Трите шанса, които Столична община изпусна

Както изглежда, до 5-6 дни „Бронзовата къща“ може да е готова – и авторът ѝ Пламен Деяноф да тръгне на триумфален тур из телевизионните студиа, все едно, че наистина е направил това, което обещаваше.

Но да оставим настрана обещанията на Деяноф – във видеото от „Кунстхале“, Виена, той вече се похвали как е изиграл системата – и го направи толкова добре, колкото никой друг не би могъл да го изобличи.

Да оставим настрана и австрийското посолство, което продължава да предлага невярна информация – „обект с размери на основата 7 м х 7 м и височина 11 м, който се състои от около 1800 индивидуално направени бронзови елементи“ и „скулптурата наподобява Хрельовата кула в Рилския манастир“, също няма почти нищо общо с истината.

„Хрельовата кула“ в центъра на София?

Но в крайна сметка не австрийците, а избраните от нас служители в Столична община са изиграли най-важната роля в налагането на този проект. Нека видим какво са гласували общинските съветници на 9 ноември 2017 г. и какво се прави в момента, в средата на юни 2018-а:

1. За една година на мястото на бившия мавзолей на Георги Димитров ще се издига „Бронзовата къща“

Но не, няма да остане една  година, а в най-добрия (или в най-лошия) случай – по-малко от половин година и то след края на българското председателство, изцяло по време на австрийското.

2. „Бронзовата къща“ ще има основа 7 x 7 метра и височина 14 мeтра

Пак не – това, което Деяноф строи в момента, има основа 4,2 х 4,2 метра и височина 11 метра. Какъв изобщо е смисълът от гласуване (и то без нито един глас против – 44 „за“ и 8 въздържали се), ако след това авторът може да промени произведението, както си иска.

Както виждаме, от 7 х 7 м основата вече се е смалила на 4,2 х 4,2 метра. От 14 метра височината се е свила на 11 метра. От 1800 „индивидуално изляти бронзови елементи“ са останали около 336… „Най-голямата скулптура-сграда в света“ е с квадратура 18 кв. м. – колкото спалнята в двустаен апартамент (ако спалните приличаха на клетки).

Колкото до Хрельовата кула, авторът сам си призна, че този „аргумент за историческа свързаност“ му е хрумнал случайно, но австрийското посолство продължава да се позовава на него. Дали обаче „Бронзовата къща“ би спечелила нещо, ако наистина наподобяваше Хрельовата кула – или това щеше да донесе още по-неприятни асоциации – всяка пак тя е използвана или като скривалище при разбойнически нападения, или като затвор за душевноболни.

Столична община вече пропусна първия момент да се откаже от „Бронзовата къща“, след като Деяноф не спази гласувания срок за старт на проекта с повече от пет месеца. После изтърва и втори подходящ момент да сложи край на отношенията с Деяноф, след подигравателното му към България видео и твърденията му, че от Общината са го учили как да заобикаля правилата.

В началото на тази седмица, след като стана ясно, че Деяноф е намалил значително всички гласувани размери, Общината не използва и последния си шанс да прояви характер и да сложи край на този все по-компрометиран проект, който наистина е напът да се превърне в емблематичен за съвременното изкуство в България – в лошия смисъл.

Пламен Деяноф изглежда очарован от онова, което в крайна сметка произлиза от първоначалния му проект. Снимка: Емил Георгиев/Площад Славейков

А единственият успех на Деяноф и всички, които го подкрепят, е в безпринципното налагане на нечия представа за съвременно изкуство и поредното утвърждаване на правилото, че правилата нямат никакво значение.

Защото това, което бе гласувано и прието от общинските съветници, съвсем не е онова, което от няколко дни расте като гъба след дъжд срещу Националната художествена галерия.