джон Клаузър провежда практически експеримент на базата на идеите на Джон Бел и доказва, че неравенството му може да бъде нарушено, по този начин изключвайки теорията на Айнщайн със скритите променливи. След експеримента на Джон Клаузър остават обаче някои пропуски и с тях се заема Ален Аспек, който успява да превключи настройките на измерването, след като вплетената двойка е напуснала източника си, така че настройката, която е съществувала при излъчването им, не може да повлияе на резултата.
След поредица от сложни експерименти Цайлингер е отличен за работата си по т. нар. „квантова телепортация“, което прави възможно преместването на квантово състояние от една частица на друга на разстояние.
Приносът на тримата за полето на квантовата информатика е безспорен, отбелязват от Нобеловата комисия. Квантовата информатика намира широко приложение в сфери като криптирането на информация, квантовите компютри и квантовите мрежи. Науката е бързо развиваща се, допълват от комисията и казват още:
„Нейните прогнози отварят врати към един друг свят и разтърсват основите на начина, по който тълкуваме измерванията“.
Аспек, Клаузър и Цайлингер ще си поделят парична награда от 10 млн. шведски крони (ок. 917 хил. евро).
На 5 октомври предстои да бъде обявена Нобеловата награда за химия, следват отличията за литература и мир.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение